Category: Римляни

1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>

3 “Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат”>.

4 Но що му казва божественият отговор? – “Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала”.

5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодата ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело.

7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

8 както е писано: “Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват”.

9 И Давид казва: – “Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги”.

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>

13 Защото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

14 дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.

15 Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?

16 А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.

17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!

25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.

26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: – “Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им”.

28 Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте – ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

31 също така и те сега се не покоряват

32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

34 Защото, “Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?”

35 или, “Кой от по-напред Му е дал <нещо>, Та да му се отплати?”

36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/11-6eef4d302832c38669177d6108316027.mp3?version_id=23—

1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, <като> ваше духовно служение.

2 И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки <от нас>, един на друг.

6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, <нека пророкуваме> съразмерно с вярата;

7 ако ли служене, <нека прилежаваме в> служенето, ако някой поучава, <нека прилежава> в поучаването;

8 ако увещава, в увещаването; който раздава, <да раздава> щедро; който управлява, <да управлява> с усърдие; който показва милост, <да я показва> доброволно.

9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

10 В братолюбието <си> обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

11 В усърдието <бивайте> нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

12 Радвайте се в надеждата, в скръб <бивайте> твърди, в молитва постоянни.

13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.

15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на <Божия> гняв; защото е писано: “На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ”.

20 Но, “Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му”.

21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/12-74b4390e44f36cf0a8e519733a528f6b.mp3?version_id=23—

1 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото <власти> има, те са отредени от Бога.

2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

3 Защото владетелите не <причиняват> страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

4 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за <докарване> гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.

5 Затова нужно е да се покорявате не само поради <страх от> гнева, но и заради съвестта.

6 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото <владетелите> са Божии служители, които постоянно се занимават с тая <длъжност>.

7 Отдавайте на всички дължимото: комуто <се дължи> данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

9 Понеже <заповедите>: “Не прелюбодействувай”; “Не убивай”; “Не кради”; “Не пожелавай”; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: “Да обичаш ближния си както себе си”.

10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

11 И това <вършете> като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато <изпърво> повярвахме.

12 Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/13-0047d421c16069e6ff32cc04ece6694b.mp3?version_id=23—

1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията <му>,

2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб <във вярата, яде само> зеленчук.

3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден <еднакво>. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

6 Който пази деня, за Господа го пази;а който не пази деня, за Господа го не пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

9 Защото Христос затова умря и оживя – да господствува и над мъртвите и над живите.

10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

11 Защото е писано: – “<Заклевам се> в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога”.

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това – никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

16 Прочее, да се не хули това, което вие <считате> за добро,

17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

19 И тъй, нека търсим това, което <служи> за мир и за взаимно назидание.

20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си <причинява> съблазън.

21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито <да сториш нещо>, чрез което се спъва брат ти,или се съблазнява, или изнемощява.

22 Вярата, която имаш <за тия неща>, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не <яде> от убеждение; а всичко, което не <става> от убеждение, е грях.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/14-f6a8125839b81339d9be06fc17c88cf4.mp3?version_id=23—

1 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.

2 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.

3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: – “Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене”.

4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по <примера на> Христа Исуса.

6 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.

7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

8 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията <дадени> на бащите,

9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: – “Затова ще Те хваля между народите, И на името Ти ще пея”.

10 И пак казва: – “Развеселете се, народи, с людете Му”.

11 И пак: – “Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде”.

12 И пак Исаия казва: “Ще се яви Иесеевият корен”, и, “Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите”.

13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.

14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.

15 Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,

16 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

17 И тъй, колкото за това, което <се отнася> до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.

18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за <привеждане> езичниците в покорност <на вярата> чрез <моето> слово и дело,

19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия ДухБожий, така щото от Ерусалим и околностите <му> дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, – не там гдето беше <вече известно> Христовото име, да не би да градя на чужда основа;

21 но, както е писано: – “Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули”

22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.

23 Но сега, като няма вече място за моето <работене> по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,

24 на отиването си в Испания <ще дойда>, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.

25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

26 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

28 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.

29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение отблаговествуването наХриста.

30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, <която е плод> на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,

31 та да се избавя от противниците <на вярата> в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;

32 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.

33 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/15-05fe6c9eddd1b81ffa477d72df1ddc71.mp3?version_id=23—

1 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

2 да я приемете в Господа, както е прилично на светиите, и да й помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.

3 Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,

4 които за моя живот си положиха вратовете <под нож>, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; <поздравете> и домашната им църква.

5 Поздравете любезния ми Епенета, който е първият плод от Азия за Христа.

6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.

7 Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и <някога> заедно с мене затворници, които между апостолите <се считат> за бележити и които още преди мене бяха в Христа.

8 Поздравете любезния ми в Господа Амплият.

9 Поздравете нашия съработник в Христа Урвана и любезния ми Стахия.

10 Поздравете одобрения за <верен> в Христа Апелия. Поздравете ония, които са от Аристовуловото <семейство>.

11 Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство тия, които са в Господа.

12 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Персида, която е работила много в Господа.

13 Поздравете избрания от Господа Руфа, и неговата майка, <която> е и моя.

14 Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.

15 Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях.

16 Поздравете се един друг със света целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

17 И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.

18 Защото такива човеци не служат на нашия ГосподИсусХристос, а на своите си охоти {Гръцки: на своя си търбух.}, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

19 Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.

20 А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.

21 Поздравяват ви съработникът ми Тимотей, и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.

22 Аз Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.

23 Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.

24 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. Амин.

25 А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,

26 а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за <тяхно> покоряване на вярата, –

27 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/16-66a41a47f324a66565a3332173f6218a.mp3?version_id=23—