Category: Йов

1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: –

2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8 Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/11-efbd8cbe611737856fd46617e04d4b95.mp3?version_id=23—

1 Тогава Иов в отговор рече: –

2 Наистина <само> вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, – Праведният, непорочният човек стана за поругание!

5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва< изобилие> в ръцете им.

7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? –

10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

12 Мъдростта е у белокосите, <казвате вие>, И разумът в дългия живот.

13 А у <Бога> е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

14 Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

19 Закарва първенците ограбени И поваля силните.

20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/12-a2fe0d24251c7b1020386f53f8773a20.mp3?version_id=23—

1 Ето, моето око е видяло всичко <това>, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

12 Вашите паметни думи <стават пред Него> поговорки от пепел; Защитата ви <става> укрепление от кал.

13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, –

21 <Не отказвай> да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? –

28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/13-4bfadf89885d67f4e21dc9e935cf09ae.mp3?version_id=23—

1 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/14-22d1ab7a6962d0b4fd4a07fca6c56f89.mp3?version_id=23—

1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/15-f5c5fcb1f998b0bc824dd967ecf86116.mp3?version_id=23—

1 Тогава Иов в отговор рече:

2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 <Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/16-2b8d01dc9320eade95bd9ff502880f0c.mp3?version_id=23—

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5 Който заради плячка предава приятели – Очите на чадата му ще изтекат.

6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, – Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/17-8dfaf78663355b561100341932e5faab.mp3?version_id=23—

1 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:

2 До кога още ще ловите думи? <Първо> разбирайте, и после ще говорим.

3 Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?

4 О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?

5 Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.

6 Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,

7 Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.

8 Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.

9 Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.

10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.

11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.

12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.

13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.

14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.

15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.

16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.

17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.

18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.

19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.

20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.

21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/18-7c58abee6fbe3dab2649f557143b6d58.mp3?version_id=23—

1 Тогава Иов в отговор рече:

2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/19-637329749e8b6f250e077000efa71251.mp3?version_id=23—

1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21 <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24 Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/20-8220270ac28e30c191c239c84732febd.mp3?version_id=23—