Category: Псалми

1 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.

2 Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.

3 Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.

4 Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

5 Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.

6 И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.

7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>

8 <Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.

9 Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.

10 Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.

11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.

12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.

13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/41-7ed544dd50d064442bc990a657f5cf23.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, – Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

5 Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

8 <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/42-5fcb2866318d4c5a9b7053f5392827f8.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.

4 Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

5 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/43-d14aa6b8368c0fe4fa0bb02f38c87e05.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.

5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

9 Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.

13 Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.

17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,

23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.

24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.

26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/44-03252fae01d17eaf7ab232f5356e43db.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.

2 Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.

3 Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;

4 И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта <и> правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.

5 Стрелите Ти са остри, <Забиват се> в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.

6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

8 На смирна и алой <и> касия <миришат> всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

9 Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;

11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.

12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа <й>, Ще търсят благоволението ти с подаръци.

13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.

14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, –

15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.

16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/45-025a7ce74408da1b891c1c77bf976774.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,

3 <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.

5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.

7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.

10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/46-a752ab43f28a8b5969f3295a18e77cc4.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество.

2 Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя.

3 Покори племена под нас, И народи под нозете ни.

4 Избра за нас наследството ни, Превъзходната <земя> на Якова, когото възлюби. (Села).

5 Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас.

6 Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.

7 Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.

8 Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.

9 Началниците на племената се събраха, <За да станат> люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/47-f4907202861c9ce004767a0b075f67f7.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.

2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, <гдето по> северните <му> страни <Е> градът на великия цар.

3 В палатите му Бог е познат като прибежище.

4 Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.

5 Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.

6 Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.

7 С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.

8 Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).

9 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.

10 Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.

11 Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.

12 Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;

13 Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир< вас>.

14 Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи <дори> до смърт.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/48-ad023e3119c17b78ba17821bad6b8afa.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

4 Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 (Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

9 Та да живее вечно И да не види изтление.

10 Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19 Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/49-ccd97b8e04da4f0cb1c12d7c86275fa1.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>

5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, – Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

8 Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

17 Тъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.

22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/50-6d214c78207b433f1a1461319ee38414.mp3?version_id=23—