Category: 3 Царе

1 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

2 от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

3 Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

4 Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

5 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст.7.}, мерзостта на амонците.

6 Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

7 В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

8 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

9 А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,

10 и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда.

11 Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

12 Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна.

13 Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

14 След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

15 Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

16 (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),

17 Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.

18 Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

19 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

20 И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

21 И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

22 А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

23 Бог му подигна <и друг> противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар.

24 И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази <совците;> и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск.

25 Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които <направи> Адад, <Резон> досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

26 Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

27 А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

28 тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе <там;> и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа <наложена> върху Иосифовия дом.

29 А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

31 И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

32 (ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);

33 защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и <да пазят> повеленията Ми, и съдбите Ми, както <правеше> баща му Давид.

34 Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел {Еврейски: Княз.} през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

35 Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, <сиреч>, десет племена;

36 А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

37 А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш <всичко>, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.

39 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.

40 Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

41 А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

43 Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/11-8068f70e38454788e2ce62ba45e70381.mp3?version_id=23—

1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

2 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

3 Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5 А той им рече: Идете си, <чакайте> за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, – така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

14 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.

17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 Тогава цар Ровоам прати <при израилтяните> Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19 Така Израил въстана против Давидовия дом <и остава въстанал> до днес.

20 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

21 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

22 Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:

23 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

24 Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

25 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

26 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

27 <защото>, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

28 Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на <людете>: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

29 И единия <идол> постави във Ветил, а другия постави в Дан.

30 А това нещо беше грях; защото людете, <за да се кланят> пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

31 <Царят> направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

32 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/12-69ebedbecec353223b36c46ddfc5971d.mp3?version_id=23—

1 И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

2 И <човекът> извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

3 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4 А, когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

6 Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

7 Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

8 Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9 защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб <там>, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

10 Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

12 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

13 Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

14 отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: Аз съм.

15 Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

16 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

17 защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

18 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. <Обаче> той го лъжеше.

19 И тъй, <човекът> се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

20 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

21 та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

22 но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода <там, затова> тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

23 И след като <човекът> беше ял хляб и пил, <старият пророк> оседла осела на пророка, когото бе върнал.

24 А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

25 И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк.

26 А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

27 Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28 И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

29 И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

30 И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, <казвайки>: Уви, брате мой!

31 И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

32 защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

33 Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/13-54a9354aa31c6654337c91c5be9d3040.mp3?version_id=23—

1 В онова време се разболя Авия, Еровоамовият син.

2 И Еровоам каза на жена си: Стани, моля, предреши се така, щото да не познаят, че си Еровоамовата жена, и иди в Сило; ето там е пророкът Ахия, който ми каза, че ще царувам над тия люде.

3 Вземи със себе си десет хляба, сухари и едно гърне мед та иди при него; той ще ти яви какво ще стане на детето.

4 И тъй, Еровоамовата жена стори така; тя стана та отиде в Сило, и дойде в Ахиевата къща. А Ахия не можеше да вижда, защото очите му бяха се помрачили от старостта му.

5 А Господ беше рекъл на Ахия: Ето, Еровоамовата жена иде да се допита до тебе за сина си, защото е болен. Така и така да й кажеш; защото, когато влезе, ще се престори на друга.

6 И тъй, като чу Ахия стъпването на нозете й като влизаше във вратата, рече: Влез, Еровоамова жено; защо се преструваш на друга? Но аз съм пратен при тебе с тежки известия.

7 Иди, кажи на Еровоама: Така казва Господ Израилевият Бог: Понеже Аз те издигнах отсред людете, и те поставих вожд на людете Си Израиля,

8 и, като откъснах царството от Давидовия дом, дадох го на тебе, но пак ти не биде както слугата Ми Давида, който опази заповедите Ми и като Ме следва с цялото си сърце, за да върши само онова, което е право пред Мене,

9 но ти надмина в зло всички, които са били преди тебе, защото отиде и си направи други богове и леяни идоли, та Ме разгневи и отхвърли зад гърба си,

10 затова, ето, ще докарам зло на Еровоамовия дом, и ще изтребя от Еровоамовия род всеки от мъжки пол, както малолетния, така пълнолетния {Еврейски: Затворения така и свободния.} в Израиля, и ще измета Еровоамовия дом, както някой измита тора, догде не остане нищо.

11 Който от Еровоамовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, въздушните птици ще го изядат; защото Господ каза това.

12 Ти, прочее, стани, иди у дома си; и като влязат нозете ти в града, детето ще умре.

13 Целият Израил ще го оплаче, и ще го погребат; защото само то от Еровоамовия <род> ще се положи в гроб, понеже в него измежду Еровоамовия дом се намери нещо добро пред Господа Израилевия Бог.

14 А Господ ще си въздигне цар над Израиля, който ще изтреби Еровоамовия дом в оня ден; но що? даже и сега!

15 И Господ ще порази Израиля като тръст, която се клати у водата; и ще изкорени Израиля из тая добра земя, която е дал на бащите им, и ще ги разпръсне оттатък реката <Ефрат>, понеже направиха ашерите си та разгневиха Господа.

16 И ще предадете Израиля поради греховете, с които Еровоам съгреши, и с които направи Израиля да съгреши.

17 Тогава Еровоамовата жена стана та си отиде, и дойде в Терса; и като стъпи на прага на къщната <врата>, детето умря.

18 И целият Израил го оплака, и погребаха го, според словото, което Господ говори чрез слугата Си пророка Ахия.

19 А останалите дела на Еровоама, как воюва и как царува, ето, те са написани в Книгата на летописите на Израилевите царе.

20 Времето, през което Еровоам царуваше, беше двадесет и две години; и той заспа с бащите си, и вместо него се възцари син му Надав.

21 А Ровоам, Соломоновият син царуваше над Юда. Ровоам бе на четиридесет и една година, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Ерусалим, града, който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

22 А Юда върши зло пред Господа; и раздразниха Го до ревнуване с извършените си грехове, които бяха повече от всичко, що бяха извършили бащите им.

23 Защото и те си издигнаха високи места и кумири и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.

24 Още в земята имаше мъжеложци, които постъпваха според всичките мерзости на народите, които Господ беше изгонил отпред израилтяните.

25 И в петата година от Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак дойде против Ерусалим,

26 та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още всичките златни щитове, които Соломон бе направил.

27 А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата и царската къща.

28 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите ги държаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите.

29 А останалите дела на Ровоама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

30 А между Ровоама и Еровоама имаше постоянна война.

31 И Ровоам заспа с бащите си, и погребан биде с бащите си в Давидовия град. Името на майка му, амонката, бе Наама. А вместо него се възцари син му Авия.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/14-16f20255aca7225b0091809e9e259c8b.mp3?version_id=23—

1 В осемнадесетата година от царуването на Еровоама Наватовия син, Авия се възцари над Юда;

2 и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Мааха, Авесаломова дъщеря.

3 Той ходи във всичките грехове, които баща му бе сторил преди него; и сърцето му не бе съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

4 Но заради Давида Господ неговият Бог му даде светилник в Ерусалим, като издигна сина му подир него и утвърди Ерусалим;

5 защото Давид стори онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си, не се отклоняваше от нищо, което му заповяда, освен в делото относно хетееца Урия.

6 И между Ровоама и Еровоама имаше война през всичките дни на <Ровоамовия> живот.

7 А останалите дела на Авия, и всичко що извърши, не са ли написани в книгата на Юдовите царе? Имаше война и между Авия и Еровоама.

8 И Авия заспа с бащите си, и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса.

9 Аса се възцари над Юда в двадесетата година на Израилевия цар Еровоама,

10 и царува в Ерусалим четиридесет и една година. Името на майка му бе Мааха, Авесаломова дъщеря.

11 И Аса върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид.

12 Той отмахна мъжеложците от земята, и дигна всичките идоли, които бяха направили бащите му.

13 А още свали и майка си Мааха да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол та го изгори при потока Кедрон.

14 Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе съвършено пред Господа през всичките му дни.

15 И той донесе в Господния дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него вещи, сребро, злато и съдове.

16 И между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

17 И Израилевият цар Вааса като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

18 Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, останало в съкровищата на Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги даде в ръцете на слугите си; и цар Аса ги прати при сирийския цар Венадад, син на Тавримона, син на Есиона, който живееше в Дамаск, да рекат:

19 Нека има договор между мене и тебе, <както е имало> между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти подарък сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

20 И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове, и порази Иион, Дан, Авел-вет-мааха и целия Хинерот с цялата Нефталимова земя.

21 А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и установи се в Терса.

22 Тогава цар Аса възгласи на целия Юда, без никакво изключение та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях цар Аса съгради Гава Вениаминова и Масфа.

23 А всичките останали дела на Аса, всичкото му юначество, всичко що извърши, и градовете, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? А във време на старостта си той се разболя от болест в нозете.

24 И Аса заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Иосафат.

25 А във втората година на Юдовия цар Аса, над Израиля се възцари Надав Еровоамовият син, и царува над Израиля две години.

26 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в греха му, чрез който направи Израиля да греши.

27 А Вааса, Ахиевият син, от Исахаровия дом, направи заговор против него; и Вааса го уби в Гиветон, който принадлежеше на филистимците; защото Надав и целият Израил обсаждаха Гиветон.

28 А Вааса го уби в третата година на Юдовия цар Аса, и се възцари вместо него.

29 И щом се възцари, изби целия Еровоамов род; не остави на Еровоама нищо живо, което не изтреби, според словото, което Господ говори чрез слугата Си Ахия силонеца,

30 поради греховете, с които Еровоам съгреши, и чрез които направи Израиля да греши, и поради раздразнението, с което предизвика гнева на Господа Израилевия Бог.

31 А останалите дела на Надава, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

32 И между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

33 В третата година на Юдовия цар Аса се възцари в Терса Вааса Ахиевият син над целия Израил, <и царува> двадесет и четири години.

34 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на Еровоама, и в греха му, чрез който направи Израиля да греши.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/15-c780dc629ce393837ba26608df2ab27c.mp3?version_id=23—

1 Тогава дойде Господното слово към Ииуя Ананиевия син против Вааса, и рече:

2 Понеже, като те издигнах от пръстта, и те поставих вожд на людете Си Израиля, ти ходи в пътя на Еровоама, и направи людете Ми Израиля да съгрешат та да Ме разгневят с греховете си,

3 ето, изтребвам съвършено Вааса и рода му, и ще направя твоя род както рода на Еровоама Наватовия син.

4 Който от Ваасовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който негов умре в полетата, него въздушните птици ще изядат.

5 А останалите дела на Вааса, и онова, което извърши, и юначеството му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

6 И Вааса заспа с бащите си, и биде погребан в Терса; а вместо него се възцари син му Ила.

7 При това, Господното слово дойде чрез пророка Ииуй, Ананиевия син, против Вааса и против рода му, както поради всичките злини, които извърши пред Господа та Го разгневи с делата на ръцете си и стана подобен на рода на Еровоама, така и понеже порази тоя <род>.

8 В двадесет и шестата година на Юдовия цар Аса, Ила Ваасовият син се възцари над Израиля в Терса, <и царува> две години.

9 А слугата му Зимрий, началник на половината от военните му колесници, направи заговор против него, когато беше в Терса, та пиеше и се опиваше в къщата на домоуправителя си Арса в Терса.

10 Зимрий влезе, та като го порази уби го, в двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, и възцари се вместо него.

11 А щом се възцари и седна на престола си, веднага порази целия Ваасов род; не му остави никого от мъжки пол, нито сродниците му, нито приятелите му.

12 Така Зимрий изтреби целия Ваасов род, според словото, което Господ говори против Вааса чрез пророка Ииуй,

13 за всичките грехове на Вааса, и за греховете на сина му Ила, с които те съгрешиха, и чрез които направиха Израиля да съгреши, та разгневиха Господа Израилевия Бог със суетите си {Т.е., С идолите си.}.

14 А останалите дела на Ила, и всичко, което извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

15 В двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, Зимрий царува седем дена в Терса. А людете бяха разположени в стан против Гиветон, който принадлежеше на филистимците.

16 И людете, които бяха в стана, като чуха да казват: Зимрий направил заговор, при това убил и царя, то същия ден, в стана, целият Израил направи военачалника на войската Амрий цар над Израиля.

17 Тогава Амрий и целият Израил с него възлязоха от Гиветон та обсадиха Терса.

18 А Зимрий, като видя, че градът беше превзет, влезе във вътрешната царска къща та изгори царската къща с огън, и себе си в нея, и умря,

19 за греховете, с които съгреши, като върши зло пред Господа, и ходи в пътя на Еровоама и в греха, който той стори, като направи Израиля да греши.

20 А останалите дела на Зимрия, и измяната, която извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

21 Тогава Израилевите люде се разделиха на две части: половината от людете последваха Тивния Гинатовия син, за да направят него цар, а половината последваха Амрия.

22 Но людете, които последваха Амрия, надделяха над людете, които последваха Тивния Гинатовия син; и Тивний умря, а възцари се Амрий.

23 В тридесет и първата година на Юдовия цар Аса, се възцари Амрий над Израиля <и царува> дванадесет години. И когато беше царувал шест години в Терса,

24 купи самарийския хълм от Семера за два таланта сребро; и съгради <град> на хълма и нарече града, който съгради, Самария, по името на Семера, притежателя на хълма.

25 Амрий върши зло пред Господа, даже вършеше по-зле от всичките що бяха преди него;

26 защото ходеше във всичките пътища на Еровоама Наватовия син, и в неговия грях, чрез който направи Израиля да греши та да разгневят Господа Израилевия Бог със суетите си.

27 А останалите дела, които Амрий направи, и юначествата, които показа, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

28 И Амрий заспа с бащите си, и биде погребан в Самария; а вместо него се възцари син му Ахаав.

29 И в тридесет и осмата година на Юдовия цар Аса, се възцари над Израиля Ахаав Амриевият син; и Ахаав Амриевият син царува над Израиля в Самария двадесет и две години.

30 А Ахаав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него.

31 И като, че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и <да> му се покланя.

32 И издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капище, което построи в Самария.

33 Ахаав направи и ашера; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа Израилевия Бог.

34 В неговите дни ветилецът Хиил съгради Ерихон; тури основите му със <смъртта на> първородния си <син> Авирон, и постави вратите му със <смъртта на> най-младия си син Селув, според словото, което Господ говори чрез Исуса Навиевия син.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/16-878a8f4ac7ea41e27a010002567d0923.mp3?version_id=23—

1 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: <В името на> живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, <заявявам ти че> през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

2 И Господното слово дойде към него и рече:

3 Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

4 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

5 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

6 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

8 Тогава Господното слово дойде към него и рече:

9 Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

12 А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

14 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни.

16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

18 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19 А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

23 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/17-b33eac49b94e9650a2c3cdeaafc344b3.mp3?version_id=23—

1 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

2 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

4 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

5 И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята <и иди> към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

6 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

8 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9 А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10 <Заклевам ти се в> живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го <тук>, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, <че си тук>, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15 Но Илия рече: <Заклевам ти се в> живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23 Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27 А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или – може би – спи и трябва да се събуди.

28 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на <вечерния> принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36 А в часа на <вечерния> принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото <се чува> глас на изобилен дъжд.

42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. <А Илия> рече: Иди пак, до седем пъти.

44 И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава <Илия> каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни <колесницата си> та слез, за да те не спре дъждът.

45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46 И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/18-240cd21dc0fc9b5d35d5aa0359dd7eac.mp3?version_id=23—

1 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.

2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.

3 А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}, <Илия> стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.

4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

5 Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.

6 И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.

7 А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

8 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

9 И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?

10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

11 И <словото му> каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;

12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.

13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?

14 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.

15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;

16 а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.

17 И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.

18 Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.

19 И тъй, <Илия> тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки <волове> пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.

20 А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. <А Илия> му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?

21 И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/19-062b6ad6264db47a2f25bbf2679b3e2f.mp3?version_id=23—

1 Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.

2 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:

3 Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

4 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

5 А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

6 обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

7 Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси <повод за> зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

8 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не <го> послушаш, нито да склониш.

9 Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.

10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

11 Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Оня, който опасва <оръжия>, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

12 А когато <Венадад> чу тая дума, той и царете, <които бяха с него>, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

13 И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ, Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе.

17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад <да се научи>, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.

18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, <пак> ги живи хванете.

19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.

20 И всеки уби човека <насреща> си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

21 Тогава Израилевият цар излезе та порази <бягащите> на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

22 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова <израилтяните> надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

24 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

25 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

26 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

28 Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, <гдето се криеше> из клет в клет.

31 Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и <туриха> въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

34 Тогава <Венадад> му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. <А Ахаав отговори>: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

35 Тогава един човек от пророческите ученици {Еврейски: Синовете на пророците.} рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

36 Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

37 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

39 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

40 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

41 Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

43 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/20-3b1ca03ec06c1bd6bdf714cab0bb6d26.mp3?version_id=23—