Ревизиран (BG1940)

1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.

2 Начаса се намерих в <изстъпление чрез> Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.

3 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; <имаше> около престола и дъга, на глед като смарагд.

4 И около престола имаше двадесет и четири престола, и <видях, че> на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.

5 И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.

6 И пред престола <имаше> като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.

7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.

8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

9 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,

10 двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:

11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля <всичко> е съществувало и е било създадено.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/4-1a5a29e1435c5b1cb657a4bf6f710c99.mp3?version_id=23—

1 И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.

2 И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?

3 И никой, нито на небето, нито на земята, <нито под земята>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.

4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.

5 Но един от старците ми каза: “Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, <който е> Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да <разпечата> нейните седем печата.”

6 И видях между престола и четирите живи същества между <тях и> старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.

7 И то дойде та взе <книгата> из десницата на седящия на престола.

8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.

9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога <човеци> от всяко племе, език, люде и народ

10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.

11 И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):

12 и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.

13 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето <да бъде> благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.

14 И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/5-ed73678df665f6498fc85f23b3d87efa.mp3?version_id=23—

1 И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойдии виж!

2 И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.

3 И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойдии виж!

4 и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото <човеците> да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

5 И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойдии виж! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

6 И чух <нещо> като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.

7 И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойдии виж!

8 И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

9 И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово <и за свидетелството>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} което опазиха.

10 И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

11 И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни <числото> и <на> съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

12 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

13 небесните звезди паднаха на земята, като <когато> смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;

14 небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и <всеки> свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

16 и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;

17 Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/6-7a3754bb2195de52ff2f4be20f60873d.mp3?version_id=23—

1 След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.

2 И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:

3 Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.

4 И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:

5 от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;

6 от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди;

7 от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди;

8 от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Иосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани.

9 След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от <всичките> племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови <клони> в ръцете си,

10 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!

11 И всичките ангели стояха около престола и <около> старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:

12 Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.

13 Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли?

14 И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.

16 Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;

17 защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/7-214981d4cd418beb09df582b34ceb45f.mp3?version_id=23—

1 И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час.

2 И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби.

3 И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.

4 И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.

5 И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли <огъня> на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус.

6 И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.

7 Като затръби първият <ангел>, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част на земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.

8 И като затръби вторият ангел, <нещо> като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв,

9 та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите биде унищожена.

10 И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.

11 А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.

12 И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и <третата част> от нощта.

13 И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/8-c44073de47f6cc2318e19f1e5ab00ed2.mp3?version_id=23—

1 И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

2 И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

3 И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, <що> имат земните скорпии.

4 Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

5 И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.

6 През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

7 И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им <имаше> като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

8 А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

9 При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

10 Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца

11 Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон {Т.е.: Погубител.}, а на гръцки се именува Аполион.

12 Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

13 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

14 че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

15 И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.

16 И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.

17 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха <като> огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

18 От тия три язви, – от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, – биде избита третата част от човеците.

19 Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

20 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят <вече> на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

21 също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/9-53b88f3aeb0caa406f57c1ec9ae8e05b.mp3?version_id=23—

1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.

2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

3 извика с висок глас, като <когато> рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.

4 И след като седемте гръмове издадоха <своите гласове>, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

5 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

6 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

7 но <че> в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

9 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/10-bba5ba9fc50b5a25a1f118cb2cae4a42.mp3?version_id=23—

1 И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него;

2 но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

3 А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища.

4 Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.

5 И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит.

6 Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

7 И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

8 И труповете им <ще лежат> по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.

9 И <мнозина> измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.

10 И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.

11 А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.

12 А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

13 И на часа стана голям трус, и десетата част от града падна, та измряха в труса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.

14 Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.

15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана <царство> на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

16 И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:

17 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш.

18 Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

19 И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на <Божия> завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/11-ef49a61cc06010ff37dffb04f6216816.mp3?version_id=23—

1 И голямо знамение се яви на небето, – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.

2 Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато <и занесено> при Бога, дори при Неговия престол.

6 И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

7 И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

8 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до <толкоз, щото да бягат от> смърт.

12 Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

13 И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото <дете>.

14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, <скрита> от лицето на змея {Гръцки: Змията.}.

15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

17 Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и <змеят> застана на морския пясък.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/12-502f72cfad0fb2048e93459bd5ae4415.mp3?version_id=23—

1 И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

2 И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като <крака> на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

3 И <видях> една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена <отиде> след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

4 поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?

5 И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

6 И отвори устата си <да изрече> хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.

7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, <всеки>, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

9 Ако има човек ухо нека слуша.

10 Ако някой <завежда> в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е< нужно> търпението и вярата на светиите.

11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.

12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

15 И позволи <му> се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.

16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

17 за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

18 Тук е <нужно> мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/13-3d12901a859803a2dec6f4a461e909ab.mp3?version_id=23—