Category: Притчи

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 <Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; –

15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, –

26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/1-f68bf25d4557fc073a39edd3e595b7a4.mp3?version_id=23—

1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му <излизат> знание и разум.

7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

8 За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, –

13 От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, –

14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, –

15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, –

16 За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.};

19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) –

20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/2-e4eb029283f8b8316956d3360889615c.mp3?version_id=23—

1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

5 Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея <по-скъпа> от чисто злато.

15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

18 Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

21 Сине мой, тия <неща> да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да <им> го направиш.

28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си <това, което му се пада>.

29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

30 Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

33 Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

34 Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/3-cdb5f936a0ed631341f5aa98a68c3abf.mp3?version_id=23—

1 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.

2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.

3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,

4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,

5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.

6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я – и ще те варди.

7 Главното е мъдрост; <затова> придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.

8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.

9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона

10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.

11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.

12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.

13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.

14 Не влизай в пътеката на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.

15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.

16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого.

17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.

18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.

19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.

20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.

21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;

22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.

23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.

24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.

25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.

26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.

27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/4-d30302353646bfef425f8ac441ca4b34.mp3?version_id=23—

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; –

10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 <Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/5-97b555545d3a2e9d5ed2b3658458fcc9.mp3?version_id=23—

1 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3 Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, – Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5 <Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, –

7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

9 До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23 Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34 Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/6-1d67c560a43f5489145a0b5e057ad423.mp3?version_id=23—

1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

2 Пази заповедите ми и ще живееш – И поуката ми, като зеницата на очите си.

3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

6 Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

9 <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11 (Бъбрица и упорита, – Нозете й не остават вкъщи

12 Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16 Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19 Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;

20 Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.

21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23 Докато стрела прониза дроба му, – Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/7-11595dd327ac9ea363b3f38b6f9d7d6f.mp3?version_id=23—

1 Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

2 Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

26 Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/8-9f99e615ac153362b0ca6508f40b4e1b.mp3?version_id=23—

1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

7 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия <лепва> на себе си петно.

8 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

9 Давай <наставление> на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

13 Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, <като им казва:>

16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

18 Но той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/9-969a6b8587594a0841e5fe0f92f044e0.mp3?version_id=23—

1 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.

2 Съкровища <придобити> с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.

3 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля злобното желание на нечестивите.

4 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.

5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

6 Благословения <почиват> на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.

7 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.

8 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.

9 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.

10 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.

11 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.

12 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.

13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.

14 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния са близка погибел.

15 Имотът на богатия е неговият укрепен град; А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.

16 Заплатата на праведния е за живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.

17 Който внимава на изобличението е по пътя към живот; А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.

18 Който скришно мрази <има> лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.

19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.

20 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.

21 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане разум.

22 Благословението Господно обогатява; И трудът <на човека> не ще притури нищо.

23 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.

24 Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.

25 Както отминава вихрушката, <така> и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.

26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.

27 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.

28 Надеждата на праведните <е> радост, А очакването на нечестивите е напразно {Еврейски: Погива.}.

29 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.

30 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,

31 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.

32 Устните на праведния знаят приятното <за слушане>; А устата на нечестивите <говорят> извратеното.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/10-45a255cbdd426b939b10b205e1bb1870.mp3?version_id=23—