Category: Левит

1 Господ рече още на Моисея: Говори на свещениците, Аароновите синове, и кажи им: Никой <от вас> да се не оскверни между людете си, заради мъртвец,

2 освен за близък сродник, <сиреч>, за майка си, за баща си, за сина си, за дъщеря си, или за брата си;

3 също и за сестра си девица, която е близка нему, и която не е била омъжена, заради нея може да се оскверни.

4 Като началник на людете си да се не оскверни така щото да стане мръсен.

5 Да не оплешат главата си, нито да бръснат краищата на брадата си, нито да правят порязвания по месата си.

6 Свети да бъдат на Бога си, и да не осквернят Името на Бога си; защото те принасят Господните чрез огън приноси, хляба на Бога си; затова, да бъдат свети.

7 Да не вземат жена, която е блудница или осквернена, нито да вземат жена напусната от мъжа си; защото <свещеникът> е свет на Бога си.

8 Прочее, да го накараш да бъде свет, защото той принася хляба на твоя Бог; свет да ти бъде; защото Аз Господ, Който ви освещавам, съм свет.

9 И ако дъщерята на някой свещеник се омърси с блудство, тя омърсява баща си; с огън да се изгори.

10 Но оня, който между братята си е велик свещеник, на чиято глава се е изляло мирото за помазване, и който се е посветил, за да облича <свещените> одежди, да не открива главата си, нито да раздира дрехите си,

11 нито да влиза при някой умрял, нито да се осквернява за баща си или за майка си;

12 нито да излиза от светилището или да осквернява светилището на Бога си; защото посвещаването чрез помазване с мирото на Бога му е <станало> на него. Аз съм Господ.

13 И той да вземе за жена девица;

14 вдовица, или напусната, или осквернена, или блудница да не взема; но девица от людете си да вземе за жена.

15 И тъй, да не осквернява потомството си между людете си; защото Аз съм Господ, Който го освещавам.

16 Господ говори още на Моисея, казвайки:

17 Говори на Аарона, като му речеш: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на Бога си.

18 Защото никой, който има недостатък, не бива да пристъпва: човек сляп, или куц, или със сплескан нос, или с нещо излишно,

19 или човек със строшена нога, или строшена ръка,

20 или гърбав, или завързляк, или с повредени очи, или със суха краста, или с лишаи, или килав.

21 Ни един човек от потомството на свещеника Аарона, който има недостатък, да не пристъпва за да принесе Господните чрез огън приноси; понеже има недостатък, не бива да пристъпи да принесе хляба на Бога си.

22 От пресветите и от светите <приноси> нека яде хляба на Бога си;

23 но да не влиза до завесата нито да се приближава при олтара, понеже има недостатък, за да не омърсява светилищата Ми; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам.

24 И тъй, Моисей каза това на Аарона и на синовете му, и на всичките израилтяни.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LEV/21-715b6d3b4ab5c5b0f02f6ece549a3361.mp3?version_id=23—

1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 Речи на Аарона и на синовете му, кога да се въздържат от светите <приноси>, които израилтяните Ми посвещават, за да не омърсяват Моето свето Име. Аз съм Господ.

3 Кажи им, че всеки човек от цялото ви потомство, във всичките ви поколения, който има нечистота на себе си, и пристъпи до светите <приноси>, които израилтяните посвещават Господу, тоя човек ще се изтреби от пред Мене. Аз съм Господ.

4 Който от Аароновото потомство е прокажен, или има течение, да не яде от светите неща, догде се очисти. И който се допре до какво да било нещо, което е нечисто от мърша, или до човек, из когото излиза съвъкупително семе,

5 или който се допре до каквото да е животно, от което може да стане нечист, или до човек, от когото може да стане нечист, каквато и да е нечистотата му,

6 оня човек, който се допре до кое да е от такива, ще бъде нечист до вечерта, и да не яде от светите неща догдето не окъпе тялото си във вода.

7 Когато залезе слънцето ще бъде чист, и подир това нека яде от светите неща, защото това му е храната.

8 Мърша или звероразкъсано да не яде, за да се не оскверни от тях. Аз съм Господ.

9 Да пазят, прочее, заръчването Ми, за да не си навлекат грях и умрат поради това, ако са се омърсили. Аз съм Господ, Който ги освещавам.

10 Ни един чужденец да не яде от светите неща: гост на свещеника ако е, или наемник, пак да не яде от светите неща.

11 Но ако някой свещеник купи някого с пари, той може да яде от тях, както и оня, който се е родил у дома му; те могат да ядат от хляба му.

12 Дъщеря на свещеник, ако е омъжена за чужденец, да не яде от приноса за издигане от светите неща.

13 Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, както е била в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него.

14 И ако някой от незнание яде нещо свето, тогава да даде на свещеника <равното на> светото нещо и да му притури петата му част.

15 <Свещениците> да се не отнасят със светите неща, които израилтяните принасят Господу, като с просто нещо,

16 за да не навлекат на себе си беззаконието на престъпление, когато ядат техните свети неща; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам.

17 Господ още говори на Моисея, казвайки:

18 Говори на Аарона, на синовете му и на всичките израилтяни, като им кажеш: Всеки човек от Израилевия дом, или от чужденците в Израиля, който принесе принос срещу какви да са обреци, или като какви да са доброволни приноси, които принасят Господу за всеизгаряне,

19 за да ви бъде приет, <трябва да принесе> мъжко, без недостатък, от говедата, от овците, или от козите.

20 Нищо с недостатък да не принасяте, защото не ще ви бъде прието.

21 Който, за изпълнение на обрек, или за доброволен принос, принесе от говедата или от овците в примирителна жертва Господу, нека я принесе без недостатък, за да бъде приета; никакъв недостатък да няма в нея.

22 <Животно> сляпо, или със строшена или изкълчена част, или което има оток, суха краста, или лишаи, такива да не принасяте Господу, нито да правите от тях жертва Господу чрез огън на олтара.

23 Но юнец или овца с нещо излишно или с недостатък в частите можеш да принесеш за доброволен принос: обаче срещу обрек не ще бъде приет.

24 <Животно> превито, или със смазани или изтръгнати мъди, или скопено да не принасяте Господу, нито да правите така в земята си.

25 Нито от страна на чужденец да принасяте едно от всички тия за храна на вашия Бог, защото разтление има в тях, недостатък има в тях; не ще ви бъдат приети.

26 Господ още говори на Моисея, казвайки:

27 Когато се роди теле, или агне, или яре, тогава нека бъде седем дена с майка си; а от осмия ден нататък ще бъде прието за жертвен чрез огън принос Господу.

28 А крава или овца да не заколите в един ден с малкото й.

29 И когато принесете благодарствена жертва Господу, да я принесете така щото да ви бъде приета.

30 В същия ден да се изяде; да не оставяте нищо от нея до сутринта. Аз съм Господ.

31 И тъй, да пазите заповедите Ми и да ги вършите. Аз съм Господ.

32 И да не осквернявате Моето свето Име; но Аз ще съм осветен между израилтяните. Аз съм Господ, Който ви освещавам,

33 Който ви изведох из Египетската земя, за да бъда вашият Бог. Аз съм Иеова.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LEV/22-0001d13eed510278eb426df8e48d9b1e.mp3?version_id=23—

1 Господ още говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:

3 Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: <в нея> да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.

4 Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:

5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;

6 и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.

7 На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

8 И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

9 Господ говори още на Моисея, казвайки:

10 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;

11 и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.

12 И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;

13 и хлебния му принос, две десети <от ефа> чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.

14 А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

15 От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;

16 до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.

17 Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети <от ефа> чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.

18 И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.

19 Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.

20 И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника.

21 И на същия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.

22 И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.

23 Господ още говори на Моисея, казвайки:

24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.

25 <В него> да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.

26 Господ говори още на Моисея, казвайки:

27 Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.

28 Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.

29 Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.

30 И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.

31 Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.

32 Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

33 Господ говори още на Моисея, казвайки:

34 Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.

35 На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

36 Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

37 Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,

38 освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.

39 А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.

40 И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.

41 Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.

42 В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,

43 за да познаят <бъдещите> ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

44 И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LEV/23-bb04c24908fb925801e3b5253d241d13.mp3?version_id=23—

1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 Заповядай на израилтяните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило.

3 Аарон да го приготвя отвън завесата, <която е> пред< плочите на> свидетелството в шатъра за срещане, <за да свети> от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения.

4 На чистозлатния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги.

5 И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети <от ефа>.

6 И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху чистозлатната трапеза пред Господа.

7 И на всеки ред да туриш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос чрез огън Господу.

8 Всеки съботен ден <свещеникът> да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет.

9 И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от <жертвите> принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон.

10 И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана.

11 И синът на израилтянката похули <Господното> Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе).

12 И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, <какво да му сторят>.

13 И Господ говори на Моисея, казвайки:

14 Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни.

15 И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си.

16 Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули <Господното> име, да се умъртви.

17 Който убие някой човек, непременно да се умъртви.

18 А който убие животно, да го плати. Живот за живот.

19 И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:

20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.

21 Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.

22 Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.

23 И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LEV/24-ee50d5c44838f6d1ed9c527e22a0b320.mp3?version_id=23—

1 Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки:

2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа.

3 Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;

4 а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; <в нея> да не сееш нивата си и да не режеш лозето си.

5 Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязано лозе; година за тържествена почивка да бъде на земята.

6 <Произведеното през> тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе;

7 на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна.

8 Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, сиреч, четиридесет и девет години,

9 тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.

10 И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.

11 Петдесетата година да ви бъде юбилейна <година>; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.

12 Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.

13 В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.

14 И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други;

15 но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава.

16 Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията.

17 Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог.

18 И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята.

19 Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея.

20 И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си?

21 Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години.

22 А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси.

23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.

24 За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята.

25 Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал.

26 Но ако човекът няма< сродник> да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи,

27 тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си.

28 Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.

29 Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи.

30 Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, която е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения, в юбилей да се не освобождава.

31 Но къщите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.

32 Обаче в левитските градове, левитите могат кога да е да откупуват къщите в градовете, които притежават.

33 И ако някой купи <къща> от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежават {В изданието от 1940 г. – “притежава”.} да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните.

34 А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.

35 Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, <като> на чужденец или пришелец, за да живее при тебе.

36 Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе.

37 Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.

38 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.

39 Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натоваряш с робска работа.

40 Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година;

41 тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и на притежанието на бащите си да се върне.

42 Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби;

43 да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог.

44 А колкото за робите и робините, които ще имаш, – от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини.

45 Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание.

46 И да ги оставяте в наследство на чадата си; те да ги наследват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко.

47 Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца,

48 то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи;

49 или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си.

50 Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с числото на годините; да му се сметне съразмерно с времето на наемник.

51 Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен.

52 Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си.

53 Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе.

54 Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него,

55 защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LEV/25-54135484610018b9122cbf5ba1f5e43c.mp3?version_id=23—

1 Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог.

2 Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.

3 Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите,

4 тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си.

5 Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си.

6 Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.

7 Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож.

8 Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ще падат пред вас от нож.

9 Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас.

10 Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за <да наместите> новите.

11 Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми <не> {В изданието от 1940 г. “не” липсва.} ще се погнуси от вас.

12 Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.

13 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени.

14 Но ако не Ме послушате и не извършите всички тия заповеди,

15 и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,

16 тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите <ви> и ще стопят душата <ви;> и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.

17 Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите си; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони.

18 И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече за греховете ви.

19 Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед.

20 Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си.

21 И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви.

22 Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят.

23 И ако от това не се поправите <и не се обърнете> към Мене, но ходите противно на Мене,

24 тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви.

25 И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля.

26 И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате.

27 Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене,

28 то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви.

29 Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете.

30 И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните {Еврейски: къща за търкаляне.} ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас.

31 Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви, и не ще да помириша дъха на благоуханните ви <приноси>.

32 Ще запустя и земята ви, тъй щото ще се смаят за това неприятелите ви, които живеят в нея.

33 А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня.

34 Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си.

35 През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в <дължимите> от вас съботи, когато вие живеехте в нея.

36 И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони.

37 Ще падат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не <ги> гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си.

38 Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде.

39 Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях.

40 Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене,

41 и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, – ако тогава се смири езическото {Еврейски: необрязаното.} им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си,

42 тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята.

43 И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, като стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми.

44 Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог;

45 но заради тях ще си спомня завета, <който направих> с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог. Аз съм Иеова.

46 Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LEV/26-6d4b4fcaf83431002340bed8fb187949.mp3?version_id=23—

1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа.

3 Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сикъла на светилището.

4 И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли.

5 Ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли.

6 Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли.

7 И ако е лице от шестдесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско.

8 Но ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени <изново;> нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека.

9 Ако <обрекът> е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето.

10 Да го не промени, нито да замени добро <животно> с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.

11 Но ако <обрекът> е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника;

12 и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде.

13 Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.

14 Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане.

15 Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.

16 Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според <семето, което може> да се засее в нея; един кор ечемичено семе <да се цени> за петдесет сребърни сикли.

17 Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане.

18 Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и <според това> да се спадне от оценката ти.

19 Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова.

20 Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече;

21 а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.

22 И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, <обаче>, не е част от нивата съставляваща притежанието му,

23 свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.

24 В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.

25 И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.

26 Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.

27 И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.

28 Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.

29 Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.

30 Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.

31 Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част <на цената му>.

32 И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава <при преброяване> под жезъла, да бъде свет на Господа.

33 Да не издирва <посветителят> добро ли е <животното> или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; <животното> да се не откупува.

34 Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LEV/27-b8dd6e52d982c1a11e439f3346b38df6.mp3?version_id=23—