Category: Матей

1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

9 Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

11 а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

12 А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

13 Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

14 Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

15 Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;

16 а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос { Помазаник, или, Месия.}.

17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.

18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:

23 “Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил” (което значи, Бог с нас).

24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

25 но не я познаваше докато тя родипървородния сисин; и нарече го Исус.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/1-2c8c8cf068e0edb64ad8334cf7eb9ab5.mp3?version_id=23—

1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.

4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.

5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: –

6 “И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил”

7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.

8 И като ги изпрати във Витлеем, каза <им:> Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.

9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.

10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, – злато, ливан и смирна.

12 А, понеже бяха предупредени <от> Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.

14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,

15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: “От Египет повиках Сина Си”.

16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.

17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: –

18 “Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече”.

19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:

20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.

21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.

22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден <от Бога> насъне, оттегли се в галилейските страни,

23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/2-f2e98a9292057e1b30ede57fc7126ba2.mp3?version_id=23—

1 В ония дни дойде Иоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:

2 Покайте се понеже наближи небесното царство.

3 Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: “Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, Прави направете пътеките за Него”.

4 А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

5 Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност,

6 и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

7 А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

8 Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;

9 и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

12 Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

13 Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него.

14 А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

15 А Исус в отговор му рече: Остави <Ме> сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.

16 И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;

17 и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/3-f373d6fc6490cd4439121c37bb6dafc7.mp3?version_id=23—

1 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.

4 А Той в отговор каза: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

5 Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:

6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: – “Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си”.

7 Исус му рече: Писано е още: “Да не изпитваш Господа твоя Бог”.

8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”.

11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

12 А когато чу <Исус>, че Иоан бил предаден <на властта>, оттегли се в Галилея.

13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото {Гръцки: Морето<. Така и> навсякъде в това евангелие.}, в Завулоновите и Нефталимовите предели;

14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: –

15 “Завулоновата земя и Нефталимовата земя, Край езерото, отвъд Иордан, Езическа Галилея;

16 Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, На тях изгря светлина”.

17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.

18 И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

20 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

21 И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.

22 И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.

25 И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/4-845a4096e0c8b5746b0660e82338dd11.mp3?version_id=23—

1 А <Исус> като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:

3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи <така човеците>, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине <правдата> на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

21 Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата сибез причина, излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

25 Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него <към съдилището>, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

27 Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.

28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

33 Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.

34 Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

35 нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

36 Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

37 Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

38 Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

43 Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/5-f6a0f1da6e7db2a305fcd4eaaaeff1b7.mp3?version_id=23—

1 Внимавайте да не вършите <делата на> правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

3 А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздадена яве.

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздадена яве.

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

11 Дай ни днес ежедневния хляб;

12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия,защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили< вече> своята награда.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

18 за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздадена яве.

19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22 Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

23 но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират<: и пак> небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не <ще ли> много повече <да облича> вас маловерци?

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/6-af4435c872cb9e874c29d6b9b2ae4bbe.mp3?version_id=23—

1 Не съдете, за да не бъдете съдени.

2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

6 Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

10 или, ако поиска риба, да му даде змия?

11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е< същината на> закона и пророците.

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/7-f15ddf63808527483438d48911ee98d3.mp3?version_id=23—

1 А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

2 И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

3 Тогава< Исус> простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

4 И Исус му каза: гледай да не кажеш <това> никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

7 Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

8 Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

10 Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

11 Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13 Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

14 И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

15 И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: “Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе”.

18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд <езерото>.

19 И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

20 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

21 А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

22 Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

24 И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

29 И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

31 И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

32 И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

33 А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/8-e572545f193d93f2730f28c1aa5d5def.mp3?version_id=23—

1 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

6 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

7 И той стана и отиде у дома си.

8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

10 И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

11 И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

12 А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

13 Но идете и научете се що значи <тази дума>: “Милост искам, а не жертви”, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешнитена покаяние.

14 Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

15 Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.

16 Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.

17 Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

19 И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

20 И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

21 защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

22 А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

23 И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

24 Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

25 А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

26 И това се разчу по цялата оная страна.

27 И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!

28 И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.

29 Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.

30 И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.

31 А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

33 И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.

34 А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.

37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;

38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/9-16d09068d6367489ded771f799142c26.mp3?version_id=23—

1 И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

2 А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;

3 Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;

4 Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.

5 Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте;

6 но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.

7 И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.

8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна <монета> в пояса си,

10 нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

11 И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.

12 А когато влизате в дома, поздравявайте го.

13 И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

14 И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.

15 Истина ви казвам, по-леко ще бъде <наказанието> на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.

16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.

17 А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.

18 Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.

19 А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.

21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят.

22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

23 А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.

24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.

25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!

26 И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? и< пак> ни едно от тях няма да падне на земята без <волята> на Отца ви.

30 А вам и космите на главата са всички преброени.

31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.

34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.

35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

36 и неприятели на човека <ще бъдат> домашните му.

37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

40 Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

41 Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.

42 И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MAT/10-1cddc35884e5d280258ca0c0a1977c4b.mp3?version_id=23—