Category: 1 Летописи

1 Тогава целият Израил се събра при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът,

2 И по-напред още, и докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля, и на тебе Господ твоят Бог каза: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете Ми Израиля.

3 И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля, според Господното слово чрез Самуила.

4 Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), гдето бяха жителите на земята, евусците.

5 А жителите на Евус рекоха на Давида: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

6 И рече Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник.

7 Тогава Давид се засели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град.

8 И той съгради града околовръст от Мило и наоколо; а Иоав поправи останалата част от града.

9 И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на Силите бе с него.

10 А ето началниците на силните мъже, които имаше Давид, които заедно с целия Израил се подвизаваха с него за царството му, за да го направят цар, според Господното слово относно Израиля.

11 А ето изчислението на силните мъже, които имаше Давид: Ясовеам, Ахмоновия син, главен военачалник; той като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги в едно сражение.

12 И след него бе ахохиецът Елеазар Додовият син, който бе един от тримата силни мъже.

13 Той бе с Давида във Фас-дамим {В 1 Цар. 17:1, Ефес-дамим.}, когато филистимците се събраха за бой там, гдето имаше частица земя пълна с ечемик; и когато людете побягнаха пред филистимците,

14 те застанаха всред нивата и я защищаваха и поразиха филистимците; и Господ извърши голямо избавление.

15 После, трима от тридесетте военачалници слязоха до скалата при Давида в одоламската пещера; а филистимският стан бе разположен в рафаимската долина.

16 И като беше Давид тогава в канарата, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем,

17 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата;

18 то тия трима пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха донесоха на Давида. Но Давид отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:

19 Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на тия мъже, които туриха живота си в опасност? защото с опасност за живота си я донесоха. Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

20 И Иоавовият брат Ависей беше главен между <другите> трима; защото той като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги и си придоби име между тримата.

21 Между тримата той бе по-славен от двамата, и стана им началник; но не стигна до <първите> трима.

22 Ванаия, Иодаевият син, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, – той уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

23 при това, той уби египтянина, мъж с голям ръст, пет лакътя висок; в ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а <Ванаия> слезе при него <само> с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

24 Тия неща стори Ванаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

25 Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не стигна до <първите> трима. И Давид го постави над телохранителите си.

26 А {В 2 Цар. 23:24-33 някои от имената, които следват, се пишат различно.} силните мъже между войските бяха: Асаил, Иоавовият брат, Елханан, син на Додо от Витлеем,

27 Самот арорецът, Хелис фелонецът,

28 Ирас, син на текоеца Екис, Авезер анатонецът,

29 Сивехай хустанецът, Илай ахохиецът,

30 Маарай нетофатецът, Хелед, син на нетофатеца Ваана,

31 Итай, син на Риваия от Гавая, <която принадлежеше> на Вениаминовите потомци, Ванаия пиратонецът,

32 Урай от долините Гаас, Авиил арватецът,

33 Азмавет варумецът, Елиава саалвонецът,

34 синовете на Асима гизонеца, Ионатан син на арареца Сагий,

35 Ахиам син на арареца Сахар, Елифал Уровият син,

36 Ефер мехиратецът, Ахия фелонецът,

37 Есро кармилецът, Наарай Есвеевият син,

38 Иоил, Натановият брат, Мивар Аргиевият син,

39 Селек амонецът, Нахарай виротецът, оръженосецът на Иоава Саруиния син,

40 Ираз иетерецът, Гарив етерецът,

41 Урия хетеецът, Завад Аалаевият син,

42 Адина син на рувимеца Сиза, началник на рувимците, и тридесет души с него,

43 Анан, син на Мааха, Иосафат митнецът,

44 Озия астеротецът, Сама и Еиил синове на Хотама ароирецът,

45 Един син на Симрия, брат му Иоха тисецът,

46 Елиил маавецът, Еривай и Иосавия Елнаамови синове, Етема моавецът,

47 Елиил, Овид и Ясиил месоваецът.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/11-69eb97dacd7b328e5a1a247df26a5199.mp3?version_id=23—

1 И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, <за да се крие> от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.

2 Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.

3 Началникът беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,

4 гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,

5 Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, аруфецът Сафатия,

6 Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;

7 и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.

8 И някои от гадците се отделиха <та дойдоха> при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.

9 <Те бяха>: Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;

10 Мисмана, четвъртият; Еремия, петият;

11 Атай, шестият; Елиил, седмият;

12 Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;

13 Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.

14 Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, <между> <тях>, беше над сто <войници>, а който беше най-горен, беше над хиляда.

15 Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато <реката> заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.

16 Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.

17 А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако <сте дошли> за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това.

18 Тогава дойде дух на Амасая, главния между началниците, <и рече>: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.

19 И от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.

20 А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Силатай, военачалници на Манасиевите хиляди.

21 Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.

22 Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.

23 И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:

24 от юдейците шест хиляди и осемстотин щитоносци и копиеносци, въоръжени за бой;

25 от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;

26 от левийците, четири хиляди и шестстотин души;

27 а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,

28 и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;

29 а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;

30 от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;

31 от половината Манасиево племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;

32 от исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двестате им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;

33 от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да ги поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;

34 от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;

35 от данците, двадесет и осем хиляди и шестотин мъже, които можеха да се строят за бой;

36 от Асира, четиридесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да я поставят в строй;

37 а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.

38 Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така и всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.

39 И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.

40 Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, – храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израил.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/12-be8072260fb623310b6a9f1527c35298.mp3?version_id=23—

1 Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници;

2 и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;

3 и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.

4 И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.

5 Тогава Давид събра целия Израил от египетския <поток> Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.

6 И Давид отиде с целия Израил във Ваала, <то ест>, в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.

7 И <като изнесоха> Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.

8 И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.

9 А когато стигнаха до Хидоновото {В 2 Цар. 6:6, Нахоновото.} гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.

10 И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.

11 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се казва и> до днес.

12 И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?

13 Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.

14 И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/13-fd1f58403ec68312a35f45154c6e8470.mp3?version_id=23—

1 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

2 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

3 И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

4 И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

5 Евар, Елисуа, Елфалет,

6 Ногах, Нефег, Явия,

7 Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.

8 А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

9 И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

10 Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

11 И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

12 И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

13 И филистимците пак нахлуха в долината.

14 Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

15 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

16 И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

17 И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/14-c2db0074bcb77c15db4e41da55ec1f4b.mp3?version_id=23—

1 След това <Давид> си построи <и други> къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него.

2 Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги.

3 И Давид събра целия Израил в Ерусалим за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него.

4 Давид събра Аароновите потомци и левитите;

5 от Каатовите потомци, началника Уриил и братята му, сто и двадесет души;

6 от Мерариевите потомци началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души;

7 от Гирсоновите потомци, началника Иоил и братята му, сто и тридесет души;

8 от Елисафановите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души;

9 от Хевроновите потомци, началника Елиил и братята му, осемдесет души;

10 от Озииловите потомци, началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души.

11 И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече:

12 Вие сте началници на бащините <домове> на левитите; осветете се вие и братята ви за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на <мястото>, което съм приготвил за него.

13 Защото, понеже първия път вие не <го дигнахте>, Господ нашият Бог нанесе поражения върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано.

14 И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог.

15 (Левийците <бяха, които> носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово).

16 И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.

17 И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етана Кисиевия син;

18 и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил.

19 Така, певците Еман, Асаф и Етан <се определиха> да дрънкат с медни кимвали;

20 а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот;

21 а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия, с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето.

22 А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен.

23 А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.

24 А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега.

25 И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща.

26 И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена.

27 И Давид бе облечен с одежда от висон както и всичките левити, които носеха ковчега и певците, и Ханания ръководител на певците; а Давид носеше ленен ефод.

28 Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи.

29 А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/15-25656bed604efde33848f93110ab430b.mp3?version_id=23—

1 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

4 И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: ->

8 Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

9 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

10 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

12 Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

13 Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

16 <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

19 Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

22 <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

23 Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

28 Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

30 Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

36 Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

37 Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

38 <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

41 и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

42 и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/16-eeecd6192540698f47fb8e5c16812bd0.mp3?version_id=23—

1 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет <стои> под завеси.

2 И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

3 Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

4 Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

5 защото от деня, когато изведох Израиля <от Египет>, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния <в скиния>.

6 В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

7 Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

8 и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

9 И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,

10 и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

11 Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

12 Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

13 Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

14 но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

15 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

16 Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>?

17 Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

18 Какво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

19 Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела.

20 Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

21 И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

22 Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

23 И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

24 Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

25 Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе.

26 И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

27 сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/17-78046008fd77948509dddcfa96395ff1.mp3?version_id=23—

1 След това Давид порази филистимците и ги покори, и отне Гет и селата му от ръката на филистимците.

2 Порази и моавците; и моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък.

3 Давид още порази совския цар Ададезер в Емат, като <последният> отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.

4 Давид му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, само че запази от тях за сто колесници.

5 И когато дамаските сирийци дойдоха за да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

6 Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

8 И от Тиват и от Хун, Ададезерови градове, Давид взе твърде много мед, от която Соломон направи медното море, стълбовете и медните съдове.

9 А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер,

10 прати сина си Адорам при цар Давида за да го поздрави и да го благослови понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер <често> воюваше против Тоя. И <Адорам донесе със себе си> всякакви златни, сребърни и медни съдове;

11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика.

12 При това, Ависей, Саруиният син, порази осемнадесет хиляди едомци в долината на солта.

13 И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

14 Така Давид царува над целия Израил, и съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

15 А Иоав, Саруиният син беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

16 а Садок, Ахитововият син и Авимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Суса, секретар;

17 а Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха първенци около царя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/18-ba59f2e75afe9759391b0f16d110fe7b.mp3?version_id=23—

1 След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му <Анун>.

2 Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците за да го утешат,

3 първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе за да разузнаят да разорят и да съгледат земята?

4 Затова, Анун хвана Давидовите слуги та ги обръсна, отряза дрехите им до половина – до бедрата им, и ги отпрати.

5 И някои отидоха та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати <човеци> да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

6 А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

7 И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

8 И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

9 А амонците излязоха та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

10 А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

11 а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

12 И рече: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

13 Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

14 И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

15 А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

16 А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката <Евфрат>, със Совака, военачалника на Ададезера, на чело.

17 И когато се извести на Давида, той събра целия Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

18 Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците <мъжете на> седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

19 И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/19-ee4159fcadef16ae1428651008ef549b.mp3?version_id=23—

1 След една година, във времето когато царете отиват на война, Иоав изведе <всичката> сила на войската, и, като опустоши земята на амонците, дойде та обсади Рава; Давид остана в Ерусалим. И Иоав порази Рава и я съсипа.

2 И Давид взе от главата на царя им короната му, и намери, че тежеше един златен талант, и по нея имаше скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида; и той изнесе из града твърде много користи.

3 Изведе и людете, които бяха в него, та ги пресече с железни дикани и с брадви. И така постъпи Давид с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

4 След това настана война с филистимците в Гезер, когато хусатецът Сивехай уби Сифая, от синовете на исполина; и <филистимците> бяха победени.

5 И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

6 Настана пак война в Гет, гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста <на ръцете си> и по шест пръста <на нозете си, всичко> двадесет и четири; също и той бе се родил на исполина;

7 а когато се закани на Израиля Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

8 Тия бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CH/20-7b6d72f96b73e52b0b435afca32b57aa.mp3?version_id=23—