Category: Матей

1 А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

2 А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат:

3 Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

4 Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:

5 Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

6 И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

7 И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана?

8 Но какво излязохте да видите? човек в меки <дрехи> ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.

9 Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

10 Това е онзи, за когото е писано: – “Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе”.

11 Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

12 А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

13 Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;

14 и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.

15 Който има уши да слуша, нека слуша.

16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:

17 Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

18 Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

19 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

20 Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:

21 Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

22 Но казвам ви, на Тир и Сидон< наказанието> ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

23 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.

24 Но казвам ви, че в същия ден <наказанието> на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

25 В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

26 Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

27 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/11-2445168e8ea0a02e42282da948c6c360.mp3?version_id=23—

1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

2 А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

3 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

4 как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

5 Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

6 Но казвам ви, че тук има повече от храма.

7 Но ако бяхте знаяли що значи <тая дума:> “Милост искам а не жертва”, не бихте осъдили невинните.

8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.

10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят <Исуса>, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

11 Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.

14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

15 Но Исус, като позна< това>, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

16 И заръча им да Го не разгласяват;

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

18 “Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.

19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.

21 И в Неговото име народите ще се надяват”.

22 Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

23 И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

24 А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

25 А <Исус>, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

27 При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

29 Или как може да влезе някой в къщата на силния <човек> и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? – тогава ще ограби къщата му.

30 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата <против> Духа няма да се прости.

32 И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже <дума> против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

34 Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

40 Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

43 Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

45 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

46 Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

47 И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

48 А Той в отговор рече на този, който Му каза, <това>: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?

49 И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

50 Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/12-417259835a62e62749ef2215c44cdd62.mp3?version_id=23—

1 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

2 И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

3 И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4 и като сееше някои< зърна> паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7 Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8 А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9 Който има ушида слуша, нека слуша.

10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 А Той в отговор им каза: <Защото> на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18 Вие, прочее, чуйте <какво значи> притчата за сеяча.

19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20 А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23 А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: – “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.

36 Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има ушида слуша, нека слуша.

44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира< риби> от всякакъв вид,

48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

51 Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/13-12b79f5e0dfa321f86bfca9c2c3cab8f.mp3?version_id=23—

1 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;

2 и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

3 Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

4 понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.

7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22 И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 Но като виждаше вятърасилен, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/14-19a96520330725a7654b5fb06e0b4161.mp3?version_id=23—

1 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

4 Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и – “Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви”.

5 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

6 – той да не почита баща си,или майка си. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

7 Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: –

8 “Тия людесе приближават при Мене с устата си, иМе почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди”.

10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

31 така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

33 Учениците Му казаха: Отгде <да имаме> в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/15-e653dac533da7f7b38218934883b9f41.mp3?version_id=23—

1 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при <Исуса>, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

2 А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате – Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

4 Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.

5 А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

7 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

8 А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

9 Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

10 нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

11 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.

13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

14 А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците.

15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.

17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той еИсусХристос.

21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

22 Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

23 А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и <така> нека Ме последва.

25 Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; <и така до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

28 Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/16-1a626d5bff90f300bc453e06f76acb81.mp3?version_id=23—

1 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брата му Иоана, и ги завежда на една висока планина на саме.

2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

3 И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него.

4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии {Шатри.}, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия.

5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.

7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

8 И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исуса сам.

9 И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите.

10 Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя.

14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

16 И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.

17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

18 И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

21 А тоя род не излиза, освен с молитва и пост.

22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,

23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

25 Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?

26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.

27 Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/17-f38076c276742f877bf1cb246a18d2df.mp3?version_id=23—

1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

7 Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

10 Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

11 Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.

12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

16 Но ако не <те> послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

18 Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде< дадено> от Отца Ми, Който е на небесата.

20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти – до седемдесет пъти по седем.

23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.

25 И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.

29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга.

31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг.

35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/18-4371a8546819002ef1eea6cc3395f1c5.mp3?version_id=23—

1 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.

2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.

3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на <човека> да напусне жена си по всякаква причина?

4 А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който <ги> е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:

5 “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?”

6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

7 Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, <мъжът й> да <й> даде разводно писмо и да я напусне?

8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.

9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, <когато> бъде напусната, прелюбодействува.

10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.

11 А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.

12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.

14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.

16 И ето един <момък> дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? ЕдинБогима, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

18 Казва Му: Кои? Исус рече: <Тия>: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.

20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазилот младостта си; какво ми още не достига?

21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.

22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

26 А Исус< ги> погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението <на всичко>, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка,или жена, или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/19-449f4cc4dbca73e2333a3df2dcda3174.mp3?version_id=23—

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

6 А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,и каквото е право ще получите.

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.

9 И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия?и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?Казват Му: Можем.

23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете,и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам<, а ще се даде на ония>, за които е било приготвено от Отца Ми.

24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31 А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/20-382227358ab63acb23ca38124a277de1.mp3?version_id=23—