Category: Йоан

1 Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

7 А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 Исус се просълзи.

36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.

40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

49 А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/11-cb9a7aad8d759a10f4d3dbe4ae859919.mp3?version_id=23—

1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: –

15 “Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле”:

16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

29 На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: – “Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила”?

39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: –

40 “Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля”.

41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46 Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/12-146b7c427e39861e1d033796808f704c.mp3?version_id=23—

1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

3 като знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

4 стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: “Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене”.

19 Отсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.

20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

21 Като рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.

25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

28 А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;

29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/13-df2cbcbb9d2dd65de2e31a29c08818ea.mp3?version_id=23—

1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

4 И вие знаете за къде отивам и пътязнаете.

5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?

6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.

8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.

9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и <че> Отец <е> в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си <ги> говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.

11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и <че> Отец <е> в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.

12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.

14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете.

20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас.

21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.

22 Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил.

25 Това ви изговорих докато <още> пребъдвам с вас.

26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

28 Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и <пак> ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.

29 И сега ви казах <това> преди да е станало, та когато стане, да повярвате.

30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът натозисвят. Той няма нищо в Мене;

31 но <това става>, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/14-a178cde1b335997a41f226c66dfff7cc.mp3?version_id=23—

1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.

2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.

3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.

4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.

5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и <така> ще бъдете Мои ученици.

9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.

12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.

16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете <в света> и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

17 Това ви заповядвам да се любите един друг.

18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

19 Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

20 Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.

21 Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.

22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.

23 Който мрази Мене, мрази и Отца Ми.

24 Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми.

25 Но <това става> и да се изпълни писаното в закона им слово, “Намразиха Ме без причина”.

26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.

27 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/15-ea5d5a768c29f52bddbfdfb112ad7323.mp3?version_id=23—

1 Това ви казах, за да се не съблазните.

2 Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

3 И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.

4 Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;

5 а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

7 Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

8 И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;

9 за грях, защото не вярват в Мене;

10 за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;

11 а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.

12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, <това> ще говори, и ще ви извести за идните неща.

14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.

17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и <това>, защото отивам при Отца.

18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво <иска да> каже.

19 Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?

20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата <си> поради радостта, че се е родил човек на света.

22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.

24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

25 Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

26 В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;

27 защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

29 Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.

30 Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, <за да му отговаряш>. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

31 Исус им отговори: Сега ли вярвате?

32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.

33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/16-f3450212cc023a2ff2723d74f8eae206.mp3?version_id=23—

1 Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,

2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

4 Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.

5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.

7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.

10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.

11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.

13 А сега ида при Тебе; но< догдето съм още> на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.

14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.

16 Те не са от света както и Аз не съм от света.

17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;

19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.

20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,

21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.

24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които {Гръцки: Каквото.} си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.

26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/17-0c7573dc92f5a8a86f0df6c830693f70.mp3?version_id=23—

1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21 Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23 Исус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/18-78d697a5373463caeeb14063e7243453.mp3?version_id=23—

1 Тогава Пилат взе Исуса и го би.

2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

5 Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. <Пилат> им казва: Ето човекът!

6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

15 А те извикаха: Махни <Го>! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

18 гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

19 А Пилат написа и надпис, който постави над <Него> на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но – Самозваният юдейски цар.

22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе <до долу>;

24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: – “Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие”. Войниците, прочее, сториха това.

25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у <дома си>.

28 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова <тръст> една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям <ден>), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с <Исуса>.

33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35 И тоя, който видя, свидетелствува <за това>, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: “Кост Негова няма да се строши”;

37 и пак на друго място писанието казва: “Ще погледнат на Него, Когото прободоха”.

38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да <му позволи> да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/19-1dcf85932e4f207db27ba305bf5a5843.mp3?version_id=23—

1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.

3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.

5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

12 и вижда два ангела в <бели> дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

13 И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

14 Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

15 Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

16 Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

17 Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

18 Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.

19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на <стаята>, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

24 А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

29 Исус му казва: Понеже Ме видя,Томо, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

31 А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JHN/20-6d8133c1ec2ddc95c22f315992baaac6.mp3?version_id=23—