Category: Исая

1 Горко на ония, които слизат в Египет за помощ, И се надяват на коне, Които уповават на колесници, понеже са многочислени, И на конници, защото са много яки, А не гледат на Светия Израилев, Нито търсят Господа!

2 Но и Той е мъдър, И ще докара зло, и не ще оттегли словата Си; А ще стане против дома на нечестивите, И против помощта на ония, които вършат беззаконие.

3 А египтяните са човеци, а не Бог, И конете им плът, а не дух; Та, когато Господ простре ръката Си, Тогава и оня, който помага, ще се спъне, И оня, комуто помага, ще падне, И всички заедно ще чезнат.

4 Защото така ми казва Господ: Както лъвът, даже младият лъв, ръмжи над лова си, Когато се свикат против него множество овчари, Но не се плаши от гласа им, Нито се сгърчва от шума им, Така Господ на Силите ще слезе; За да воюва за хълма на Сион И за неговата възвишеност.

5 Както птиците треперят <над своите пилета>, Така Господ на Силите ще защити Ерусалим; Ще го защити и избави, Ще го пощади и запази.

6 Върнете се, о чада на Израиля, Към Този, от Когото много сте отстъпили.

7 Защото в оня ден всеки човек ще захвърли Сребърните си идоли и златните си идоли, Които вашите ръце направиха, за грях вам.

8 Тогава асириецът ще падне от нож не човешки, И нож не човешки ще го пояде; И той ще побегне от ножа, И момците му ще станат под данък.

9 И крепостта му ще замине от страх, И началниците му ще се смаят от знамето, Казва Господ, Чийто огън е в Сион И огнището Му в Ерусалим.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/31-aff7d920ab191d53e1582be08bc31382.mp3?version_id=23—

1 Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

2 И всеки човек <от тях> ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

3 Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

4 Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

5 Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

6 Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

7 А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

8 Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

9 Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

10 За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

11 Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си <с вретище>.

12 Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

13 Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

15 Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

17 Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

18 И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

19 Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.

20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат <навред> нозете на вола и на осела!

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/32-ce20efaf269567c2bf990ebb201c1ef7.mp3?version_id=23—

1 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

3 От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

7 Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

8 Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

9 Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, –

16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

18 Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?

19 Няма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

21 Но там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/33-d0e7c25b444fbe911f6da25c77898a74.mp3?version_id=23—

1 Приближете се народи, за да чуете, И внимавайте, племена; Нека чуе земята и това, което я изпълва, Светът и всичко, което се произвежда от него.

2 Защото Господ негодува спрямо всичките народи, И пламенно се гневи на всичките им множества; Обрекъл ги е <на изтребление>, Предал ги е на клане.

3 Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, И вонята от труповете им ще се дигне, И планините ще се разтопят в кръвта им.

4 И цялото небесно множество ще се разложи, И небето ще се свие като свитък; И цялото му множество ще падне Както пада лист от лоза, И като паднал <лист> от смоковница.

5 Понеже ножът Ми се напи в небесата, Затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, Да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление.

6 Ножът Господен е пълен с кръв, Затлъстя с тлъстина, С кръвта на агнетата и яретата, С тлъстините на овнешките бъбреци; Защото Господ има жертви във Восора, И голямо клане в Едемската земя.

7 Дивите волове ще слязат с тях, И телците с биковете; Земята им ще се напои с кръв, И пръстта им ще затлъстее с тлъстина.

8 Защото е ден на възмездие от Господа, Година на въздаяния по сионовото състезание.

9 Потоците на <Едом> ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, И земята му ще стане пламтяща смола.

10 Няма да угасне <ни> нощем ни денем; Димът й ще се издигне непрестанно; Из род в род ще остане опустошена; Никой не ще мине през нея до века.

11 Но пеликанът и ежът ще я наследят; Кукумявката и гарванът ще живеят в нея; И <Господ> ще простре върху нея връв за разорение, И отвес за изпразване.

12 Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, Та да провъзгласят царството; И всичките му първенци ще достигнат до нищо.

13 Тръни ще поникнат в палатите му, Коприва и къпини в крепостите му; И ще бъде заселище на чакали, Двор на камилоптици.

14 Дивите котки ще се срещат <там> с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и бухалът ще се настани там Като си намира място за почивка.

15 Там ще се загнездя стрелницата змия, И, като носи яйца и мъти, Ще събира <малките си> под сянката си; Да! там ще се събират и лешоядите, Всеки с другарката си.

16 Потърсете в книгата Господна та прочетете; Никое от тия не ще липсва Нито ще бъде без другарката си; Защото <казва Господ>: Моите уста заповядаха това; И самият Негов Дух ги събра.

17 Той хвърли жребие за тях, И Неговата ръка им раздели с мерна връв оная <земя>; Те ще я владеят до века, Из род в род ще обитават в нея.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/34-1c42bb109eea11fcc3d8baf03eece371.mp3?version_id=23—

1 Пустото и безводното място ще се развеселят, И пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем.

2 Ще цъфти изобилно, и ще се развесели дори с радост и песни; Ще се даде на нея славата на Ливан, Превъзходството на Кармил и Сарод; Те ще видят славата Господна, Величието на нашия Бог.

3 Укрепете немощните ръце, И утвърдете ослабналите колена.

4 Кажете на ония, които са с уплашено сърце; Укрепете се! не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние: Той ще дойде и ще ви избави.

5 Тогава очите на слепите ще се отворят, И ушите на глухите ще се отпушат,

6 Тогава куцият ще скача като елен, И езикът на немия ще пее; Защото в пустата земя ще избликнат води, И потоци в пустинята.

7 Нажеженият пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори; В заселището, гдето лежаха чакалите, <Ще има> зеленина с тръстика и рогоз.

8 И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде <само> за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават <по него>.

9 Лъв не ще има там, Нито ще се качи по него хищен звяр; Такъв не ще се намери там; Но изкупените ще ходят <по него>.

10 Изкупените от Господа ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие; А скръб и въздишане ще побягнат.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/35-f2afd390015492685458aed45163b6d6.mp3?version_id=23—

1 В четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе.

2 И асирийският цар изпрати Рапсака от Лахис в Ерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по друма към тепавичарската нива.

3 Тогава излязоха при него управителя на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретаря Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син.

4 Тогава им рече Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тая увереност, на която уповаваш?

5 Казвам <ти, че твоето> благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене?

6 Виж, ти се надяваш <като че ли> на тояга, на оная строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него.

7 Но ако ми речеш: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар се покланяйте?

8 Сега, прочее, дай <човеци в> залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.

9 Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

10 Без <волята на> Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи.

11 Тогава Елиаким, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената.

12 Но Рапсак рече: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно нечистотиите си и да пият пикочта си?

13 Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас като рече: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:

14 Така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави.

15 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

16 Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си,

17 докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя.

18 Внимавайте да не би ви убеждавал Езекия като казва: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

19 Где са боговете на Емат и Арфад? Где са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

20 Кои измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?

21 А те мълчаха, и не му отговориха ни дума; защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.

22 Тогава управителят на двореца Елиаким Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/36-45ef86801eac01f873e7ba523ea4ea4d.mp3?version_id=23—

1 А когато цар Езекия чу <думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.

5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си – така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

9 И <царят> чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу <това>, прати посланици до Езекия, казвайки:

10 Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли <на изтребление;> та ти ли ще се избавиш?

12 Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, – Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза:

16 Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати <тогова> да похули живия Бог.

18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

20 Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият <Бог>.

21 Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: <Чух> това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

22 Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

23 Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.

25 Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}.

26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

27 Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препърлено преди да стане стъбло.

28 Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

29 Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

30 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

31 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

32 Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

33 Затова, така казва Господ за асирийския цар – Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,

34 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

35 Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

36 Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

37 И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

38 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/37-b217a718f8245e549d2e43dce05c40e4.mp3?version_id=23—

1 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2 Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4 Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

5 Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

6 И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

7 И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

8 ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

9 Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10 Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

11 Рекох: Няма да видя <вече> Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека <Като съм> между ония, които престанаха да живеят.

12 Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13 Успокоявах се до сутринта; <но> той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14 Като ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

15 Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16 Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17 Ето, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18 Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

19 Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.

20 Господ е <близо> да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

21 А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и <царят> ще оздравее.

22 Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/38-522de194efaa805c42c212ef34b8de21.mp3?version_id=23—

1 В онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял.

2 И Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, – среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

3 Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене от Вавилон.

4 Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

5 Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите:

6 Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

7 И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.} в палата на вавилонския цар.

8 Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: <Не е ли тъй>, щом в моите дни ще има мир и вярност?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/39-312b52f092aa0aa4dd92927150ce019e.mp3?version_id=23—

1 Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

2 Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно <наказание> за всичките си грехове.

3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

4 Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите <места> ще станат прави, И неравните места поле;

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

6 Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? – Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

7 Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

8 Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

9 Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

11 Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

12 Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

13 Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

15 Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

16 Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

17 Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

19 Кумирът ли? – Художникът <го е излял, >И златарят го обковава със злато И лее <за него> сребърни верижки;

20 Който е твърде сиромах та <да принесе> принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

21 Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

22 Онзи, Който седи над кръга на земята, <Пред Когото> жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

23 Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

24 Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

26 Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия <светила>, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно <от тях> не липсва.

27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

28 Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

29 Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

30 Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/40-cd408e77531a13561922a050137858af.mp3?version_id=23—