Category: Числа

1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха <и разориха> градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, <или>, Погибел.}.

4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък <реката> Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14 За това е казано в книгата на Господните войни: – Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

16 А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

17 Тогава Израил изпя тая песен: – Бликай, о кладенче; пейте за него;

18 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез <заповед на> законодателя; с жезлите си. А от пустинята <отидоха> в Матана,

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.

21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: – Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

30 Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която <се простира> до Медева.

31 Така Израил се засели в земята на аморейците.

32 После Моисей изпрати <човеци> да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/21-adb3d9fa86f74c5fec78e39aa28dddb1.mp3?version_id=23—

1 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.

2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

5 изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката <Евфрат>, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

6 Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене <да кажат:>

11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя <пред Валаама>, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, <дето имаше> преграда отсам и преграда оттам <край пътя>.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град <разположен там>, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати <от тях> и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете <до> крайната им част.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/22-0373e86d20073f4d0b66a9923e440df1.mp3?version_id=23—

1 Тогава Валаам каза на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.

3 После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.

4 И Бог срещна Валаама; а <Валаам> му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.

5 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тая <дума> говори.

6 Върна се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.

7 Тогава почна беседата си, казвайки: – Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, <и каза ми: > Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.

8 Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?

9 Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, <които> ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.

10 Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!

11 Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!

12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?

13 Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.

14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

15 Тогава <Валаам> рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна <Господа> там.

16 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая <дума> говори.

17 Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?

18 Тогава той почна притчата си, казвайки: – Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!

19 Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?

20 Ето, аз получих <заповед> да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.

21 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеност в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях.

22 Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол.

23 Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог!

24 Ето, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите.

25 Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш.

26 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя?

27 След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа <още> на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.

28 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.

29 Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

30 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/23-11ccbbedb0199ced95d1f6aacc42caa8.mp3?version_id=23—

1 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.

2 И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.

3 И почна притчата си, казвайки: – Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза;

4 Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна <в изстъпление>, но очите му бяха отворени:

5 Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!

6 Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.

7 Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му <ще се простира> в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.

8 Бог го изведе из Египет; Има сила, както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си.

9 Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!

10 Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изпляска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш.

11 Сега, прочее, бягай на мястото си; рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит.

12 А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах:

13 Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа?

14 И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в послешните дни.

15 И като почна притчата си, рече: – Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи, каза:

16 Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния Който видя видението от Всесилния, Който падна <в изстъпление>, но очите му бяха отворени:

17 Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови {Или, бунтовнически.} потомци.

18 Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно.

19 Един <произлязъл> от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града.

20 А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: – Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби.

21 А като видя кенейците продължи притчата си и каза: – Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата,

22 Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур.

23 Още продължи притчата си и каза: – Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това?

24 Но кораби <ще дойдат> от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и <дошлите> съвсем ще се изтребят.

25 Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/24-7356ae31aba53fa4aae4ff0afcb0785b.mp3?version_id=23—

1 А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудствуват с моавките;

2 защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им.

3 Израил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля.

4 Тогава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв.

5 И Моисей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки <подчинените> си човеци, които се привързаха за Ваалфегора.

6 И, ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисея и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.

7 А Финеес, син на Елеазара син на свещеника Аарона, като видя стана изсред обществото, взе копие в ръката си,

8 и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата – израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните.

9 А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души.

10 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

11 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.

12 За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир;

13 ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните.

14 А името на убитият израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците.

15 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на людете, от един бащин дом в Мадиам.

16 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

17 Измъчвайте мадиамците и поразете ги;

18 защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегора и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата <наложена> поради Фегора.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/25-ef2831407e3950f14633edb7e2743087.mp3?version_id=23—

1 А подир язвата Господ говори на Моисея и Елеазара син на свещеника Аарона, казвайки:

2 Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години и нагоре, според бащините им домове, всички в Израиля, които могат да излизат на бой.

3 За това, Моисей и свещеникът Елеазар говориха на <людете> на моавските полета, при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

4 <Пребройте людете> от двадесет години и нагоре, според както Господ заповяда на Моисея и на израилтяните, които излязоха из Египетската земя.

5 Рувим, първородният на Израиля. Рувимците бяха: от Еноха, семейството на Еноховците; от Фалу, семейството на Фалуевците;

6 от Есрона, семейството на Есроновците; от Хармия, семейството на Хармиевците.

7 Тия са семействата на рувимците; а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души.

8 Синовете на Фалу бяха Елиав;

9 и синовете на Елиава: Намуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, избраните от обществото, които се подигнаха против Моисея и против Аарона между дружината на Корея, когато се подигнаха против Господа;

10 и земята разтвори устата си та ги погълна заедно с Корея при изтреблението на дружината <му>, когато огънят пояде двеста и петдесетте човеци, и те станаха за знамение;

11 а синовете на Корея не умряха.

12 Симеонците по семействата си бяха: от Намуила, семейството на Намуиловците; от Ямина, семейството на Яминовците; от Яхина, семейството на Яхиновците;

13 от Зара, семейството на Заровците; от Саула, семейството на Сауловците.

14 Тия са семействата на Симеоновците, двадесет и две хиляди и двеста души.

15 Гадците по семействата си бяха: от Сафона, семейството на Сафоновците; от Агия, семейството на Агиевците; от Суния, семейството на Суниевците;

16 от Азения, семейството на Азениевците; от Ирия, семейството на Ириевците;

17 от Арода, семейството на Ародовците; от Арилия, семейството на Арилиевците.

18 Тия са семействата на гадците; и преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин души.

19 Юдовите синове бяха Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя.

20 А юдейците по семействата си бяха; от Села, семейството на Селаевците; от Фареса, семейството на Фаресовците; от Зара, семейството на Заровците.

21 И Фаресовите потомци бяха: от Есрона, семейството на Есроновците; от Амула, семейството на Амуловците.

22 Тия са Юдовите семейства; и преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин души.

23 Исахарците по семействата си бяха: от Тола, семейството на Толовците; от Фуа, семейството на Фуавците;

24 от Ясува, семейството на Ясувовците; от Симрона, семейството на Симроновците.

25 Тия са Исахаровите семейства; и преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста души.

26 Завулонците по семействата си бяха: от Середа, семейството на Середовците; от Елона, семейството на Елоновците; от Ялеила, семейството на Ялеиловците.

27 Тия са семействата на завулонците; и преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин души.

28 Иосифовите синове по семействата си бяха Манасия и Ефрем.

29 Манасийците бяха: от Махира, семейството на Махировците. И Махир роди Галаада; а от Галаада, семейството на Галаадовците.

30 Ето Галаадовите потомци: от Ахиезера, семейството на Ахиезеровците; от Хелека, семейството на Хелековците;

31 от Асриила, семейството на Асрииловците; от Сихема, семейството на Сихемовците;

32 от Семида, семейството на Семидовците; и от Ефера, семейството на Еферовците.

33 А Салпаад Еферовият син нямаше синове, но дъщери; а имената на Салпаадовите дъщери бяха Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

34 Тия са Манасиевите семейства; и преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин души.

35 А ето ефремците по семействата им: от Сутала, семейството на Суталовците; от Вехера, семейството на Вехеровците; от Тахана, семейството на Тахановците.

36 Ето и Суталовите потомци: от Ерана, семейството на Ерановците.

37 Тия са семействата на ефремците; и преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин души. Тия са Иосифовите потомци по семействата си.

38 Вениаминците по семействата си бяха: от Вела, семейството на Веловците; от Асвила, семейството на Асвиловците; от Ахирама, семейството на Ахирамовците;

39 от Суфама, семейството на Суфамовците; от Уфама, семейството на Уфамовците.

40 А Веловите синове бяха Аред и Нееман; <от Ареда>, семейството на Аредовците; от Неемана, семейството на Неемановците.

41 Тия са вениаминците по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.

42 Ето данците по семействата им: от Суама, семейството на Суамовците. Тия са Дановите семейства по семействата си.

43 Преброените от всичките семейства на Суамовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.

44 Асирците по семействата си бяха: от Емна, семейството на Емновците; от Есуи, семейството на Есуиевците; от Верия, семейството на Вериевците.

45 От Вериевите потомци бяха: от Хевера, семейството на Хеверовците; от Малхиила, семейството на Малхииловците.

46 А името на Асировата дъщеря беше Сара.

47 Тия са семействата на асирците; и преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.

48 Нефталимците по семействата си бяха: от Ясиила, семейството на Ясииловците; от Гуния, семейството на Гуниевците;

49 от Есера, семейството на Есеровците; от Силима; семейството на Силимовците.

50 Тия са Нефталимовите семейства по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.

51 Числото на преброените от израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души.

52 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

53 На тях нека се раздели земята за наследство, според числото на имената им.

54 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство: на всяко племе да се даде наследството му, според числото на преброените от него.

55 При все това, обаче, земята ще се раздели с жребие; и те ще наследят според имената на бащините си племена.

56 С жребие да се раздели наследството им между мнозината и малцината.

57 А ето числото на преброените от левийците по семействата им: от Гирсона, семейството на Гирсоновците; от Каата, семейството на Каатовците; от Мерария, семейството на Мерариевците.

58 Ето Левиевите семейства: семейството на Левиевците, семейството на Хевроновците, семейството на Маалиевците, семейството на Мусиевците, семейството на Кореевците; а Каат роди Амрама.

59 Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам.

60 А на Аарона се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.

61 Но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа.

62 А преброените от <левийците> бяха двадесет и три хиляди, всичките мъжки от един месец и нагоре; те не бяха преброени между израилтяните, понеже на тях не се даде наследство между израилтяните.

63 Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

64 Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня;

65 защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/26-f623a898699dc1d67ee5f62b5e6f4f8f.mp3?version_id=23—

1 Тогава дойдоха дъщерите на Салпаада Еферовия син, а <Ефер> син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

2 Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха:

3 Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

4 Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.

5 И Моисей представи делото им пред Господа.

6 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

7 Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им.

8 И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.

9 И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

10 И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя.

11 Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

12 След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните;

13 и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

14 защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин).

15 А Моисей говори на Господа, казвайки:

16 Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек,

17 който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир.

18 И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

19 и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях.

20 И възложи на него част от твоята почетна <власт>, за да го слуша цялото общество израилтяни.

21 И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

22 И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество;

23 и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/27-521c7d30614d3ac2bb1fbba220350278.mp3?version_id=23—

1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене.

3 И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне.

4 Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер;

5 а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло.

6 Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

7 И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу.

8 А другото агне да принасяш привечер; както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу.

9 А в съботен ден <да принасяте> две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му.

10 Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му.

11 В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

12 и за всеки юнец три десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

13 и за всяко агне по една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

14 А възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец през месеците на годината.

15 И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му.

16 На четиринадесетия ден от първия месец е Господната Пасха.

17 А на петнадесетия ден от тоя месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб.

18 На първия ден да има свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа;

19 а да принесете жертва чрез огън, за всеизгаряне Господу: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

20 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети <от ефа> да принесете за юнеца; две десети за овена;

21 и по една десета <от ефа> да принесеш за всяко от седемте агнета;

22 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

23 Тия да принесете в прибавка на утринното всеизгаряне, което е всегдашно всеизгаряне.

24 Така да принасяте храната всеки ден през седемте дена за благоуханна жертва чрез огън Господу: това да се принася с възлиянието му, в прибавка на всегдашното всеизгаряне.

25 А на седмия ден да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа.

26 Също и в деня на първите плодове, когато принесете нов хлебен принос Господу през< празника> ви <на> седмиците, да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа.

27 И за благоухание Господу да принесете във всеизгаряне два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета.

28 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло, – три десети <от ефа> за всеки юнец, две десети за единия овен,

29 и по една десета за всяко от седемте агнета;

30 и един козел, за да се извърши умилостивение за вас.

31 Тия да принесете (без недостатък да бъдат) с възлиянието им, в прибавка на всегдашното всеизгаряне с хлебния му принос.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/28-0ab3c03f6c568ac1be83bbd1ea4cc08a.mp3?version_id=23—

1 В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа; той да ви бъде ден на тръбно възклицание.

2 Да принесете във всеизгаряне, за благоухание Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

3 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, – три десети <от ефа> за юнеца, две десети за овена,

4 и по една десета за всяко от седемте агнета;

5 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас;

6 в прибавка на новолунното всеизгаряне и хлебния му принос, и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

7 И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква работа;

8 а да принесете във всеизгаряне Господу, за благоухание, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;

9 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, – три десети <от ефа> за юнеца, две десети за единия овен,

10 и по една десета за всяко от седемте агнета;

11 един козел в принос за грях, в прибавка на приноса в умилостивение за грях и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

12 И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа, а да пазите празник Господу седем дена.

13 Да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

14 А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, – три десети <от ефа> за всеки от тринадесетте юнеца, две десети за всеки от двата овена.

15 и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета;

16 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

17 На втория ден <да принесете> дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

18 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

19 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

20 На третия ден, единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

21 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните, и за агнетата според числото им, както е определено;

22 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

23 На четвъртия ден, десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

24 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено

25 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

26 На петия ден, девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

27 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

28 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29 На шестия ден, осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

30 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

31 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

32 На седмия ден, седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

33 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено за тях;

34 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;

36 и да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък;

37 хлебният им принос с възлиянията им за юнеца, за овена и за агнетата, според числото им, както е определено;

38 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

39 Тия да принасяте Господу на празниците си, – в прибавка на обреците си и доброволните си приноси, – за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си, и за примирителните си приноси.

40 И Моисей каза< тия неща> на израилтяните напълно, както Господ заповяда на Моисея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/29-295498c9534036d026c4be03138263f6.mp3?version_id=23—

1 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

2 Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

3 Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

5 Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

6 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

8 Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

9 Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10 Но ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

13 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

14 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NUM/30-a1be143e3a56a87f8b4de1555cdcc742.mp3?version_id=23—