Category: Йов

1 Тогава Иов в отговор рече:

2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, –

30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/21-956e307bc96a1e1cefb6d79f1f06032e.mp3?version_id=23—

1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.

3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?

4 Поради твоя ли страх <от Него> Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?

5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

6 Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.

7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.

8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.

9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.

10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

14 Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,

15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? –

16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, –

17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И – какво може Всемогъщият да стори за нас? –

18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, <като казват:>

20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?

21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.

23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

24 Хвърли {Еврейски: Тури.} злото <си> в пръстта, И офирското <злато> между камъните на потоците;

25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.

29 Когато <те> унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

30 <Даже> онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/22-128f120f844192e5310b74496e7f6619.mp3?version_id=23—

1 А Иов в отговор рече:

2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7 Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8 <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

16 Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/23-babdbdfebc160c826890a9e04d1f7015.mp3?version_id=23—

1 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6 Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 <Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/24-f9acb7b276838ea5ab3785d86bafcb94.mp3?version_id=23—

1 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: –

2 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.

3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

5 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,

6 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/25-2761c900140235ceddba4e80e966e2fd.mp3?version_id=23—

1 А Иов в отговор рече: –

2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

3 Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!

4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}?

5 <Пред Него> мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив.

7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

9 Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.

10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}.

13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}.

14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене <ни дават да> чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/26-d66fc923b349ad153564f9b6cfa27e36.mp3?version_id=23—

1 И Иов продължи беседата си като казваше:

2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3 <Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

5 Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

11 Ще ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

14 Ако се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

16 Ако и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал,

17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

19 Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

22 Защото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/27-cb42081e576a41982cca09248cd08e55.mp3?version_id=23—

1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 <Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? –

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/28-229173b5fdc4b9869d310ef2941c493f.mp3?version_id=23—

1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/29-282f86e967c373a545e5974254581299.mp3?version_id=23—

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12 Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

18 <Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19 <Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 <Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/30-3a747858d10fd20f7c1d96bcdc00b630.mp3?version_id=23—