Category: Тит

1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за <подпомагане> вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

4 до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

5 Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

6 ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

7 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

8 а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

9 който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

10 Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

11 чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва <да учат>.

12 Един от тях, някой си техен пророк е казал: “Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси”.

13 Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата

14 и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.

15 За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.

16 Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат <от Него>, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/TIT/1-ffabaaaaafcad9437431da03746e08f3.mp3?version_id=23—

1 Но ти говори това, което приляга на здравото учение, <именно:>

2 Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението;

3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;

4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,

5 да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

6 Така и момците увещавай да бъдат разбрани.

7 Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си <показвай> искреност, сериозност,

8 здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.

9 <Увещавай> слугите да се покоряват на господарите си, да <им> угождават във всичко, да им не противоречат,

10 да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.

11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,

12 и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят {Или: Век.},

13 ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,

14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

15 Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/TIT/2-c06cc78ca0cc076e3ec6fb546b592c3e.mp3?version_id=23—

1 Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да <ги> слушат и да бъдат готови за всяко добро дело,

2 да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.

3 Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.

4 Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците,

5 Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, <сиреч>, новорождението и обновяването на Светия Дух,

6 когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител,

7 та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.

8 Вярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.

9 А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.

10 След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,

11 като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.

12 Когато изпратя до тебе Артема или Тихика, постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам.

13 Погрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполоса, тъй щото да не им липсва нищо.

14 Нека се учат и нашите да се упражняват старателно в <такива> добри дела, за да не бъдат безплодни, в <посрещане> необходимите нужди.

15 Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни любят във вярата. Благодат да бъде с всички ви.Амин

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/TIT/3-c285c8eec4735e751f772fcb8e9093dc.mp3?version_id=23—