Category: Псалми

1 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.

2 Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.

3 Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.

4 Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.

5 Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.

6 Очите ми <ще бъдат> над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.

7 Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.

8 Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/101-54916aab569a5542cc79209dee496a24.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

11 Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

25 Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/102-475d77e3033a548624e314de6b32d71a.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.

2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

3 <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

4 <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

5 <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.

6 Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

7 Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.

10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

11 Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

12 Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.

13 Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.

14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

19 Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.

20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/103-3aecec89d96d3d78d3e391219e1f37d3.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, –

2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/104-4c4390904eb2c90c259394d3020b2704.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,

9 Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,

10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

12 Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

15 <Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,

19 До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

20 Царят прати та го развърза, – Управителят на племена, – та го освободи.

21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

24 Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

25 Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

26 Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.

27 Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.

28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.

29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.

30 Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.

31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.

34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.

38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

39 Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.

40 Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.

41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.

42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

44 Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,

45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/105-33486378385624070357c3229b8e9a7f.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.

2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

3 Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.

4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

8 При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

13 <Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,

14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

16 Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.

17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.

24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

26 Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,

28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.

29 И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.

34 <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

35 Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;

36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.

44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/106-b81501b5b5232fa5df279e0aaddb5560.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

2 <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

4 <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,

26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/107-864eb573a1d6779aa21b38c0a2996b44.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.

2 Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.

3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.

5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.

7 Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

9 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.

10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.

13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/108-129f6ad68fb863ad7e89b90060150e2e.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4 За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва.

5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6 <Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.

11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.

17 Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.

18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.

24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи.

28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/109-93dee2395bee3319fdec6dbc5d5e91d6.mp3?version_id=23—

1 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете <ти> за твое подножие.

2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.

3 В деня, <когато събереш> силата си, твоите люде <ще> представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади <ще дойдат> при тебе <като> росата из утробата на зората.

4 Господ се закле, (и не ще се разкае), <като каза>: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

5 Господ, <стоящ> отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.

6 Ще извърши съд между народите, ще напълни <земята> с трупове, Ще смаже главата на <неприятелите> по широкия свят.

7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/110-9c63a499caa419a72793903d36af4120.mp3?version_id=23—