Ревизиран (BG1940)

1 (А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука.

2 Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи.

3 И Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете).

4 Моисей каза на <Фараона:> Така говори Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет;

5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка.

6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв.

7 А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.

8 И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И <Моисей> излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв.

9 (А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя.

10 И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона; но Господ беше закоравил сърцето на Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/11-e5f3a2fc1cb0c8873ce8b5b812909b91.mp3?version_id=23—

1 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

3 Говорете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер.

7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване.

12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

17 Да пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

21 Тогава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която <ще приемете> в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на <къщната> врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

27 Ще отговорите: Това е жертва <в спомен> на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

31 И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

35 А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

37 Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овци и говеда.

39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

40 А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

42 Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

44 обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

45 Никой пришелец или наемник да не яде от нея.

46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

47 Цялото общество израилтяни ще я пазят.

48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

49 Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/12-a15b1905d96bc6b03abb1a21507b6b74.mp3?version_id=23—

1 Господ говори още на Моисея казвайки:

2 Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните – и човек и животно; то е Мое.

3 Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно.

4 Вие излизате днес в месец Авив.

5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.

6 Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.

7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.

8 И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: <Това правя> поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.

9 Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.

10 Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.

11 А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,

12 тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа.

13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне <или яре;> и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.

14 После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;

15 понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам.

16 Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.

17 А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.

18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.

19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.

20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.

21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

22 Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/13-d9e06aeee9b604f2aa16371c059113a8.mp3?version_id=23—

1 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.

3 Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.

4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И <израилтяните> сториха така.

5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?

6 Затова, <Фараон> впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;

7 взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.

8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),

9 и египтяните се спуснаха подир тях, – всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, – и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.

10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.

11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?

12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.

13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.

14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.

15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.

16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.

17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.

18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.

19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,

20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; <на едните> беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.

21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.

22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, – като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.

24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;

25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.

26 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.

27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.

28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.

29 А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

30 Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.

31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/14-a8392feac9eaeb60046748b62535738e.mp3?version_id=23—

1 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: – Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

2 Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

3 Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.

4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

5 Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

8 От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.

9 Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

12 Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.

13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

14 Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

15 Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

16 Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма – Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

18 Господ ще царува до вечни векове.

19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо.

20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}).

24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/15-8bef02490fede4d22016a9572b71cde2.mp3?version_id=23—

1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.

2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.

3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.

4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;

7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?

8 Моисей още рече: <Това ще стане>, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви.

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.

11 И Господ говори на Моисея, казвайки:

12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.

14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

15 Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.

17 И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко,

18 И когато измериха <събраното> с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.

20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.

21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.

23 А той им рече: Това е <точно> каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре.

24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.

25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.

26 Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.

27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.

30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.

31 А Израилевият дом нарече тая <храна> Манна; {Т.е., Що е това? Виж. ст.15.} тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита <смесена> с мед.

32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.

33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за <идните> ви поколения.

34 И така, Аарон я положи пред <плочите на> свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.

35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

36 А гоморът е една десета от ефата.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/16-93313d4502793f7a453777f225be1ae0.mp3?version_id=23—

1 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?

3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.

5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.

6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.

7 И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?

8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.

9 А Моисей каза на Исуса <Навиева>: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.

10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.

11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше.

12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.

13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.

14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.

15 И Моисей издигна <там> олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.},

16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/17-42cd0a588abafef423de866192824cb5.mp3?version_id=23—

1 И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

4 на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

6 и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

16 Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.

23 Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете – хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/18-3f71d3e372170e42f7da1cd2c094f434.mp3?version_id=23—

1 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.

3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:

4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.

5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.

8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;

11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.

12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;

13 <обаче> ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, <който се допре>, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си.

15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.

17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.

20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.

21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.

22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.

23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.

24 Но Господ му каза: Иди, слез, <после> да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.

25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/19-4ddad254a950a6583b7db40446defab8.mp3?version_id=23—

1 Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

3 Да нямаш други богове освен Мене.

4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.

9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

10 а на седмия ден, <който> е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

13 Не убивай.

14 Не прелюбодействувай.

15 Не кради.

16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.

19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.

20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.

21 Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог.

22 Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.

23 Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.

24 От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям.

25 Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.

26 И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EXO/20-8877cf46e68ff3c995b741512d9ecd1d.mp3?version_id=23—