Ревизиран (BG1940)

1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за <подпомагане> вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

4 до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

5 Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

6 ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

7 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

8 а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

9 който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

10 Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

11 чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва <да учат>.

12 Един от тях, някой си техен пророк е казал: “Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси”.

13 Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата

14 и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.

15 За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.

16 Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат <от Него>, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/TIT/1-ffabaaaaafcad9437431da03746e08f3.mp3?version_id=23—

1 Но ти говори това, което приляга на здравото учение, <именно:>

2 Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението;

3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;

4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,

5 да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

6 Така и момците увещавай да бъдат разбрани.

7 Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си <показвай> искреност, сериозност,

8 здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.

9 <Увещавай> слугите да се покоряват на господарите си, да <им> угождават във всичко, да им не противоречат,

10 да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.

11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,

12 и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят {Или: Век.},

13 ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,

14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

15 Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/TIT/2-c06cc78ca0cc076e3ec6fb546b592c3e.mp3?version_id=23—

1 Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да <ги> слушат и да бъдат готови за всяко добро дело,

2 да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.

3 Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.

4 Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците,

5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, <сиреч>, новорождението и обновяването на Светия Дух,

6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител,

7 та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.

8 Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.

9 А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.

10 След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,

11 като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.

12 Когато изпратя до тебе Артема или Тихика, постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам.

13 Погрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполоса, тъй щото да не им липсва нищо.

14 Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в <такива> добри дела, за да не бъдат безплодни, в <посрещане> необходимите нужди.

15 Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни любят във вярата. Благодат да бъде с всички ви.Амин

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/TIT/3-c285c8eec4735e751f772fcb8e9093dc.mp3?version_id=23—

1 Павел, затворник за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон

2 и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:

3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

4 Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

5 като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и <която показваш> към всичките светии.

6 <Молитствувам> щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за <слава на> Христа.

7 Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

8 Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,

9 пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,

10 ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,

11 който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;

12 когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,

13 Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;

14 но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.

15 Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,

16 не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!

17 И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.

18 И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка;

19 аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, – да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.

20 Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.

21 Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам.

22 А между това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви.

23 Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христа Исуса,

24 също и моите съработници, Марко, Аристарх, Димас и Лука.

25 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа на всички ви. Амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PHM/1-f652a5ac9ed07ee86b04e35708263747.mp3?version_id=23—

1 Бог Който при разни частични <съобщения>, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извършичрез Себе Сиочищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

5 Защото, кому от ангелите е рекъл <Бог> някога: – “Ти си Мой Син, Аз днес Те родих”; и пак: “Аз ще Му бъда Отец, и Той ще ми бъде Син”?

6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: – “И поклонете се Нему, всички Божии ангели”.

7 И за ангелите казва: – “Който прави ангелите Си <силни като> ветрове, И служителите Си <като> огнен пламък”;

8 А за Сина казва: – “Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя”.

10 и пак: “В началото Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце е небето;

11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха,

12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

13 А кому от ангелите е рекъл някога: – “Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие”?

14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/1-1c84611d6573d107c6363e8d72854f08.mp3?version_id=23—

1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да <го> изгубим някога.

2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха <го чули;>

4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: “Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

7 Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

8 Всичко си подчинил под нозете му”. И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

12 казвайки: “Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието”;

13 и пак: – “Аз на Него ще уповавам” и пак: – “Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог”.

14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно <на тях>, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/2-69bcc10a52f495bde447bdf3da60a299.mp3?version_id=23—

1 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2 Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

3 Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

4 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

6 а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

7 Затова, както казва Светият Дух: – “Днес, ако чуете гласа му,

8 Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

9 Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка”.

12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е “днес”, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15 докато се казва: – “Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението”.

16 Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/3-22c6932cce82c53beaad22d87174a152.mp3?version_id=23—

1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: – >”Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка”; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

4 Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: “И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела”;

5 а пък на това място: “Няма да влязат в Моята почивка”.

6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

7 <затова> Той пак определя един ден, “днес”, като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: “Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си”.

8 Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/4-d89688952b89be645fc3de664292f6e7.mp3?version_id=23—

1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

2 <такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

4 А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: “Ти си Мой Син. Аз днес Те родих”;

6 както и на друго място казва: “Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков”

7 Тоя <Христос> в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

12 Понеже докато вие трябваше <до сега>, според <изтеклото> време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/5-2c78d05a43e0adb38b2b85fbd37ea438.mp3?version_id=23—

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 И това ще сторим, ако Бог позволи.

4 Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 “Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа”.

15 И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

16 Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

17 <така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/HEB/6-a23b29d584b0811eea0c58c9a56339e9.mp3?version_id=23—