Category: Псалми

1 (По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

2 Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

7 В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

15 <Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/81-06921028f43306489f5f1c57df3d6476.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 81). Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Съди всред боговете.

2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)

3 Съдете <справедливо> сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.

4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте <ги> от ръката на нечестивите.

5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.

6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.

7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.

8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/82-f92f636517b61de425a949c730b7c88c.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.

3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.

4 Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.

5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, –

6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните,

7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;

8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)

9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Явина при потока Кисон,

10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.

11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,

12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.

14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.

15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.

16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.

17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,

18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/83-48eb84d971c021eaee2f131838c38ef2.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 81 надписът.}, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!

2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.

3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.

4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).

5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към <Твоя дом>.

6 Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд <я> покрива с благословения.

7 Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.

8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).

9 Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.

10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди <други дни>; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.

11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.

12 Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/84-561645c695f7b3e56a450f79235e01fc.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.

2 Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).

3 Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.

4 Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.

5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?

6 Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?

7 Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.

8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.

9 Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.

10 Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.

11 Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.

12 Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.

13 Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, <в който да ходим>,

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/85-5ae4605bbb1fdb66369d481586e040b0.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.

2 Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.

3 Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.

4 Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.

5 Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,

6 Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,

7 В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.

8 Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито <има> дела подобни на Твоите.

9 Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.

10 Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.

11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,

12 Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.

13 Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.

14 Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.

15 Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.

16 Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.

17 Покажи ми знак на благоволението <Си, >За да <го> видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/86-4a2e7f9a7432d2874d8bbc6c9c8eec58.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове <град>,

2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.

3 Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).

4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя <народ, ще кажа>, се е родил там;

5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.

6 Когато Господ запише племената, ще счете, <Че> това <и онова племе> се е родило там. (Села).

7 Както певците, тъй и свирачите <ще казват>: Всичките ми извори са в Тебе.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/87-b885879ada97b176c470acb98195287a.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?

12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/88-dcb07c0f8e403bc4b66bf6453e6e752d.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

2 Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3 <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:

4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?

7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10 Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11 Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея – Ти си ги основал.

12 Север и юг – Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

15 Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18 Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.

19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.

20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.

23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

24 А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

27 При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.

28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

31 Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, –

32 Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;

33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

35 <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

36 <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.

39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

50 Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,

51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52 Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/89-983066107ecda066e63f00a12db38f33.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/90-c863cda211f7b0367f0fda23376e7d59.mp3?version_id=23—