1 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
2 Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.
3 Израилю, надей се на Господа От сега и до века.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/131-780d53fbcdd7016b94784adfd191a4c9.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, –
2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>
3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, –
4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;
9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.
10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Господ се кле с вярност на Давида, – <И> няма да пристъпи <думата Си, – Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.
12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/132-bccc1580cd77cab2c19a4fe69c9f73bc.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!
2 <Угодно е> като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,
3 <Угодно е> като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал благословението, – Живота до века.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/133-e815ef01f293b14b327c7991d3a8504b.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.
2 Издигайте ръцете си към светилището И благославяйте Господа.
3 Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/134-ddea31264234b5d53abb95954ee277ef.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете <Го>, вие слуги Господни,
2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.
3 Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.
4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
5 Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове.
6 Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.
7 Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.
8 <Той е> Който порази египетските първородни И на човек и на животно.
9 Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.
10 <Той е>, Който порази големи народи И изби силни царе.
11 Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства –
12 И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.
13 Името Ти, Господи, <пребъдва> до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.
14 Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за <скърбите на> слугите Си.
15 Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.
16 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
17 Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.
18 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
19 Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;
20 Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;
21 Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуия.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/135-a6cea28141542455bc06e5114d756522.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му <трае> до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му <трае> до века.
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му <трае> до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му <трае> до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му <трае> до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му <трае> до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му <трае> до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му <трае> до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му <трае> до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му <трае> до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му <трае> до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му <трае> до века;
13 Който раздели Червеното море на <две> части, Защото милостта Му <трае> до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му <трае> до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му <трае> до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му <трае> до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му <трае> до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му <трае> до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му <трае> до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му <трае> до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му <трае> до века,
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му <трае> до века,
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му <трае> до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му <трае> до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му <трае> до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му <трае> до века.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/136-690c5404e8644f5a277e9f685f941a56.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/137-c3c369132e80a8dfa0b325fd1396ae97.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,
2 Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.
4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;
5 Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.
6 Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.
7 Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.
8 Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/138-b0c2700e9d7aa4fede791ba4dec3f033.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,
12 То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/139-ced376ef07663b788eb198d81d5f47fa.mp3?version_id=23—
1 (По слав. 139). За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, Опази ме от насилник човек,
2 Които измислюват зло в сърцето си, И всеки ден възбуждат боеве.
3 Изострюват езика си като на змия; Аспидова отрова има под устните им. (Села).
4 Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, Защити ме от насилник човек, Които възнамериха да ме направят да падна.
5 Горделивите скриха клопка за мене. И с въжета разпростряха мрежи край пътя; Поставиха примки за мене. (Села).
6 Рекох Господу: Ти си мой Бог; Послушай, Господи, гласа на молбите ми.
7 Господи Боже, силний ми спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.
8 Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат. (Села).
9 Нечестието на собствените им устни нека покрие главата На ония, които ме окръжават.
10 Разпалени въглища нека паднат върху тях; Нека бъдат хвърлени в огъня. В дълбоки води, за да не станат вече.
11 Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; Злото ще преследва насилника човек догдето <го> погуби.
12 Зная, че Господ ще защити делото на угнетения И правото на немотните.
13 Наистина праведните ще славят името Ти; Правдивите ще обитават пред лицето Ти.
—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/140-b806871bfae25288aa44f83a5a6a2582.mp3?version_id=23—