Category: Псалми

1 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.

5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

6 Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.

7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.

14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; <И> езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.

17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.

19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/51-e00c78fc2e7b09728b80e12bc59e6ae9.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.

2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>

7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/52-3c9bc605530cb19953560d1fcc632568.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

2 Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

3 Всеки един от тях се обърна надире; <всички> заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

4 Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Бога?

5 Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

6 Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/53-b1ba8dd017af7c8093e8921f942a6d92.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 53). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.

2 Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,

3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).

4 Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.

5 Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,

6 Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.

7 Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло <повалянето> на неприятелите ми.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/54-d0ec3f2f902c18a97a13b3d4eed5dbf1.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.

2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;

3 Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,

4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;

5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.

6 И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.

7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).

8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.

9 Опропасти <ги>, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.

10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;

11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, – Това бих претърпял, – Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, – Тогава бих се скрил от него;

13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.

14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.

15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им <има> злодейство.

16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.

17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.

18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.

19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). <Ще съкруши човеците>, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.

20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.

21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.

22 Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

23 Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/55-be241c252b95f24947b4a4b7c3482bcd.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

3 Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.

4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?

5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те <записани> в Твоята книга?

9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

10 Чрез Бога ще хваля думите <Му;> Чрез Господа ще хваля думите <Му>.

11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.

13 Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли <да избавиш и> нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/56-f0a6601afe3b7aa1138aa7f447b545ed.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.

2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

3 Ще прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

4 Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

8 Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

9 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

10 Защото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.

11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/57-7e38d1fb8f034e416c4cf5233fca090a.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

2 Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

4 Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,

5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.

9 Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/58-d78228c1c1d0bbb3a6abf38a1f139bd8.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати <стражи> да пазят къщата, <в която бе Давид>, за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

3 Защото, ето, причакват <за да уловят> душата ми; Силните се събират против мене, Не <за> мое престъпление, Господи, нито <за> мой грях.

4 Без <да има в мене> вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

7 Ето, те бълват <думи> с устата си; Мечове <има> в устните им, Понеже, <думат те>: Кой слуша?

8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

9 О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.

10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя <повалянето> на ония, които ме причакват.

11 Да ги не убиеш, да не би да забравят <това> моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

12 <Поради> греха на устата си, <поради> думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

13 Довърши <ги> с гняв, довърши <ги> да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова <И> до краищата на земята. (Села).

14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта< ненаситени>.

16 А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото <Ти>, Боже, милостиви мой Бог, <Си> крепост моя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/59-9b49e5527be5bf47d8d3d9d67e873e92.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

2 Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

3 Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).

5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

6 Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

7 Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/60-c99f71a982b833c14a627433d53412bf.mp3?version_id=23—