Ревизиран (BG1940)

1 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката <плячка -> тоя, който е първо, по значението <на името му>, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

3 – без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

8 И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия – тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна <Авраама>.

11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда <е имало> вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

15 Това, <що казваме>, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

16 Който се установи не по закон, <изразен> в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

17 защото <за Него> свидетелствува: “Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков”;

18 защото <по тоя начин> се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

19 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

20 И колкото <е важно това, че> Той не <е станал свещеник> без заклеване,

21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: “Господ се закле и не ще се разкае”), <като каза:> Ти си свещеник до века,

22 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

23 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават <в чина си>,

24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, <поставят> Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/7-c25636f9a55707a8169754dea4cb50a1.mp3?version_id=23—

1 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

2 служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

3 Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя <първосвещеник> да има нещо да принася.

4 А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има <такива>, които принасят даровете според закона;

5 (които служат на <онова, което е само> образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: “Внимавай”, <му> каза <Бог>, “да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината”),

6 но на дело <Христос> е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

7 Защото, ако оня първи <завет> е бил без недостатък, <Бог> не би търсил място за втори.

8 А напротив, когато порицава <израилтяните>, казва: “Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.

10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

11 И няма <вече> да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.

12 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече”.

13 А като каза “нов завет”, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/8-23948e4d4147059e0d030d6363565737.mp3?version_id=23—

1 А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

2 Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

3 а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

4 гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

5 и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

6 И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

7 а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

8 С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

9 която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

10 <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, – плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

11 А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.

13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

16 Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.

17 Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

18 Затова нито първият <завет> бе утвърден без кръв.

19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

20 “Това е кръвта, <проляна> при завета, който Бог е заръчал спрямо вас”.

21 При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни – с жертви по-добри от тях.

24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

27 И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,

28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/9-d1358c626ac8a0472575d17f9cb84d44.mp3?version_id=23—

1 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

3 Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

5 Затова <Христос>, като влиза в света, казва: – “Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

6 Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже” –

8 Като казва първо: “Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни”, (които <впрочем> се принасят според закона),

9 после казва: “Ето, дойдох да изпълня волята Ти”. <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: –

16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им”, <прибавя:>

17 “И греховете им и беззаконията им няма да помня вече”.

18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

29 <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: “На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние”; и пак: “Господ ще съди людете Си”.

31 Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 “Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми”.

39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/10-02554d4fc93ae7d5e72980c0d554ffbd.mp3?version_id=23—

1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.

2 Защото поради нея за старовременните <добре> се свидетелствуваше.

3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая <вяра> той и след смъртта си още говори.

5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има <Бог>, и <че> Той възнаграждава тия, които го търсят.

7 С вяра Ное, предупреден <от Бога> за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която <вяра> той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе <и да отиде> на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

10 Защото очакваше града, който има <вечни> основи, на който архитект и строител е Бог.

11 С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

12 Затова <само> от един човек, и той замъртвял, се народи <множество>, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили <изпълнението на> обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят <свое> отечество;

15 и ако наистина, <така говорейки>, са имали в ума си онова <отечество>, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

16 Но на дело желаят едно по-добро <отечество>, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си <син>, –

18 оня, комуто беше казано: “По Исаака ще се наименува твоето потомство”,

19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, – отгдето по един начин <на възкресение> го и получи назад.

20 С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се <Богу подпирайки се> върху края на тоягата си.

22 С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на <бъдещата> награда.

27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като <един, който> вижда Невидимия.

28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

29 С вяра <израилтяните> минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, <пак> не получиха <изпълнението на> обещанието,

40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/11-e68ff5fb3d8921e03e3c04c9e4a22b69.mp3?version_id=23—

1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: – “Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема”,

7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?

8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

10 Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той – за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

12 Затова “укрепете немощните ръце и ослабналите колена”,

13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;

16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.

18 Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,

19 <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: “Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни”;

21 и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: “Много съм уплашен и разтреперан”);

22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.

25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!

26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето”.

27 А това “още еднаж” означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/12-f7a74dfe412fdc4904d2da50984e2d8e.mp3?version_id=23—

1 Постоянствувайте в братолюбието.

2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

3 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, – страдащите, като сте и сами вие в тяло.

4 Женитбата <нека бъде> на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

5 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам <Бог> е рекъл: “Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя”;

6 така щото дръзновено казваме: “Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?”

7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.

9 Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с <наредби за> ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по {Гръцки: Са ходили в.} тях.

10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.

11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището <като жертва> за греховете.

12 Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от <градската> порта.

13 Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.

14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.

15 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.

16 А не забравяйте да <правите> благодеяния и да споделяте с другите <благата си;> защото такива жертви са угодни на Бога.

17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте <им> се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за <тях>), за да изпълнят това <бдение> с радост, а не с въздишане; защото <да бдят с въздишане> не <би било> полезно за вас.

18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.

19 А особено <ви> се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.

20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,

21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

22 Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.

23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.

24 Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.

25 Благодат да бъде с всички вас Амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/13-ea37bb659df368cfec9e070c18a037c7.mp3?version_id=23—

1 Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а <Христос> прати та <го> яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан,

2 който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово – и всичко що е видял.

3 Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.

4 Иоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол,

5 и от Исуса Христа, <който е> верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си,

6 <и Който> ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него <да бъде> слава и господство във вечни векове. Амин.

7 Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.

8 Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.

9 Аз Иоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез ИсусаХриста, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за ИсусаХриста.

10 В Господния ден бях в <изстъпление чрез> Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:

11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати <го> до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.

12 И обърнах се да видя Този {Гръцки: Гласът.}, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

13 и всред светилниците <видях> Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;

14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му <беше> като на много води;

16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му <светеше>, както свети слънцето в силата си.

17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;

18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

19 Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире,

20 тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/1-9110ce561a0b73a9e5aa8792bddca900.mp3?version_id=23—

1 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника;

2 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи;

3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.

4 Но имам <това> против тебе, че си оставил първата си любов.

5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебескорои ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

6 Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя,

7 Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което евсредБожия рай.

8 До ангела на смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя.

9 Знаятвоите дела, твоята скръб и сиромашия, (но <пак> си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.

10 Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.

11 Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.

12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч:

13 Зная, где живееш, <там> гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.

14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.

15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно <на ония>, учението на николаитите.

16 Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, <който излиза> от устата Ми.

17 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.

18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед:

19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

20 Но имам против тебе <това>, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.

21 И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.

22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на <болно> легло: и< ще туря> в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните <с тях> дела.

23 И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.

24 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както <те ги> наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар;

25 но дръжте онова, което имате, докле дойда.

26 И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела <чисти като> Моите, ще дам власт над народите, –

27 (и той “Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове”, -) както и Аз получих от Отца Си.

28 И ще му дам зорницата.

29 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/2-36c14af88b657a65a7e39e520c6d9f21.mp3?version_id=23—

1 До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.

2 Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.

3 Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази <го> и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.

4 Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели <дрехи> защото са достойни.

5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.

6 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.

8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки <само> малко сила, <пак> си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.

9 Ето, давам <ти> някои от ония, <които са> от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.

10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

11 Етоида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.

12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, <и името на града на Моя Бог>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; <ще напиша> и Моето ново име.

13 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на <всичко, което> Бог е създал.

15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,

18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.

20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

22 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/REV/3-8af0b34924df6fa4e80011937109e048.mp3?version_id=23—