Category: Исая

1 Наложеното за пустинята на морето {Т.е., голямата река, Ефрат.} <пророчество:> Както южните вихрушки, които стремително летят, <Така> иде <разрушение> от пустинята, от страшната земя.

2 Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.

3 Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.

4 Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.

5 Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!

6 Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.

7 И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.

8 После, извика <като> лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. –

9 Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!

10 Врахо мой, и ти произведение {Еврейски: Сине.} на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.

11 Наложеното за Едом {Еврейски: Дума, т.е. мълчание.} <пророчество>: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко <е часът> на нощта? Стражо, колко <е часът> на нощта?

12 Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.

13 Наложеното за Арабия <пророчество>: Привечер ще <слезете> в гората <да> пренощувате. О дедански кервани.

14 Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.

15 Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната.

16 Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;

17 И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/21-aea25892d54b46d384d79cd740917dcb.mp3?version_id=23—

1 Наложеното за долината на видението <пророчество:> Що ти е сега Ти си се качил цял на къщните покриви,

2 О ти, пълен с викове, Шумни граде, весели граде? Убитите ти не се убиха с нож, Нито умряха в бой.

3 Всичките ти първенци побягнаха заедно, Вързани бидоха от стрелците; Всички твои, които се намериха, Надалеч побягнали, бидоха вързани заедно.

4 Затова рекох: Отвърнете се от мене; ще плача горко; Не се трудете да ме утешавате За опустошението на дъщерята на людете ми.

5 Защото в долината на видението Е ден на поражение и тъпчене И недоумение от Господа Бога на Силите, – <Ден> на събаряне стените, и на викане към планините.

6 И Елам взе тула, С полкове войници и конници, И Кир откри щита.

7 И когато отбраните ти долини се напълниха с колесници, И конниците се опълчиха при портата,

8 И той дигна покривалото на Юда, То в оня ден ти обърна погледа си към оръжията в къщата лес.

9 И като видяхте, че проломите на Давидовия град са много, Събрахте водите на долния водоем,

10 Та, като изброихте къщите на Ерусалим И развалихте къщите, за да укрепите стената,

11 Направихте и между двете стени <нов> водоем За водата на стария водоем; Но не погледнахте към Онзи, Който стори това, Нито дадохте внимание на Този Който го бе приготвил отдавна.

12 В оня ден Господ Иеова на Силите <Ви> призова на плач и на жалеене, На обръсване главата и на опасване с вретище;

13 Но, ето радост и веселие, Колене говеда и колене овце, Ядене месо и пиене вино! <И казват>: Да ядем и да пием, Защото утре ще умрем.

14 Тогава от Господа на Силите откри се в ушите му <туй:> Наистина това беззаконие няма да се очисти от вас докле умрете, Казва Господ Иеова на Силите.

15 Така казва Господ Иеова на Силите: Иди, влез при тоя настойник, При домоуправителя Шевна <и речи:>

16 Що правиш тук? и кого имаш тук <свой>? Та изсичаш тук гроб за себе си, – Правиш си гроб на високо, Изсичаш си в камъка обиталище!

17 Ето, Господ като силен мъж ще те захвърли, Да, като те улови здраво,

18 Ще те навие и ще те метне като топка В широка земя; Там ще умреш, и там <наместо> славните ти колесници, <Ще има> срама на дома на господаря ти.

19 Ще те оттласна от чина ти, И от положението ти ще те свалят.

20 В оня ден ще извикаш слугата си Елиакима Хелкиевия син,

21 И като го облека с твоето облекло И го стегна с твоя пояс Ще предам властта ти в неговата ръка, И той ще бъде един баща на ерусалимските жители И на Юдовия дом.

22 И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; Той ще отваря, и никой няма да затваря, И ще затваря и никой няма да отваря;

23 И ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; И той ще бъде славен престол на бащиния си дом;

24 И на него ще окачат всичката слава на бащиния му дом, – Чадата и внуците, Всичките малки съдове, От съдове като чаши До всичките съдове като мехове.

25 В оня ден, казва Господ на Силите, Закрепеният на твърдо място гвоздей ще ослабва, И ще се счупи, и ще падне, И товарът, който <висеше> на него, ще се срине; Защото Господ е изговорил това.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/22-13e19f1d37516eda0b9051ab269686f6.mp3?version_id=23—

1 Наложено за Тир <пророчество:> Лелекайте, тарсийски кораби, Защото той се разруши, Та няма <за вас> къща или вход. (От Китимската земя им се извести това).

2 Млъкнете, вие жители на крайморието, Да! ти, когото сидонските търговци, Минаващи през морето, са обогатили

3 Доходът му, <идещ> през големи води, Бе житото на Нил, жетвата на реката Тъй щото той беше тържище на народите.

4 Засрами се, Сидоне, защото морето проговори; Морската крепост рече: Не съм в болки, нито раждам, Нито момци отхранвам, <нито> девици отгледвам.

5 Когато се чуе това в Египет, Ще се мъчат много поради известието за Тир

6 Заминете в Тарсис; Възридайте, жители на крайморието.

7 Това ли е вашият весел <град>, Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч да странствува.

8 Кой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?

9 Господ на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.

10 Залей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение <за тебе>.

11 <Господ> простря ръката Си над морето, Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.

12 Рече още: Не ще се радваш вече, О угнетена девице, сидонова дъщерьо; Стани та замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,

13 Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи <земята им> за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини.

14 Лелекайте, тарсийски кораби, Защото запустя крепостта ви.

15 В оня ден Тир ще бъде забравен седемдесет години, Колкото са годините {Еврейски: Дните.} на един цар; А след седемдесетте години Ще бъде на Тир както в песента на блудницата се <казва>:

16 Вземи арфа, обходи града, Забравена блуднице; Свири сладко, пей много песни, За да те помнят.

17 И след седемдесет години Господ ще посети <дъщерята на> Тир; И тя ще се наема пак, И ще блудствува с всичките царства на света по лицето на земята.

18 Но търговията и наемът й ще се посветят на Господа, Няма да се вложат в съкровище нито в склад; Защото търговията й ще бъде за живеещите пред Господа, За да ядат до ситост и да имат трайно облекло.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/23-bc2fa5ec3f5a838a0250ffe4f50f4ce4.mp3?version_id=23—

1 Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

2 И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача <с> лихва, така и на оня, който му дава <с> лихва.

3 Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

4 Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

5 Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

6 Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

7 Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.

8 Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

9 Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

10 Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

11 Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

13 Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на <плода паднал при> отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

14 Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

15 Затова прославете Господа в източните страни, <Прославете> името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

16 От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

17 Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

18 Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

19 Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

20 Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

21 И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

23 Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/24-257a29c3fdc4d3e155550335b4a0b8f6.mp3?version_id=23—

1 Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните <Си> намерения, с вярност и истинност.

2 Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

3 Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

4 Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците <нападне> като буря върху стена.

5 Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

6 И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина <дълго стояли> на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, <дълго стояли> на дрождията си, пречистени.

7 И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

8 Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил <това>.

9 И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

10 Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.

11 <Господ> ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира <ръце> да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

12 Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще <я> събори и хвърли на земята, дори в пръстта.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/25-5b74f36048c99336c0ed7cb3d9741c79.mp3?version_id=23—

1 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

2 Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

3 Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

4 Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

5 Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

6 Ногата ще го потъпче – Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

7 Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

8 Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата <ни> е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

9 С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби <се вършат> на земята Жителите на света се учат правда.

10 Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; <Даже> в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

11 Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

12 Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

13 Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

14 Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

15 Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

16 Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.

17 Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

18 Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.

19 Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

20 Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

21 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/26-0b3bed02be1704d8fa9cbece436f6b7b.mp3?version_id=23—

1 В оня ден Господ С лютия, и великия, и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.

2 В оня ден <ще се каже>: Прелестно лозе; пейте за него.

3 Аз, Господ, го пазя; Всяка минута ще го поя; Нощем и денем ще го пазя За да го не повреди <никой>.

4 Ярост няма <вече> в Мене; Дано биха се опълчили против Мене глоговете и тръните <му> в бой! Щях да мина през сред тях, щях да ги изгоря купно.

5 Или нека се хване за силата Ми За да се примири с Мене! Да! нека се примири с Мене.

6 В идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне, И те ще напълнят лицето на света с плод.

7 Поразил ли го е както порази ония, които поразиха него? Или убит ли бе както бяха умъртвени убитите от него?

8 С мерилка ти му се противиш, когато го отпращаш; Ти го завлече със силния Си вихър в деня на източния вятър.

9 За туй, с това ще се очисти беззаконието на Якова, И това ще бъде целият плод от изличването на греха му, Че той ще направи всичките камъни но жертвениците като варовит камък що се стрива на прах, Така щото ашерите и кумирите на слънцето не ще стоят вече прави.

10 Защото укрепеният град ще запустее, Заселището ще се напусне и ще се остави като пустиня; Там ще пасе телето, и там ще си почива, И ще изпояде клончетата му.

11 Когато клоновете му изсъхнат ще се отчупят; Жените като дойдат ще ги изгорят; Защото са неразумни люде; Затова Творецът им не ще ги пожали, И Създателят им не ще се смили за тях.

12 В оня ден Господ ще отърси <плода Си>, От стремителния Ефрат {Еврейски: Стремителната река.} до египетския поток; И вие ще се съберете един по един, о чада на Израиля.

13 И в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/27-2ce3a1e2b8830f7bb62c8a6af96e919b.mp3?version_id=23—

1 Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!

2 Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще <ги> хвърли с ръката си на земята.

3 Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;

4 И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.

5 В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,

6 И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата <му>,

7 Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,

8 Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, <Така щото> няма <чисто> място.

9 Кого, <казваш ти>, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?

10 Защото <дава> заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.

11 Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде

12 Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката <ви>; и успокойте уморения; И това е освежението <ви>; Но те не искаха да слушат.

13 Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

14 Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.

15 Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, <Щото>, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, –

16 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, <за> твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.

17 Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.

18 Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.

19 Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха <за нея> да чуе някой, ще се изплаши.

20 Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.

21 Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,

22 Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, <Че ще се извърши> погубление, и то предрешено, по цялата страна.

23 Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,

24 Орачът всеки ден ли оре за да посее? <Всеки ден ли> разтваря <бразди> и разбива буците на нивата си?

25 Като изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?

26 Защото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.

27 Защото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.

28 А <житото> за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.

29 Също и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/28-b7728c98459f82b73067a85053ae2764.mp3?version_id=23—

1 Горко на Ариил {Т.е., Огнище Божие.}, Ариил, Града гдето Давид се засели! Притурете година на година, Празниците нека се изреждат в кръга си,

2 Тогава Аз ще притесня Ариил, И ще има в него тъга и скръб, И той ще Ми бъде <наистина> като огнище Божие.

3 И ще поставя стан околовръст против тебе, Ще те обсадя с могили. И ще издигна кули против тебе.

4 И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; Говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.

5 А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; Да! това ще стане внезапно в един миг.

6 Ще има посещение от Господа на Силите С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.

7 И множеството на всичките народи, Които воюват против Ариил, Да! всички, които воюват против него и против крепостите му, И ония, които го притесняват, Ще бъдат като сън, като нощно видение.

8 И както гладният сънува ясно, че яде, Но, като се събуди, душата му е празна, Или както жадният сънува ясно, че пие, Но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота, Така ще бъдат множествата на всичките народи, Които воюват против сионския хълм.

9 Стойте смаяни и почудете се, Заслепете себе си и ослепейте; Те са пияни, но не от вино, Политат, но не от спиртно питие.

10 Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, И затвори очите ви: пророците, И помрачи първенците ви: гледачите.

11 И всяко <пророческо> видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: Я прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано;

12 Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той казва: Не съм грамотен.

13 Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават <при Мене> с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,

14 Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.

15 Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, – Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?

16 Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?

17 Не ли след твърде малко време още Ливан ще се обърне в плодородно поле, И плодородното поле ще се счита като лес?

18 И в оня ден глухите ще чуят думи <като се четат> из книга, И очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината.

19 Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа, И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.

20 Защото страшният изчезна, присмивачът се изгуби, И всички, които дебнеха <случай да вършат> беззаконие, се изтребиха, –

21 Които изкарват човека виновен в съдебното дело, И поставят примка за онзи, който изобличава в портата, И с лъжа изкарват крив праведния.

22 Затова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом; Яков няма вече да се посрами, Нито лицето му вече ще побледнее;

23 Но когато той – <ще каже>, чадата му – видят делото на ръцете Ми всред себе си, Те ще осветят името Ми; Да! ще осветят Светия Яковов, И ще се боят от Бога Израилев.

24 Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят, И които са роптаели, ще приемат поука,

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/29-eccd088954410f81acfd202f27cfa674.mp3?version_id=23—

1 Горко на непокорните чада, казва Господ, Които се съветват, но не с Мене, И които сключват договори, но не чрез Моя Дух, Та притурят грях на грях; –

2 Които отиват за да слязат в Египет Без да се допитват до Моите уста, За да се закрепят със силата на Фараона, И да прибягнат под сянката на Египет!

3 Затова Фараоновата сила ще ви бъде за срам, И прибягването под египетската сянка за смущение.

4 Защото началниците му отидоха в Танис, И посланиците му дойдоха в Ханес.

5 Те всички ще се срамуват поради люде, които не могат да ги ползват Нито да бъдат помощ или полза, Но са за срам и дори за укор.

6 Наложеното за южните животни <пророчество>: През наскърбителната и мъчителна земя, Дето има лъвица и як лъв, Ехидна и горителна хвърката змия, Занасят богатството си на плещите на оселчетата, И съкровищата си на гърбицата на камилите, При люде, които няма да ги ползуват,

7 Защото помощта от Египет ще бъде суетна и безполезна; Затова го нарекох: Рахав {Т.е., Самохвалец.}, който бездействува.

8 Сега иди, напиши това пред тях на дъсчица, И забележи го в книга, Та да остане за бъдещото време за свидетелство до века,

9 Че те са непокорни люде, чада лъжци, Чада, които не искат да слушат поуката Господна,

10 Които казват на гледачите: Не гледайте, И на пророците: Не ни пророкувайте правото, <Но> говорете ни ласкателно, пророкувайте измами,

11 Отстъпете от пътя, Отклонете се от пътеката, Махнете отпред нас Светия Израилев.

12 Затова, така казва Светият Израилев: Понеже презирате това слово, И уповавате на насилството и на извратеността, И се опирате на тях,

13 По тая причина това беззаконие ще ви бъде Като разпукната <част> издута във висока стена И готова да падне, Чието рухване става внезапно в един миг.

14 И Той ще я разломи, строшавайки я безпощадно, както се чупи грънчарски съд, Така щото между частите му да се не намира черепчица, С която да вземе <някой> огън от огнището, Или да гребне вода от щерната.

15 Защото така каза Господ Иеова, Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се избавите, В безмълвие и увереност ще бъде, силата ви; Но вие не искахте <това>;

16 А рекохте: Не, но ще побегнем с коне; Затова ще бягате; И: Ще яздим на бързи <животни>; Затова, и ония, които ви гонят, ще бъдат бързи.

17 Ще бягате, хиляда души от заплашването на едного Или от заплашването на петима, Догдето останете като разголено дърво на планински връх, И като знаме на хълм.

18 По тая причина Господ ще чака за да се смили за вас, И по тая причина ще се превъзнесе за да ви пожали; Защото Господ е Бог правосъден; Блажени всички, които Го чакат.

19 О люде, които живеете, в Сион, в Ерусалим, Вие няма да плачете вече; Той наистина ще се смили за тебе при гласа на вопъла ти; Когато го чуе ще ти отговори.

20 И ако Господ и да ви даде Хляб на скръб и вода на утеснение, Пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, Но очите ти ще гледат учителите ти;

21 И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, Когато се отклонявате на дясно И когато се отклонявате на ляво, Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него.

22 Тогава вие ще имате за гнусота Среброто, с което са обковани изваяните ти идоли, И златото, с което са облечени леяните ти идоли; Ще ги отхвърлиш като нечисто нещо, Ще речеш на всеки от тях: Махни се от тук.

23 И Господ ще даде дъжд за семето ти, С което ще посееш нивата <си>, И хляб от земната производителност, Който ще бъде хранителен и изобилен; И в онова време добитъкът ти ще пасе в широки паши,

24 Също и воловете и оселчетата, които работят земята, Ще ядат вкусна зоб веяна с лопата и веяло.

25 И ще има на всяка висока планина И на всяко високо бърдо Реки и водни потоци, В деня на голямото клане, Когато кулите паднат.

26 При това, светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, И светлината на слънцето ще бъде седмократна – като светлината на седем дни, В деня, когато Господ превързва струпея на людете Си, И изцелява раната от удара им.

27 Ето, името на Господа иде от далеч; Гневът Му е пламнал, и гъстият Му дим се издига; Устните Му са пълни с негодувание, Езикът Му е като поглъщащ огън,

28 И дишането Му като прелял поток, Който достига дори до шия; За да пресее народите в ситото на погублението; И в челюстите на племената <ще има> юзда, Която ще ги накара да се заблуждават.

29 У вас ще има песен както в нощта на тържествен празник, И сърдечна веселба както, когато тръгват със свирки, За да отидат при канарата Израилева, в Господния хълм.

30 И Господ ще направи да се чуе славния Му глас, И да се види <тежкото> слагане на мишцата Му, С гневно негодувание и с пламък на поглъщащ огън, С буен дъжд, с буря и с едър град.

31 Защото асириецът, който с жезъл удря, Ще бъде смазан чрез гласа Господен.

32 И всеки удар със съдбоносния жезъл, Който Господ ще сложи върху него, Ще бъде с тъпанчета и арфи; И с потресающи боеве ще воюва против тях.

33 Защото Тофет отдавна е приготвен, Да! за царя приготвен; Той го направи дълбок и широк; Куп огън има в него и много дърва; Дишането Господно, като поток от сяра, ще го запали.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/30-1e34e7c27f308cdc405d09301ef2b072.mp3?version_id=23—