Category: 3 Царе

1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се <на Давида> подир Авесалома.

7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

9 И Адония закла овци, говеда и угоени <телци> при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

10 Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

19 И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

21 Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

29 И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

35 Тогава качете се <тук> подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, <за срещане> та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

41 А Адония и всичките му гости чуха <шума>, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

45 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

46 При това, Соломон седна на престола на царството.

47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони <както беше> на леглото си.

48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес <син> да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/1-092598595b4cf1e1caa45a888a4b9d86.mp3?version_id=23—

1 И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:

2 Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.

3 Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш;

4 За да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.

5 Освен това, ти знаеш какво ми стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, – на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, – които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

6 Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с <храна> те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.

8 И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.

9 Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.

11 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.

12 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

14 После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай:

15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си <с ожидане> за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.

16 Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми <я> отричай. И тя му рече: Казвай.

17 И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже <това>) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

19 И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

20 Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми <я> отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

22 Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си.

24 Сега, прочее, <заклевам се в> живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.

25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни <заповедта му> Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря.

26 А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.

27 Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

28 И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

29 И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го.

30 И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде.

31 А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.

32 Господ ще възвърне <проляната> от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, – Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.

34 Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.

35 И вместо него царят постави свещеника Садока.

36 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;

37 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.

40 Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет.

41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

42 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?

43 Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?

44 Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.

46 Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/2-55a817892f56605d07373dadb054488a.mp3?version_id=23—

1 А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я <да живее> в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим.

2 Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

3 И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

5 А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

7 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}.

8 И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

9 Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

13 А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15 И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

16 Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

17 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих <като живеех> с нея в къщата.

18 И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме <сами> заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

19 И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.

20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

21 И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

23 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24 И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

25 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му.

28 И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/3-5084fd1dbecc3de3e8e880249a9e95ea.mp3?version_id=23—

1 Цар Соломон, прочее, царуваше над целия Израил;

2 и ето началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник;

3 Елиореф и Ахия, синовете на Сиса, секретари; Иосафат, Ахилудовия син, летописец;

4 Ванаия, Иодаевия син, над войската; Садок и Авиатар, свещеници;

5 Азария, Натановия син, над надзирателите <на храната>; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя;

6 Ахисар домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над набора.

7 А Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели; които доставяха храните за царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината.

8 И ето имената им: Оровия син, <надзирател> в Ефремовата гора;

9 Декеровият син, в Макас-Саавим, Ветсемес и Елон-Ветанан.

10 Еседовият син, в Арувот; под него бе Сохо и цялата страна Ефер;

11 Авинадавовият син, в целия Нафат-дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафата;

12 Ваана Ахилудовият син, в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е при Церетан под Езраел, от Ветсан до Авел-меола до отвъд Иокмеам;

13 Геверовият син, в Рамот-галаад; той имаше градовете на Яира Манасиевия син, които са в Галаад; той имаше и областта Аргов, която е във Васан, – шестдесет големи градове със стени и медни лостове;

14 Ахинадав Идовият син, в Маханаим;

15 Ахимаас, в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата;

16 Ваана, Хусевият син, в Асир и в Алот;

17 Иосафат, Фаруевият син, в Исахар;

18 Семей, Илаевият син, във Вениамин;

19 и Гевер, Уриевият син, в галаадската земя, в земята на аморейския цар Сион и на васанския цар Ог; и в тая земя той бе единственият надзирател.

20 Юда и Израил бяха многобройни, по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се.

21 И Соломон владееше над всичките царства от реката <Евфрат> до филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломона през всичките дни на неговия живот.

22 А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора <друго> брашно,

23 десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици.

24 Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса дори до Газа, – над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си.

25 Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозята си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.

26 И Соломон имаше обори за четиридесет хиляди коне за колесниците си, и дванадесет хиляди конници.

27 И ония надзиратели продоволствуваха, всеки в месеца си, за цар Соломона и за всички, които дохождаха на Соломоновата трапеза; те не допускаха никаква оскъдност.

28 Още ечемик и слама за конете и бързоногите коне донасяха на мястото, гдето бяха, всеки според както му беше определено.

29 И Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък.

30 Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост;

31 защото беше по-мъдър от всичките човеци, – от езраеца Етан, и от Емана, Халкола и Дарда, синовете на Маола; и името му се прочу между всичките околни народи.

32 Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет <на брой>.

33 Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите.

34 И от всичките народи, и от всичките царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломона, дохождаха да слушат неговата мъдрост.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/4-480a4a5a9d8a844fb85d9067aa19ba98.mp3?version_id=23—

1 А Тирският цар Хирам, като чу, че помазали Соломона за цар вместо баща му, прати слугите си до него; защото Хирам бе всякога приятел на Давида.

2 И Соломон прати на Хирама да кажат:

3 Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа своя Бог по причина на боевете, които го обикаляха от всякъде, докато Господ не положи <неприятелите му> под стъпалата на нозете му.

4 Но сега, Господ моят Бог, ми даде спокойствие навред; нямам противник нито злополука.

5 И, ето, аз възнамерявам да построя дом за името на Господа моя Бог, според както Господ говори на баща ми Давида, като рече: Син ти, когото ще поставя вместо тебе на престола ти, той ще построи дом за името Ми.

6 Сега, прочее, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти напълно според както ще речеш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета, толкова изкусно, колкото сидонците.

7 Тогава Хирам, като чу Соломоновите думи, много се зарадва и рече: Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син <да царува> над тоя велик народ.

8 И Хирам прати до Соломона да кажат: Чух <известието>, което ти ми прати; аз ще сторя все що искаш за кедровите дървета и за елховите дървета.

9 Моите слуги ще ги снемат от Ливан до морето; и аз ще ги свържа на салове, за да се превозват по море до мястото, което би ми посочил, и там да се развържат и ти да ги прибереш. Също и ти ще сториш каквото искам, да продоволствуваш моя дом.

10 И тъй, Хирам даваше на Соломона кедрови дървета и елхови дървета, колкото той искаше.

11 А Соломон даде на Хирама двадесет хиляди кора пшеница за храна на дома му, и двадесет кора първоток дървено масло; така даваше Соломон на Хирама всяка година.

12 И Господ даде на Соломона мъдрост, според както му беше обещал; и имаше мир между Хирама и Соломона, и те двамата направиха договор помежду си.

13 И цар Соломон събра набор от целия Израил, и събраните мъже бяха тридесет хиляди души.

14 И изпращаше ги в Ливан на смени, по десет хиляди души на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца у домовете си; а над набора беше Адонирам.

15 Соломон имаше и седемдесет хиляди бременосци и осемдесет хиляди каменоделци в планините,

16 освен три хиляди и триста Соломонови настойници, които бяха над работите, надзираващи людете, които работеха тая работа.

17 И по царската заповед изкараха големи камъни, камъни с голяма стойност, за да положат основите на дома с дялани камъни.

18 И Соломоновите зидари, и Хирамовите зидари, и гевалците ги издялаха, и приготвиха дърветата и камъните, за да построят дома.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/5-b2af14429a19ad74fb9af558d09c14ba.mp3?version_id=23—

1 В четиристотин и осемдесетата година от изхода на израилтяните из Египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израиля, в месец Зив, който е вторият месец, Соломон почна да строи Господния дом.

2 И дължината на дома, който цар Соломон построи за Господа, беше шестдесет лакътя, широчината му двадесет, а височината му тридесет лакътя.

3 А предхрамието, откъм лицето на храма на дома, беше двадесет лакътя дълго, според широчината на дома, а десет лакътя широко пред дома.

4 И направи за дома неподвижни прозорци с решетки.

5 И пристрои етажи изоколо до стената на дома, изоколо до стените на дома, както на храма, така и на светилището {Или: Прорицалището.}; така направи странични стаи изоколо.

6 На по-долния етаж широчината бе пет лакътя, на средния широчината бе шест лакътя, а на третия широчината бе седем лакътя; защото на външната страна <на стената> на дома той направи стеснения изоколо, за да не влизат <гредите> в стените на дома.

7 И като се строеше домът иззида се с камъни приготвени на кариерата; така щото нито чук, нито топор, нито какво да е желязно сечиво не се чу в дома, като се строеше.

8 Вратата за средните странични стаи беше в дясната страна на дома; и чрез витлообразна стълба се възкачваха в средния <етаж>, и от средния в третия.

9 Така построи дома и го свърши; и покри дома с кедрови греди и дъски.

10 Пристрои етажите, по пет лакътя високи по целия дом; и те се държаха за дома чрез кедрови греди.

11 Тогава Господното слово дойде до Соломона, и рече:

12 Относно тоя дом, който строиш, <казвам ти>: Ако ходиш в повеленията Ми, изпълняваш съдбите Ми, и пазиш всичките Ми заповеди да ходиш в тях, тогава Аз ще утвърдя с тебе думата, която говорих на баща ти Давида;

13 И ще обитавам всред израилтяните, и няма да оставя людете Си Израиля.

14 Така Соломон построи дома и го свърши.

15 И облече стените на дома извътре с кедрови дъски; облече стените с дърво извътре от пода на дома до покрива, а пода на дома покри с елхови дъски.

16 Още в по-вътрешната част на дома облече <едно място от> двадесет лакътя с кедрови дъски от пода до <върха на> стените; облече го извътре за светилището – най-светото място.

17 А домът, то ест, предхрамието, бе четиридесет лакътя <дълъг>.

18 И по кедровите дървета, извътре дома, бяха изрязани пъпки и цъфнали цветове; всичко бе кедрово; камък не се виждаше.

19 Той приготви светилище в по-вътрешната част на дома, за да положи там ковчега на Господния завет.

20 Отвътре светилището беше двадесет лакътя дълго, двадесет лакътя широко и двадесет лакътя високо; и го обкова с чисто злато, обкова и кедровия олтар.

21 Така Соломон обкова дома извътре с чисто злато; и прокара <завесата> на златни верижки пред светилището, и покри я със злато.

22 Обковаваше със злато и целия дом, докато свърши целия дом; обкова със злато и целия олтар, който бе при светилището.

23 И в светилището направи два херувима от маслинено дърво, по десет лакътя високи.

24 Едното крило на единия херувим беше пет лакътя <дълго>, и другото крило на единия херувим пет лакътя; от края на едното му крило, до края на другото му крило, имаше десет лакътя.

25 Така и другият херувим имаше десет лакътя <между краищата на крилата си; защото> двата херувима имаха една мярка и една направа.

26 Височината на единия херувим беше десет лакътя, така и на другия херувим.

27 И той положи херувимите в средата на вътрешния дом; и крилата на херувимите бяха разперени, така щото крилото на единия достигаше едната стена, и крилото на другия херувим достигаше другата стена; и крилата им се допираха едно с друго в средата на дома.

28 И обкова херувимите със злато.

29 А по всичките стени на дома изоколо изряза образи на херувими и палми и цъфнали цветове, извътре и извън.

30 Също и пода на дома обкова със злато извътре и извън.

31 За входа на светилището направи врата от маслинено дърво; и горният праг със стълбовете на вратата бяха една пета <от дължината на стената>.

32 И двете <крила> на вратата бяха от маслинено дърво; и по тях <Соломон> изряза херувими и палми и цъфнали цветове, и обкова ги със злато, като разстла златото върху херувимите и върху палмите.

33 Така и за храмовата врата направи вратни стълбове от маслинено дърво, <ограждайки отверстие широко> една четвърт <от дължината на стената>.

34 И две врати от елхово дърво; двете крила на едната врата се сгъваха и двете крила на другата врата се сгъваха.

35 И изряза на тях херувими и палми и цъфнали цветове; и покри ги със злато натъкмено върху изрязаното,

36 Съгради вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди.

37 През четвъртата година, в месец Зив, се положиха основите на Господния дом;

38 И през единадесетата година, в месец Вул, който е осмият месец, домът се свърши във всичките си части и съвършено по плана си. Така, за седем години той го построи.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/6-4a50b0527660ab905b810bc66cd554c8.mp3?version_id=23—

1 А Соломон строеше своята къща тринадесет години, докато свърши цялата си къща.

2 Защото построи къщата Ливански лес, на която дължината бе сто лакътя, широчината петдесет лакътя, и височината тридесет лакътя, върху четири реда кедрови стълбове, с кедрови греди върху стълбовете.

3 И тя биде покрита с кедър отгоре на четиридесет и петте стаи които се подпираха на стълбовете, по петнадесет в един етаж.

4 И имаше решетки в трите етажа, така че светене беше поставено срещу светене в трите етажа.

5 И всичките врати и вратни стълбове, и решетките, бяха четириъгълни; и светене беше поставено срещу светене в трите етажа.

6 Направи и трем от стълбове, на който дължината беше петнадесет лакътя, а широчината тридесет лакътя; и тремът беше пред <стълбовете на къщата>, така щото стълбовете и стъпалата му бяха към лицето на тия.

7 Направи още престолния трем, гдето щеше да съди, то ест, съдилищния трем; и той бе облечен с кедър от пода до върха.

8 А къщата му, в която живееше, <поставена> в един друг двор по-навътре от трема, имаше същата направа. И подобна на тоя трем Соломон направи къща и за Фараоновата дъщеря, която бе взел за жена.

9 Всички тия <постройки>, от вътрешното и от външното им лице, от основата до върха им, а отвън дори до големия двор, бяха от скъпи камъни, от камъни дялани според мярка, претрити с трион.

10 Тоже и основата бе от скъпи камъни, големи камъни, камъни, от десет лакътя и камъни от осем лакътя.

11 И отгоре имаше скъпи камъни, камъни дялани според мярка, и кедрови <греди>.

12 Също и около големия двор имаше три реда дялани камъни и един ред кедрови греди, подобно на вътрешния двор на Господния дом и <подобно> на трема на къщата.

13 А цар Соломон бе пратил да доведат Хирама от Тир.

14 Той бе син на една вдовица от Нефталимовото племе, а баща му беше тирянин, който работеше мед; и той бе твърде изкусен, разумен, вещ да изработва всякаква медна работа. И така, той дойде при цар Соломона та му изработи всичката му работа.

15 Защото изля двата медни стълба, всеки стълб осемнадесет лакътя висок; и окръжността на всеки стълб се измерваше с връв от дванадесет лакътя.

16 И направи от леяна мед два капитела, за да ги тури на върховете на стълбовете; височината на единия капител беше пет лакътя и височината на другия капител пет лакътя.

17 <Направи още> мрежи от плетена изработка и венцеобразни верижки за капителите, които бяха на върховете на стълбовете, седем за единия капител и седем за другия капител.

18 Така направи стълбовете, и два реда <нарове>, изоколо върху всяка мрежа, за да покрие с нарове капителите, които бяха на върховете <на стълбовете;> и направи същото на другия капител.

19 И капителите, които бяха на върховете на стълбовете в трема, бяха от по четири лакътя, изработени във вид на кремове.

20 И капителите, които бяха на двата стълба, имаха <нарове> и отгоре, близо до изпъкналата част, която бе при мрежата; и наровете бяха двеста, наредени изоколо върху всеки капител.

21 И <Соломон> изправи стълбовете за трема на храма; и като изправи десния стълб, нарече го Яхин {Т.е., Ще утвърди.}; а като изправи левия стълб, нарече го Воаз {Т.е., В него сила.}.

22 И на върховете на стълбовете имаше изработени кремове. Така се свърши направата на стълбовете.

23 Направи още и леяното море, с устие десет лакътя <широко>, кръгло изоколо, а с височина пет лакътя; и връв от тридесет лакътя го измерваше околовръст.

24 Наоколо под устието му имаше <цветни> пъпки, които го обикаляха, по десет на един лакът; те обикаляха морето изоколо; пъпките бяха на два реда, излеяни в едно цяло с него.

25 И <морето> стоеше на дванадесет вола, три гледащи към север, три гледащи към запад, три гледащи към юг, и три гледащи към изток; а морето стоеше върху тях; и задните части на всичките бяха навътре.

26 Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, <във вид на> кремов цвят; и побираше две хиляди вати <вода>.

27 Направи още и десет медни подножия, всяко подножие четири лакътя дълго, четири лакътя широко и три лакътя високо.

28 А ето каква беше направата на подножията: имаха странични плочи, и страничните плочи бяха между стълбчета.

29 А върху страничните плочи, които бяха между стълбчетата, имаше лъвове, волове и херувими; и над стълбчетата беше подпорката; а под лъвовете и воловете имаше висящи ресни.

30 Всяко подножие имаше четири медни колела и медни оси, и четирите му крака имаха рамена; рамената, които бяха леяни, се намираха под умивалницата всяко срещу ресните.

31 Отверстието на <подножието>, извътре капитела и нагоре, беше един лакът, а отверстието му беше кръгло, закрепено върху подпорката, един лакът и половина; също и по отверстието му имаше ваяния; а страничните плочи бяха четвъртити, а не кръгли.

32 Под страничните плочи имаше четири колела; и осите на колелата се съединяваха с подножието; а височината на всяко колело бе лакът и половина.

33 Направата на колелата бе като направата на колеснично колело; осите им, наплатите им, спиците им и главините им, – всичките бяха леяни.

34 При четирите ъгъла на всяко подножие имаше четири рамена, и рамената бяха част от самото подножие.

35 На върха на подножието имаше кръгла препаска половин лакът висока; а отверстието и страничните плочи на върха на подножието съставляваха едно цяло с него.

36 И по плочите на отверстието му и по страничните му плочи <Хирам> издълба херувими, лъвове и палми, съразмерно <големината на> всяко, с ресни наоколо.

37 Така направи десетте подножия, които имаха всички същото леяне, същата мярка и същия образ.

38 Направи още десет медни умивалници; всеки умивалник побираше четиридесет вати <вода>; всеки умивалник беше четири лакътя <широк>; и върху всяко от десетте подножия <се постави> един умивалник.

39 И постави подножията, пет от дясната страна на дома, и пет от лявата страна на дома; а морето постави от дясната страна на дома, към изток, къде юг.

40 Хирам направи и умивалниците, лопатите и легените. Така Хирам свърши изработването на всичките работи, които направи на цар Соломона за Господния дом.

41 Двата стълба; изпъкналата част на капителите, които бяха на върховете на двата стълба; двете мрежи, които да покриват двете изпъкналости на капителите, които бяха на върховете на стълбовете;

42 Четирите стотин нарове за двете мрежи – два реда нарове за всяка мрежа, които да покриват двете изпъкналости на капителите;

43 Десетте подножия, и десетте умивалници върху подножията;

44 едното море и дванадесетте вола под морето;

45 котлите, лопатите и легените – всички тия вещи, които Хирам направи на цар Соломона за Господния дом, бяха от лъскава мед.

46 На Иорданското поле царят ги изля, в глинената земя между Сокхот и Царетан.

47 И Соломон остави всички тия вещи <непретеглени>, защото бяха твърде много; теглото на медта не можеше да се пресметне.

48 И Соломон направи всичките принадлежности, които бяха за Господния дом, – златния олтар; златната трапеза, на която <се полагаха> присътствените хлябове;

49 светилниците, пет отдясно и пет отляво пред светилището, от чисто злато; с цветята, светилата и клещите от злато;

50 чашите, щипците, легените, темянниците и кадилниците, от чисто злато и резета от злато, за вратата на най-вътрешния дом, <то ест>, пресветото място, и за вратата на дома, <сиреч>, на храма.

51 Така се свърши всичката работа, която цар Соломон направи за Господния дом. И Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давида, – среброто, златото и вещите, – и ги положи в съкровищниците на Господния дом.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/7-649cc409f086418717c62875390c88d2.mp3?version_id=23—

1 Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

2 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

3 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

4 Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.

5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

6 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

7 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

10 А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;

11 така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

12 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

14 После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

15 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

16 От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, <гдето> да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

17 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

18 но Господ рече на Баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

19 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми.

20 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.

22 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

23 Господи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

24 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.

25 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

26 Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.

27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

29 за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

30 Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

31 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

32 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.

33 Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,

34 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.

35 Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, – каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, –

38 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

40 за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

41 Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,

42 (защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), – когато дойде та се помоли в тоя дом,

43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.

44 Ако людете Ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа <като се обърнат> към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

46 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

47 все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят <като се обърнат> към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,

50 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

51 защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.

52 Нека, прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;

53 защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.

54 И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

55 И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

56 Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.

57 Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

58 да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!

59 И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;

60 така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.

61 Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както <правите> днес.

62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

63 За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.

65 По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор <събран из местностите> от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.

66 А на осмия ден разпусна людете; и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/8-43782e3d0ec04540cbb13dceef14f07c.mp3?version_id=23—

1 Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и <беше извършил> всичко, което желаеше Соломон да направи,

2 яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.

3 Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

4 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

5 тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж <седящ> на Израилевия престол.

6 Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

7 тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.

8 А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска; и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

9 И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.

10 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,

11 и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.

12 А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.

13 И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул {Т.е., Нищожна.} <както се нарича> и до днес.

14 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

15 И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

16 (Египетският цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).

17 А Соломон съгради, <освен> Гезер, и долния Ветерон,

18 Ваалат, Тамар в пустата <част на Юдовата> земя,

19 всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

20 А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,

21 от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, <каквито са> и до днес.

22 Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военните мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.

23 Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.

24 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която <Соломон> беше построил за нея, тогава <когато> той съгради Мило.

25 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господу, и кадеше върху оня <олтар>, който бе пред Господа, <след> като свърши дома.

26 Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.

27 А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, <да бъдат> със Соломоновите слуги.

28 Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/9-a9366078437ca3897c5d678a14e1774c.mp3?version_id=23—

1 И Савската {Еврейски: Шевска.} царица, като чу, че Соломон се прочува <като служител на> Господното име, дойде да го опита с мъчни <за нея въпроси>.

2 Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

3 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не <можа> да й обясни.

4 А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата която бе построил,

5 ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

6 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

7 Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

8 Честити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

9 Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

11 Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

12 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждани до днес.

13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

14 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

15 освен онова, което <се внасяше> от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

16 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;

17 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

18 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

19 Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

20 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

21 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновото време.

22 Защото царят имаше на морето кораби, <като> тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

24 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

25 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

26 Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

28 И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с <определена> цена.

29 А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше <в Ерусалим> за шестстотин сребърни <сикли> и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия <търговци>.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1KI/10-3f674ac8acd16f283438289386c6e7ab.mp3?version_id=23—