Ревизиран (BG1940)

1 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, <беше> като< глас> на свирачи, които свиреха с арфите си.

3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.

4 Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

6 И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.

7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

8 И един друг ангел, втори, следваше <изподире> и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.

9 И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

10 той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

12 Тук е <нужно> търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

14 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.

15 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.

16 Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

18 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

19 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли <набраното> в големия лин на Божия гняв.

20 И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/14-bacf3a95fdd712e0a0574b86233da193.mp3?version_id=23—

1 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, <които са> последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.

2 И видях <нещо> като стъклено море, размесено с огън, и <че> тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.

3 И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.

5 И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;

6 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.

7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.

8 И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/15-42803c103a80070d1f847f74c3d34f9a.mp3?version_id=23—

1 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

3 Вторият <ангел> изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

4 Третият <ангел> изля чашата си в реките и във водните извори; и <водата им> стана кръв.

5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават <това>.

7 И чухдруг отолтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

8 Четвъртият <ангел> изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10 Петият <ангел> изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и <човеците> хапеха езиците си от болки,

11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

12 Шестият <ангел> изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които <идат> от изток.

13 И видях <да излизат> от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.

17 И седмият <ангел> изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.

21 И едър град, <тежък> около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/16-8bf598838e290923729ab01d4392fc48.mp3?version_id=23—

1 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;

2 с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.

3 И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

4 Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.

5 И на челото й имаше написано <това> име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.

6 И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.

7 Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога.

8 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.

9 Ето разумното значение <на това:> Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;

10 те са и седмина царе, <от които> петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва <само> малко да постои;

11 и звярът, който беше и го няма, той е осмият <цар>, който е от седемте, и отива в погибел;

12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска <власт>, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

13 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;

14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, <ще победят, които> са звани, избрани и верни.

15 Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.

16 И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

17 Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си <власт> на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

18 И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/17-5311886d9ad2c59dd4e7df8696663a05.mp3?version_id=23—

1 След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.

2 Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

3 защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.

4 И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;

5 защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.

6 Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.

7 Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.

8 Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.

9 И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

10 Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко <на тебе>, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

11 И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

12 стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед; от желязо и от мрамор;

13 и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.

14 Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

15 Търгуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

16 Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;

17 защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч,

18 и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой <град> приличаше на великия град?

19 И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

20 Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

21 И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.

22 Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;

23 светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.

24 И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/18-aea4f8f6c49c53602908a97816818980.mp3?version_id=23—

1 След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила <принадлежат> на нашия Бог;

2 защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.

3 И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове.

4 И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!

5 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

6 И чух като глас от <много народ, и като глас от много води, и като глас от> {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.

9 И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии <думи>.

10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

12 Очите Му <бяха> огнен пламък, на главата Му <бяха> много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

13 и <беше> облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.

14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

17 После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря,

18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи.

19 И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство.

20 И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.

21 А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, <с меча>, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/19-fa30de01d72d0a6122a90bdd62c5c6cb.mp3?version_id=23—

1 И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

2 Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

3 и, като го хвърли в бездната, заключи и <я> запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

4 И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; <видях> и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването <си> за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

5 Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

6 Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

7 И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,

8 и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, – чието число е като морския пясък.

9 И те се разпростряха по <цялата> широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна отБога изнебето, та ги изпояде.

10 И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и <едни> книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е <книгата> на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това <- присъдата за в огненото езеро> {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} е втората смърт.

15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/20-7afddb118273c59dec31585387a6e5da.mp3?version_id=23—

1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.

2 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.

3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.

4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.

5 И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

7 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ <ще бъде> в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

9 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.

10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,

11 и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

12 <Градът> имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани <над портите> имена, които са <имената> на дванадесетте племена на израилтяните:

13 откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.

14 И градската стена имаше дванадесет основни <камъка> с дванадесет имена на тях, <имената на> дванадесетте апостоли на Агнето.

15 И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му.

16 Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръстта, <излезе> дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

17 Измери и стената му, <която излезе> сто и четиридесет и четири лакти; <а това беше> човешка мярка, <употребена> от ангела.

18 Стената му беше съградена от яспис, а <самият> град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.

19 Основните <камъни> на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен <камък> беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд,

20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.

21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.

22 И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.

24 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни <неща>.

25 Портите му не ще се затварят денем, (а {Гръцки: Защото} нощ не ще има там);

26 па и народите ще донасят в него славните си и ценни <неща>.

27 И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/21-fa2f882eb137f805349f17a0b515061c.mp3?version_id=23—

1 След това, <ангелът> ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето <и течеше> {Или: Която беше.}< всред> улицата му.

2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.

3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.

4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име <ще бъде> на челата им.

5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.

6 И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.

7 ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на <написаното> в тая книга пророчество.

8 Аз, Иоан, съм, който чух и видях, <и когато чух и видях>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това.

9 Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.

10 Още ми каза: Не запечатвай думите на <написаното> в тая книга пророчество; защото времето <за изпълнението му> е близо.

11 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.

12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, <която давам>, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.

13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.

14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право <да дойдат> при дървото на живота, и да влязат през портите на града.

15 А отвън са псетата {Виж. Фил. 3:2.}, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.

16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.

17 И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.

18 Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,

19 ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.

20 Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!

21 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/22-18d1d93ba9cf4266d17da5fcf25e25be.mp3?version_id=23—