Category: Римляни

1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен <да проповядва> благовестието от Бога,

2 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

3 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

4 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да <привеждаме> в послушност към вярата <човеци> от всичките народи;

6 между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

9 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благовествуването на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

10 молещ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

12 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, <която е и> ваша и моя,

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

14 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

16 Защото не се срамувам от благовестиетоХристово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.

17 Защото в него се открива правдата, <която е> от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее”.

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

20 Понеже от създанието на <света> {В изданието от 1940 г. “света” липсва.} това, което е невидимо у Него, <сиреч> вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, <човеците> остават без извинение.

21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито <Му> благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, –

25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на <тялото> в противоестествено.

27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите <си>,

31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/1-704b59381aa943556a639a9e63cf4b66.mp3?version_id=23—

1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

6 Който ще въздаде на всеки според делата му:

7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

11 Понеже Бог не гледа на лице.

12 Защото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.

17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

18 знаеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

19 <ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

24 <Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

27 и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?

28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/2-60fa48634caacf6afe8f6a0494b60f77.mp3?version_id=23—

1 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

2 Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.

3 Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

4 Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: – “За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш”.

5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

6 Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

7 Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.

9 Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

10 Както е писано: – “Няма праведен ни един;

11 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

12 Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един”.

13 “Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят”. “Аспидова отрова има под устните им”.

14 “Техните уста са пълни с клевета и горест”.

15 “Нозете им бързат да проливат кръв;

16 Опустошение и разорение има в пътищата им;

17 И те не знаят пътя на мира”,

18 “Пред очите им няма страх от Бога”.

19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.

21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всичкии на всички, които вярват; защото няма разлика.

23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

25 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, –

26 за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

29 Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.

30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/3-49385a7d9f1e8e0ad4e56b441c0ec3b9.mp3?version_id=23—

1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

2 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3 Понеже какво казва писанието: “Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда”.

4 А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5 а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

6 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: –

7 “Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

8 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях”.

9 Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: “На Авраама вярата се вмени в правда”.

10 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

13 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14 Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15 понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16 Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17 (както е писано: “Направих те отец на много народи”), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18 <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: “Толкова ще бъде твоето потомство”.

19 Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, –

20 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

21 уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

22 Затова му се вмени за правда.

23 Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

24 но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

25 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/4-60eb36fab543a11bc942d947c5a4e916.mp3?version_id=23—

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

7 Защото едва ли ще се намери някой да умре <даже> за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

10 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече <сега>, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, –

13 (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

14 при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

15 но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

16 нито е дарбата, каквато <бе съдбата>, чрез съгрешението на един; защото съдбата <беше> от един <грях> за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

17 защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, <сиреч> правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), –

18 и тъй, както чрез едно прегрешение <дойде> осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело <дойде> на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

21 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/5-311a5058e1ad1dffe3c91d0b9c673705.mp3?version_id=23—

1 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

2 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се <съединим> и чрез възкресение подобно на Неговото;

6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с <Него>, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее <го> за Бога.

11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

13 Нито представяйте <телесните> си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и <телесните> си части на Бога като оръдия на правдата.

14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте <телесните> си части <като> слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва <още> беззаконие, така сега предайте частите си <като> слуги на правдата, която докарва светост.

20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

21 Какъв плод имахте тогава от ония неща? – неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод <това, че отивате> към светост, на която истината е вечен живот.

23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/6-90ef00ebe1883d8393a69e9d8c3b13bc.mp3?version_id=23—

1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

3 И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: “Не пожелавай”.

8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21 И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25 Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/7-d264f825277da073d1d774dae8248d60.mp3?version_id=23—

1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса,които ходят, не по плът но по Дух.

2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог <го извърши> като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и <в жертва> за грях, и осъди греха в плътта,

4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

5 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни – за духовното.

6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

8 и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, <обаче>, не към плътта, та да живеем плътски.

13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

16 <Така> самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

17 И ако <сме> чада то <сме> и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с <Него>, да се и прославяме заедно с <Него>.

18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването <ни като> Божии синове.

20 Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, <и ще премине> в славната свобода на Божиите чада.

22 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло.

24 Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в <нашите> неизговорими стенания;

27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията <воля>.

28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според <Неговото> намерение.

29 Защото, които предузна, тях и предопредели <да бъдат> съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

36 (<защото>, както е писано: “Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане”).

37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/8-40e54f116d7e268749265c1a12dc7156.mp3?version_id=23—

1 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

4 които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

5 чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но “в Исаака”, <каза Бог>, “ще се наименува твоето потомство”.

8 Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

9 Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: “Ще дойда по това време, и Сара ще има син”.

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

11 макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 рече й се: “По-големият ще слугува на по-малкия”;

13 както е писано: “Якова възлюбих, а Исава намразих”.

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 Защото казва на Моисея: “Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля”.

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 Защото писанието казва на Фараона: “Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят”.

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена <употреба>?

22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава –

24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 както и в Осия казва: – “Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена”;

26 И на същото място, гдето им се казва: “Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог”.

27 А Исаия вика за Израиля: – “Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

28 Защото Господ ще изпълни на земята казанотопо правда<от Него>”, Като го извърши и свърши скоро.

29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >”Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили”.

30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

32 Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

33 както е писано: – “Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами”.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/9-75068014bf37e33183d151d2fb7ba753.mp3?version_id=23—

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението <на Израиля>.

2 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

3 Понеже, ако не знаят правдата, <която е> от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

4 Понеже Христос <изпълнява> целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез <пазенето на> закона, ще живее чрез нея.

6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: “Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

7 или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?”

8 Но що казва тя? <Казва, че> “думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти”, сиреч думата на вярата която проповядваме.

9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

11 Защото писанието казва: “Никой, който вярва в Него, не ще се посрами”.

12 Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

13 Защото “всеки, който призове Господното име, ще се спаси”.

14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: – “Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!”

16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: “Господи, <кой от нас> е повярвал на онова, което сме чули”?

17 И тъй, вярването <е> от слушане, а слушането – от Христовото слово.

18 Но казвам: те не са ли чули? Наистина, <чули> са: – “По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената”.

19 Но <пак> казвам: Израил не е ли разбрал? <Разбрал е, защото> първо Моисей казва: – “Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя”;

20 а Исаия се осмелява да каже: – “Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

21 а за Израиля казва: – “Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки”

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ROM/10-b1d31bc925becdc4fe488cbe8c11e586.mp3?version_id=23—