Category: 1 Коринтяни

1 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

6 Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.

7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

9 понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

10 Затова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.

11 (Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

14 Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

15 но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

16 Но, ако някой мисли да се препира <за това>, – ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

17 А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

20 прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което еразчупеноза вас; туй правете за Мое възпоминание.

25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиететаячаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

29 защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

32 А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/11-e711f23647d0661ff8a7a277ee0a6ef6.mp3?version_id=23—

1 При това, братя, желая да разберете и за духовните <дарби>.

2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.

3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.

4 Дарбите са различни; но Духът е същият.

5 Службите са различни; но Господ е същият.

6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките <човеци>.

7 А на всеки се дава проявяването на Духа за <обща> полза.

8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;

9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;

10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг <да говори> разни езици; а пък на друг да тълкува езици.

11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.

13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.

15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.

16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.

19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.

22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;

23 и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.

24 А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.

26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

28 И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички <вършат> ли велики дела?

30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това <аз> ви показвам един превъзходен път.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/12-fb74f8b32a58f60c1b2514d4895bcb2b.mp3?version_id=23—

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа <дарба>, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на <сиромасите>, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Любовта дълго търпи <и> е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 Любовта никога не отпада; <другите дарби>, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/13-ca70e9be140576dd8b968b871f3efe54.mp3?version_id=23—

1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате.

2 Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни.

3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

4 Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

6 <Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука?

7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

8 Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.

11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.

12 Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

13 Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува.

14 Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

15 Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си.

16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език.

20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

21 В закона е писано: “Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат”, казва Господ.

22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.

23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

26 Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

27 Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

28 Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

29 От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават.

30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

32 и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци.

33 Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите.

34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

38 Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае.

39 Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/14-bde221a4248e978ac3a7156a509847fa.mp3?version_id=23—

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, – освен ако сте напразно повярвали.

3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

7 че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

11 И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

21 Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

24 Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

26 И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

27 защото Бог “е покорил всичко под нозете Му”. А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28 когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 Ако, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват “нека ядем и пием, защото утре ще умрем”.

33 Не се мамете. “Лошите другари покварят добрите нрави”.

34 Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.

35 Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;

38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 Всяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

42 Така е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.

45 Така е и писано: Първият човек Адам “стана жива душа”, а последният Адам <стана> животворящ дух.

46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната биде смъртта победоносно”.

55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/15-87fa92de7c3453eb5bd92b59ba4e26c7.mp3?version_id=23—

1 А колкото за събирането на <милостинята> за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.

2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

3 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;

4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.

5 Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);

6 а може би да поостана при вас, или <даже> и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.

7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.

8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетницата,

9 защото ми се отвориха големи врата за работа, <има> и много противници.

10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;

11 затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.

12 А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не <му> се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.

13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.

14 Всичко у вас да става с любов.

15 Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;

16 <добре>, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.

17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението <ми> от вас;

18 понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива <човеци>.

19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.

20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със света целувка.

21 Поздравът <пиша> аз, Павел, със собствената си ръка.

22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.

23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.

24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/1CO/16-bef2093a387253d71bf3cdb42b41badb.mp3?version_id=23—