Category: Йов

1 Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

2 И родиха му се седем сина и три дъщери.

3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; <имаше> и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго <от тях> на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за <чадата си> та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата< ти> та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/1-07940f841a2a3959baa4ec31ca6f4d92.mp3?version_id=23—

1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, – теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си <като я хвърлиха> към небето.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/2-1a93abfd611b955c9a0081bcccaf36af.mp3?version_id=23—

1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 Иов, проговаряйки, рече: –

3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, –

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 <Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/3-d5a9cef82b5dc16238ae49f6c32f7fce.mp3?version_id=23—

1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: –

2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8 До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, –

19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/4-2310fc34b6ab7a4c00fedd370e78021b.mp3?version_id=23—

1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите <духове> ще се обърнеш?

2 Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

4 <Защото> чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

5 Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

8 Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

9 Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

15 Но <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

27 Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/5-687e705e2619adbf45b3b77ef17f33a4.mp3?version_id=23—

1 А Иов в отговор рече: –

2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! –

9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/6-7462b373b6b7ceda60836250955ef24e.mp3?version_id=23—

1 Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/7-2b17eaa3ddf271b1a004259b4c9e78cf.mp3?version_id=23—

1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?

3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

6 Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.

13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;

18 <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.

19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/8-0191762127f21eed2cb664db151e3f4b.mp3?version_id=23—

1 А Иов в отговор рече:

2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 Той прави <съзвездията> – Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 <Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/9-566738a6bffd065f93f8562d04d9bf4d.mp3?version_id=23—

1 Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, –

22 Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/10-19c13dc0ba038a46925b14445fdeeb5a.mp3?version_id=23—