Category: Йов

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, –

6 (<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, –

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, –

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); –

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; –

35 (О, да имаше някой да ме слуша! – Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! – И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/31-7c4fb0180c9edc42c69455908d8f7c9f.mp3?version_id=23—

1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.

4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.

5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: – Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9 Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.

10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12 Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14 Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, – Понеже стоят и не отговарят вече?

17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22 Защото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/32-29b0abbc4f843666693d7fb449cafbf2.mp3?version_id=23—

1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

3 Думите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

4 Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.

6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, – И аз съм от кал образуван.

7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>

9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

10 Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

14 Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.

15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

17 За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;

18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

19 Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

22 Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

24 И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->

25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>

28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

29 Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/33-9eb9a9e52a82642815c37ccf64b25655.mp3?version_id=23—

1 И Елиу пак проговаряйки рече:

2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

6 Въпреки правото ми <считан> съм <за> лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

7 Кой човек е като Иова, Който укорява <Бога>, както пие вода,

8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

12 Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

14 Ако прилепи Той сърцето Си <само> към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,

15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

20 В една минута умират – да! в полунощ; Людете <им> се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.

21 Защото очите на <Бога> са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

24 Без <дълго> изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

26 Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,

27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично <да ли е сторено това> спрямо народ или спрямо един човек, –

30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох <наказание> без да съм сторил зло;

32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, –

33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, <казва Бог>, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, <ще каже:>

35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/34-07db1f727ecaea3d36f461c32a21c06e.mp3?version_id=23—

1 Елиу още проговаряйки рече:

2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда <в туй дело> е повече от Божията?

3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?

4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.

5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, <колко> по-нависоко са от тебе.

6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?

7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?

8 Нечестието ти <може да повреди само> човек като тебе; А правдата ти <може да ползува само> човешки син.

9 Поради много угнетения викат <страдалците>, Пищят поради насилието на мощните;

10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,

11 Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?

12 Така те викат; но Той не отговаря <Да ги избави> от гордостта на нечестивите.

13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,

14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото <ти> е пред Него, и <напразно> Го чакаш!

15 И сега, понеже не <те> е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,

16 Затова Иов отваря уста <да говори> суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/35-7092165d8990a32c763c02d5d71e645e.mp3?version_id=23—

1 И Елиу продължавайки рече:

2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, – Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;

14 Те умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.

15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,

18 Внимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

21 Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?

30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

33 Шумът й известява за това, И добитъкът – за <пламъка>, който възлиза.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/36-64d5c549a4240e9992248429ac1b9d90.mp3?version_id=23—

1 Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

6 Защото казва на снега: Вали на земята, – Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.

8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

9 От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.

10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

15 Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?

16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? –

17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.

18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

19 Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.

20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

21 И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22 Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!

23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/37-bb458e7c900fe3297e0e4ed9e4c9a15f.mp3?version_id=23—

1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

2 Кой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?

3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?

6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

8 Или <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

12 Откак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,

15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

21 <Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

24 Що е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

27 За да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?

28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? –

30 <Когато> водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

32 Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

40 Когато седят в рововете си, <И> остават в скривалищата за да причакват?

41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/38-a8f4f24eae830eb15219cc5ca0855687.mp3?version_id=23—

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? –

3 <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/39-73c0b98302bdf0a8334752ce73fa5d48.mp3?version_id=23—

1 Господ проговори на Иова и каза:

2 Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на <всичко> това.

3 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.

5 Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям <вече, >Дори дваж, но няма да повторя.

6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

10 Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.

11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;

13 Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото <място>.

14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.

15 Ето сега речния кон {Еврейски: Веемот.} който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.

16 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му.

17 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.

18 Костите му са <като> медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.

19 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, <го> е снабдил <с> меча Си.

20 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.

21 Ляга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и <в> блатата;

22 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.

23 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

24 Може ли <някой> да го хване когато е на щрек. <Или> да прободе носа <му> с примка?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/40-40c1e99faee9091e037a30d5ffbfadee.mp3?version_id=23—