Category: Еремия

1 В седмия месец Исмаил, син на Натания Елисамовия син, от царския род, <един> от по-главните царски служители, и десет мъже с него дойдоха при Годолия Ахикамовия син в Масфа; и там ядоха заедно хляб в Масфа.

2 Тогава Исмаил, Натаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, станаха та поразиха с меч Годолия, син на Ахикама Сафановия син, когото вавилонският цар бе поставил над земята, и го убиха.

3 Исмаил порази и всичките юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масфа, и халдейските военни мъже, които се намираха там.

4 А на втория ден, след като бе убил Годолия, когато никой още не знаеше за това,

5 няколко души от Сихем, от Сило и от Самария, <на брой> осемдесет мъже, с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарязвания <по телата си>, пристигаха с приноси и ливан в ръката си, за да ги принесат на <мястото на> Господния дом.

6 Тогава Исмаил Натаниевият син излезе от Масфа да ги посрещне, и като вървеше плачеше; и когато ги срещна рече им: Влезте при Годолия Ахикамовия син.

7 И когато дойдоха всред града, Исмаил Натаниевият син ги закла; и той и мъжете, които бяха с него, <ги хвърлиха> всред окопа.

8 А между тях се намериха десет мъже, които рекоха на Исмаила: Недей ни убива, защото имаме на полето скривалища с жито, ечемик, дървено масло и мед. Така се удържа, и не ги закла с братята им.

9 А окопът, в който Исмаил хвърли всичките трупове на мъжете, които порази, покрай <трупа на> Годолия, беше същият оня <окоп>, който цар Аса бе направил поради страх от Израилевия цар Вааса; и Исмаил Натаниевият син го напълни с убитите.

10 След това Исмаил заплени всичките люде, останали в Масфа, царските дъщери и всичките люде, останали в Масфа, които началникът на телохранителите Навузардан беше поверил на Годолия Ахикамовия син; Исмаил Натаниевият син като ги заплени тръгна да отиде при амонците.

11 А Иоанан Кариевият син и всичките военачалници, които бяха с него, като чуха за всичкото зло, което Исмаил Натаниевият син сторил,

12 взеха всичките <си> мъже та отидоха да се бият с Исмаила Натаниевия син; и намериха го при големите води, които са в Гаваон.

13 И всички люде, които бяха с Исмаила, като видяха Иоанана Кариевия син и всичките военачалници, които бяха с него, зарадваха се.

14 И тъй, всичките люде, които Исмаил бе запленил от Масфа, се обърнаха та се върнаха, и отидоха при Иоанана Кариевия син.

15 А Исмаил Натаниевият син избяга от Иоанана с осем мъже, и отиде при амонците.

16 Тогава Иоанан Кариевият син и всичките военачалници, които бяха с него, взеха от Масфа всичките останали люде, които беше избавил от Исмаила Натаниевия син след като той бе поразил Годолия Ахикамовия син, <сиреч>, военните мъже, жените, децата и скопците, които беше върнал от Гаваон,

17 и отидоха та се спряха в Хамаамовата керванска спирка, която е при Витлеем, за да отидат и влязат в Египет,

18 поради халдейците, защото се уплашиха от тях, понеже Исмаил Натаниевият син беше убил Годолия, Ахикамовия син, когото вавилонският цар бе поставил управител над страната.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/41-e48c81519e5d2979ec99bbb761984c06.mp3?version_id=23—

1 Тогава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха

2 та рекоха на пророк Еремия: Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас – за тия, всички които остават – на Господа твоя Бог, (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),

3 да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим, и какво трябва да правим.

4 Тогава пророк Еремия им рече: Чух. Ето, ще се помоля на Господа вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.

5 Тогава те рекоха на Еремия: Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките думи, с които Господ твоят Бог ще те прати до нас.

6 Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа нашия Бог.

7 И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия.

8 Тогава той повика Иоанана Кариевия син, всичките военачалници, които бяха с него, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, та им рече:

9 Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да сложа молбата ви пред Него:

10 Ако следвате да живеете в тая земя, Тогава ще ви съградя, и няма да ви разоря, Ще ви насадя, и няма да ви изкореня; Защото се разкаях за злото, което ви сторих.

11 Не бойте се от вавилонския цар, От когото се страхувахте, Не бойте се от него, казва Господ; Защото Аз съм с вас за да ви спася И да ви избавя от ръката му.

12 Ще ви покажа милост, Тъй щото той да ви пожали И да ви върне в земята ви.

13 Но ако кажете: Не щем да живеем в тая земя, И не послушате гласа на Господа вашия Бог,

14 И речете: Не, но ще идем в Египетската земя, Гдето няма да видим война, Нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, И там ще живеем, –

15 Тогава слушайте словото Господно, вие останали от Юда – Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ако положително насочите лицата си да влезете в Египет, И отидете да пришелствувате там,

16 Тогава ножът, от който се боите, Ще ви стигне там в Египетската земя, И гладът, от който се страхувате, Ще ви преследва там в Египет; И там ще измрете.

17 Така ще стане и с всичките мъже, Които биха насочили лицата си да отидат в Египет, За да пришелствуват там; Те ще измрат от нож, от глад и от мор; Ни един от тях няма да остане, или да избегне от злото, Което Аз ще докарам върху тях.

18 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Както гневът Ми и яростта Ми се изляха Върху ерусалимските жители, Така яростта Ми ще се излее върху вас, Когато влезете в Египет; И ще бъдете за проклинание и за учудване, За проклетия и за укоряване; И няма да видите вече това място.

19 Господ е говорил за вас, останали от Юда, <казвайки>: Не отивайте в Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това.

20 Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа вашия Бог и казахте: Помоли се за нас на Господа нашия Бог, и извести ни всичко това, което Господ нашият Бог ще рече, и ще го сторим.

21 Аз днес ви известих; но вие не послушахте гласа на Господа вашия Бог в нищо, за което ме прати при вас.

22 Сега, прочее, знайте добре, че ще измрете от нож, от глад и от мор на мястото, гдето желаете да отидете, за да пришелствувате там.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/42-cd1a62a5df065b65556856bfbeee14c4.mp3?version_id=23—

1 Когато Еремия изговори на всичките люде всичките думи на Господа техния Бог, за които Господ техният Бог го бе пратил при тях, – всички тия думи, –

2 тогава проговориха Азария Осаиевият син, Иоанан Кариевият син, и всичките горделиви мъже, като рекоха на Еремия: Лъжливо говориш ти. Господ нашият Бог не те е пратил да речеш: Не отивайте в Египет да пришелствувате там;

3 но Варух Нириевият син те насъска против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни заведат пленници във Вавилон.

4 И така, нито Иоанан Кариевият син, нито един от всичките военачалници или от всичките люде, не послуша Господния глас да си останат в Юдовата земя;

5 но Иоанан Кариевият син и всичките военачалници взеха всичките останали от Юда, които бяха се върнали от всичките народи, гдето бяха закарани, за да пришелствуват в Юдовата земя, –

6 мъжете, жените, децата, царските дъщери и всеки човек, когото началникът на телохранителите Навузардан бе оставил при Годолия, син на Ахикама Сафановия син, и пророк Еремия и Варух Нириевия син, –

7 та отидоха в Египетската земя, (защото не послушаха Господния глас), и отидоха до Тафнес.

8 Тогава Господното слово дойде към Еремия в Тафнес и рече:

9 Вземи в ръката си големи камъни, и пред очите на Юдовите мъже постилай ги с вар в тухлената <постилка>, която е при входа на Фараоновия дворец в Тафнес; и кажи им:

10 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще пратя та ще взема слугата Си вавилонския цар Навуходоносора, и ще поставя престола му върху тия камъни, които постлах, и той ще разпъне царския си шатър върху тях.

11 Ще дойде и ще порази Египетската земя, <и ще предаде> ония, които са за смърт, на смърт, а ония, които са за плен, в плен, и които са за меч, под меч.

12 И Аз ще запаля огън в капищата на египетските богове, и той ще ги изгори, а тях ще занесе в плен; и ще се облече с Египетската земя както овчар облича дрехата си; и ще излезе от там с мир.

13 Тоже ще строши обелиските, които са в капището на слънцето, което е в Египетската земя; и ще изгори с огън капищата на египетските богове.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/43-cb30c087a356791a4ef515d8c7be4ed9.mp3?version_id=23—

1 Словото, което дойде към Еремия за всичките юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос, и рече:

2 Така казва Господ на Силите Израилевият Бог: Видяхте всичкото зло, което докарах върху Ерусалим и върху всичките Юдови градове; и, ето, днес те са пусти, и няма кой да живее в тях,

3 поради нечестието, което сториха та Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които ни те познаваха, ни вие, ни бащите ви.

4 И пратих при вас всичките Си слуги пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! не правете тая гнусна работа, която Аз мразя.

5 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си та да не кадят на други богове.

6 Затова се изляха яростта Ми и гневът Ми, и пламнаха в Юдовите градове и в ерусалимските улици; и те бидоха разорени и пусти, както са и днес.

7 Сега, прочее, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите <това> голямо зло против своите души, тъй щото да изтребите изпомежду си мъж и жена, дете и бозайниче отсред Юда, та да не остане от вас <никой оцелял>,

8 като Ме разгневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в Египетската земя, гдето дойдохте да пришелствувате, тъй щото да бъдете изтребени, и да станете за проклетия и за укоряване между всичките народи на света?

9 Забравихте ли <наказанията, които наложих поради> нечестието на бащите ви, и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдовата земя и в ерусалимските улици?

10 Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха в закона Ми и в повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви.

11 Затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на целия Юда.

12 И ще отмахна останалите от Юда, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от нож, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от нож и от глад; и ще бъдат за проклинане и за учудване, за проклетия и за укоряване.

13 Защото ще накажа ония, които живеят в Египетската земя, както наказах Ерусалим, с нож, с глад и с мор,

14 тъй щото никой от останалите от Юда, които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там, няма да избегне или да оцелее та да се върне в Юдовата земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен ония, които избягат.

15 Тогава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всичките <юдеи>, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Еремия, като рекоха:

16 Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме;

17 но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.

18 Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.

19 <А жените казаха>: И когато кадяхме на небесната царица та й правихме възлияния, дали без <знанието на> мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правихме й възлияния?

20 Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, <с една дума> на всичките люде, които му отговориха така, като каза:

21 Не спомни ли си Господ, темяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му?

22 така щото Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела, и поради мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители, както е днес.

23 Понеже кадяхте, и понеже съгрешавахте на Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте в закона Му, в повеленията Му, или в изявленията Му, затова ви постигна това зло, както <виждате> днес.

24 При това Еремия рече на всичките люде и на всичките жени: Слушайте Господното слово всички от Юда, които сте в Египетската земя.

25 Така говори Господ на Силите, Израилевият Бог, казвайки: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но извършихте с ръцете си <това, което> казахте, че: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим на небесната царица и да й правим възлияния. Тогава, потвърждавайте обреците си и изпълнявайте обреците си.

26 Затова слушайте Господното слово всички от Юда, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се с великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася с устата на някой Юдов мъж, в цялата Египетска земя, щото да казва: <Заклевам се в> живота на Господа Иеова!

27 Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всичките Юдови мъже, които са в Египетската земя, ще гинат от нож и глад, докле се довършат.

28 А които избягнат от ножа и се върнат от Египетската земя в Юдовата земя ще бъдат малцина на брой; и всички останали от Юда, които отидоха в Египетската земя, за да пришелствуват там, ще познаят, чие слово ще се сбъдне, Моето ли или тяхното.

29 И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло-

30 така казва Господ: Ето, Аз ще предам египетския цар Фараон Вафрий в ръката на неприятелите му, и в ръката на ония, които искат живота му, както предадох Юдовия цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносора вавилонския цар, който искаше живота му.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/44-2da62cf1c0eddb90387e5250e4e8e1ff.mp3?version_id=23—

1 Словото, което пророк Еремия говори на Варуха Нириевия син, когато написа в книга тия думи от Еремиевите уста, в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким Иосиевия син, и рече:

2 Така казва Господ, Израилевият Бог, на тебе, Варуше:

3 Рекъл си: Горко ми сега! защото Господ притури печал на скръбта ми. Уморих се от въздишането си, и не намирам почивка.

4 Тъй да му речеш: Така казва Господ: Ето, онова, което съградих, Аз ще съборя, и онова, което насадих, Аз ще изкореня, и то по цялата тая земя.

5 А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото, ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, казва Господ; но на тебе ще подаря живота за корист по всичките места гдето отидеш.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/45-6bdb30b93a862fd57cee6ebe263dfb98.mp3?version_id=23—

1 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за народите.

2 За Египет. Относно войската на египетския цар Фараон Нехао, която бе в Кархамис при реката Евфрат, която вавилонският цар Навуходоносор порази в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким Иосиевия син:

3 Пригответе щит и щитче Та пристъпете на бой.

4 Впрегнете конете, и вие конници възседнете; И застанете напред с шлемовете си, Лъснете копията, облечете се с брони.

5 Защо ги виждам уплашени и върнати назад, Силните им сломени И бърже побягнали без да гледат назад, И ужас от всяка страна? казва Господ.

6 Бързият да не избяга, И силният да се не отърве; Ще се спънат и ще паднат към север При реката Евфрат.

7 Кой е този, който се издига като Нил, Чиито води се вълнуват като реки?

8 Египет <е, който> се издига като Нил, И неговите води се вълнуват като реки; И той казва: Ще се издигна, ще покрия света, Ще разоря и града и жителите му.

9 Напред, коне; Спускайте се диво, колесници! Нека излизат силните! <Ония от> Етиопия и Ливия, които държат щит, И лидийците, които употребяват и запъват лък!

10 Защото тоя ден е <ден> на Иеова, Господ на Силите, Ден за въздаяние, за да въздаде на враговете Си; Ножът ще ги пояде, И ще се насити и опие от кръвта им; Защото Иеова, Господ на Силите, има жертва В северната страна при реката Евфрат.

11 <Даже ако> възлезеш в Галаад и вземеш балсама, Девице, дъщерьо египетска, Напразно ще употребяваш много церове, Защото няма изцеление за тебе.

12 Народите чуха за посрамяването ти, И викът ти изпълни света; Защото силен се сблъсква със силен, Та и двамата паднаха заедно.

13 Словото, което Господ говори на пророк Еремия за дохождането на вавилонския цар Навуходоносор, за да порази Египетската земя:

14 Известете в Египет и разгласете в Мигдол, Възгласете в Мемфис и в Тафнес; Речете: Застани на ред и бъди готов, Защото ножът изяде ония, които са около тебе.

15 Защо се завлякоха твоите юнаци? Не устояха защото Господ ги откара.

16 Той накара мнозина да се спъват; Даже паднаха един върху друг; И казваха: Станете да се върнем при людете си И в родната си земя От лютия нож,

17 Те викаха там: Египетският цар Фараон е <празен шум>; Той пропусна определеното време.

18 <Заклевам се в> живота Си, казва Царят, Чието име е Господ на Силите, Че както <един> Тавор между планините и както <един> Кармил при морето, Така непременно ще дойде той.

19 Дъщерьо, която живееш в Египет, Приготви си потребното за плен; Защото Мемфис ще запустее и ще бъде изгорен, <И ще остане> без жител.

20 Египет е <като> прекрасна юница; <Но> погибел иде от север, <да>! иде.

21 И самите му наемници всред него са като тлъсти юнци; Защото и те се върнаха, Побягнаха заедно, не устояха; Понеже денят на бедствието им дойде върху тях, Времето на наказанието им.

22 Гласът му е като <глас> на земя като се хлъзга; Защото излизат със сила, И идат против него със секири Както дървари.

23 Ще изсекат леса му, казва Господ, Ако и да е неизследим; Защото по множество те са повече от скакалците, И са безбройни.

24 Ще се посрами египетската дъщеря; Ще бъде предадена в ръката на северните люде.

25 Господ на Силите, Израилевият Бог, казва: Ето, ще накажа Но-Амон {Т.е., гр. Тиви.}, Да! Фараона и Египет, Боговете му и царете му, Самият Фараон и ония, които уповават на него;

26 И ще ги предам в ръката на ония, които искат живота им, В ръката на вавилонския цар Навуходоносора И в ръката на слугите му; А подир това <Египет> ще бъде населен Както в предишните дни, казва Господ.

27 Но не бой се, ти, служителю Мой Якове, Нито се страхувай, Израилю; Защото, ето, ще те избавя от далечна страна, И потомството ти от земята, гдето са пленени; Яков ще се върне, ще се успокои, и ще си почине, И не ще има кой да го плаши.

28 Не бой се служителю Мой Якове, казва Господ, Защото Аз съм с тебе; Защото ако и да довърша Всичките народи, гдето съм те откарал, Тебе, обаче, не ща да довърша; Но ще те накажа с мярка, А не <мога> да те изкарам съвсем невинен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/46-2779541b1bc3fafb8eab33b2bf9d422a.mp3?version_id=23—

1 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за филистимците, преди да е разорил Фараон Газа.

2 Така казва Господ: Ето, води прииждат от север, И, като станат поток наводняващ Ще потопят земята и всичко що има в нея, Града и ония, които живеят в него; Тогава човеците ще викнат, И всичките земни жители ще излелекат.

3 От тропота на копитата на яките му <коне>, От спускането на колесниците му, От гърма на колелата му, Бащите не ще се обърнат да гледат децата си; Понеже ръцете им са ослабнали

4 Поради денят, който иде, За да разруши всичките филистимци, Да отсече от Тир и Сидон И най-последния помощник; Защото Господ ще разруши филистимците, Останалите от остров Кафтор.

5 Плешивост постигна Газа; Аскалон загина с останалите от полето им. До кога ще правиш нарязвания на снагата си?

6 О, мечо Господен, До кога не ще си починеш? Върни се в ножницата, Успокой се и почини си.

7 <Обаче> как да си починеш, Тъй като Господ ти е дал заръчка Против Аскалон и против крайморието? Там го е определил.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/47-87da59efc7797e51b4fa1d5c1275d1fe.mp3?version_id=23—

1 За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, <защото> биде превзет; Мисгав се посрами, <защото> биде разтрошен.

2 Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, <като казаха>: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

3 Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

4 Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

5 Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на <жертвите на> разрушение.

6 Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

7 Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

8 И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9 Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

10 Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

11 Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал <като вино> на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

12 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

13 И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

14 Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15 Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха <да бъдат> заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16 Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

17 Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18 Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно <място>; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

19 Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20 Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

21 Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

22 Девон, Нево и Вет-девлатаим,

23 Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

24 Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

25 Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

26 Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

27 Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

28 Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29 Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

30 Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

31 Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32 О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33 Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче <грозде> с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34 Поради вопъла на Есевон, <който стигна> до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

35 При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36 Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

37 Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

38 По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

39 Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40 Защото така казва Господ: Ето, <неприятелят> ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41 Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

42 И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

43 Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

44 Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

45 Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните <борци>.

46 Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

47 Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/48-522f37c108222fd3425209aa66168180.mp3?version_id=23—

1 За амонците. Така казва Господ: Израил няма ли синове? Няма ли наследник? Тогава защо <амоновият> цар владее Газа, И людете му живеят в неговите градове?

2 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя да се чуе тревога за война Против Рава на амонците; И тя ще стане грамада развалини, И селата {Еврейски: Дъщерите.} й ще бъдат изгорени с огън; Тогава Израил ще завладее ония, които са владели него, казва Господ.

3 Излелекай, Есевоне, защото Гай се разруши, Извикайте, дъщери на Рава, препашете се с вретище; Плачете и лутайте се между оградите; Защото царят им ще отиде в плен Заедно със свещениците си и с първенците си.

4 Защо се хвалиш с долините? <Водите на> долината ти изтекоха, дъщерьо отстъпнице, Която си уповавала на съкровищата си <И си казала>: Кой ще дойде против мене?

5 Ето, казва Господ, Иеова на Силите, Аз нанасям върху тебе страх От всички, които са около тебе; И вие ще бъдете изпъдени всеки къде му очи видят, Без да има кой да прибере скитащите се.

6 А после ще върна от плен Амонците, казва Господ.

7 За Едом. Така казва Господ на Силите: Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се разсъдъкът от благоразумните? Изчезна ли мъдростта им?

8 Бягайте, завърнете се, направете си дълбоки места за живеене, Дедански жители; Защото ще докарам върху Исава бедствието му – Времето, когато ще го накажа.

9 Ако дойдеха при тебе гроздоберци, Не щяха ли да оставят пабирък? Ако <дойдеха> крадци през нощта, Не биха ли грабнали <само> това, що им е доволно?

10 Но Аз оголих Исава, Открих скришните му места, И той не ще може да се скрие; Разграби се челядта му, братята му и съседите му, И него го няма.

11 Остави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи; И вдовиците ти нека уповават на Мене.

12 Защото така казва Господ: Ето, ония, на които не се падаше да пият от чашата, Непременно ще пият; А ти ли ще останеш съвсем ненаказан? Няма да останеш ненаказан, Не, непременно ще пиеш,

13 Защото се заклех в Себе Си, казва Господ, Че Восора ще стане за учудване и за укоряване, Пуста и за проклетия, И всичките й градове ще се обърнат на вечна пустота.

14 Чух известие от Господа, И посланик биде изпратен между народите <да каже>: Съберете се та дойдете против нея, И станете на бой.

15 Защото, ето, Аз ще те направя малък между народите, Презрян между човеците.

16 Колкото за твоята ужасителност, Гордостта на сърцето ти те е измамила, О, ти, който живееш в пукнатините на канарите, Който владееш висината на хълмовете; Но ако и да поставиш гнездото си високо като орел, И от там ще те сваля, казва Господ.

17 Едом ще стане за учудване; Всеки, който би минал през него, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките му язви.

18 Както при разорението на Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, <Така> никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.

19 Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя <Едом> от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над него. Защото кой е подобен на Мене? и кой ще Ми определи времето за съд? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

20 Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Едом, И намеренията, които е намислил против жителите на Теман: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.

21 От слуха за разорението им земята се тресе; Издава се вик, чийто шум се чува до Червеното море.

22 Ето, като възлезе ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Восора; И в оня ден сърцето на Едомовите силни Ще бъде като сърцето на жена, когато ражда.

23 За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха Защото чуха лоша вест; стопиха се; Тъга има както на морето, <Което> не може да утихне.

24 Дамаск ослабна, Обърна се в бяг, Трепет го обзе; Скръб и болки го обладаха, Както на жена, когато ражда.

25 Как не биде пощаден тоя прочут град, Град, който е удоволствието ми;

26 Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките военни мъже ще загинат в оня ден, Казва Господ на Силите.

27 В стената на Дамаск Аз ще запаля огън, Който ще пояде палатите на Венадада.

28 За Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор порази. Така казва Господ: Станете, възлезте към Кидар, Та погубете източните жители.

29 Ще отнемат шатрите им и стадата им; Ще вземат за себе си завесите им, Всичката им покъщнина и камилите им; И ще извикат към тях: Ужас от всяка страна!

30 Бягайте, отстранете се надалече, Направете си дълбоки места за живеене, Асорски жители, казва Господ; Защото вавилонският цар Навуходоносор Е сторил намерение против вас, И е намислил кроеж против вас.

31 Станете, възлезте при спокойния народ, Който живее безгрижно, казва Господ, Които нямат ни порти ни лостове, Но живеят сами.

32 Камилите им ще бъдат за обир, И многото им добитък за корист; Аз ще разпръсна по всичките ветрища Ония, които си стрижат издадените части <на косата>, И ще докарам погибелта им от всяка тяхна страна, казва Господ.

33 А Асор ще стане жилище на чакали, Пустиня до века; Там няма да живее човек, Нито ще пришелствува в него човешки син.

34 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за Елам, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия, като рече:

35 Така казва Господ на силите: Ето, ще счупя лъка на Елам, Тяхната главна сила.

36 Ще докарам върху Елам четирите ветрища От четирите страни на небето, И ще ги разпръсна по всички тия ветрища; Та не ще има народ Гдето да не отидат изпъдените еламци.

37 И Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им, И пред ония, които искат живота им; И ще докарам върху тях зло – Пламенният Си гняв, казва Господ; Ще пратя и нож подир тях Докле ги довърша.

38 И като представя престола Си в Елам Ще изтребя от там Цар и първенци, казва Господ.

39 Но в послешните дни Ще възвърна пленените еламци, казва Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/49-3977c4f0e5ec4c63bd83926f300556fb.mp3?version_id=23—

1 Словото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон, за Халдейската земя:

2 Известете между народите, Прогласете, и дигнете знаме; Прогласете, не крийте; Казвайте: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Разруши се Меродах, Посрамиха се изваяните му, Строшиха се идолите му;

3 Защото от север възлиза против него народ, Който ще запусти земята му Тъй щото да няма кой да живее в нея; От човек до животно бягат и ги няма,

4 В ония дни и в онова време, казва Господ, Ще дойдат израилтяните Заедно с юдеите; Като ходят ще плачат И ще потърсят Господа своя Бог.

5 Ще питат за Сион С лицата си <обърнати> към него, <и ще казват>: Дойдете, да се присъединим към Господа Във вечен завет, който няма да се забрави,

6 Людете Ми станаха изгубени овце; Пастирите им ги заблудиха, Накараха ги да се скитат по планините; Те отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си.

7 Всички, които ги намираха изяждаха ги; И противниците им рекоха: Не сме ние виновни, Защото те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, Да! против Господа, надеждата на бащите им.

8 Бягайте изсред Вавилон, Излезте из земята на халдейците, И бъдете като козли пред стадо.

9 Защото, ето, Аз ще подигна И ще направя да възходят против Вавилон Големи народи, събрани от северната земя, Които ще се опълчат против него; От там ще се превземе; Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, Който не се връща празен.

10 И Халдея ще бъде разграбена; Всичките й грабители ще се наситят, казва Господ.

11 При все, че се радвате, при все, че се веселите, Вие обирачи на наследството Ми, При все, че скачате като юница на трева, И цвилите като яки коне,

12 Пак майка ви ще се посрами много, Родителката ви ще се смути; Ето, тя ще бъде последна между народите Земя пуста, суха и непроходима.

13 Поради гнева Господен тя няма да бъде населена. Но цяла ще запустее; Всеки, който минава през Вавилон, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките негови язви.

14 Опълчете се против Вавилон отвред, Всички, които запъвате лък; Стреляйте против него, не жалете стрели, Защото той съгреши на Господа.

15 Възкликнете поради него отвред, <Защото> той се покори {Еврейски: Си даде ръката.}; Укрепленията му паднаха, Стените му се събориха; Защото това е въздаянието Господно; Отплатете му; Както той е направил, така му направете.

16 Отсечете от Вавилон сеяча И онзи, който държи сърп в жетвено време; Поради страха от лютия меч Всеки <от тях> ще се върне при людете си, И всеки ще бяга в земята си.

17 Израил е изгонена овца, Която лъвове гониха; Първо асирийският цар я изяде, А после тоя вавилонски цар Навуходоносор Сгриза костите й.

18 Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му, Както наказах асирийския цар.

19 И ще доведа Израиля пак в пасбището му; Той ще пасе в Кармил и Васан, И душата му ще се насити Върху Ефремовата гора и в Галаад.

20 В ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото ще простя на оцелелите, които оставям.

21 Възлез против земята, която двойно се е разбунтувала, – Против нея и против жителите, които ще бъдат наказани; Разори и, подир <разорените>, обречи на изтребление, казва Господ, Като извършиш всичко, както ти заповядах.

22 Боен вик има в страната, <Вик> и на страшно разорение.

23 Как се счупи и сломи Чукът на целия свят! Как се обърна Вавилон на пустота между народите!

24 Поставих ти примка, и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш; Намерен биде, още и уловен, Защото си се възпротивил на Господа.

25 Господ отвори оръжейницата Си Та извади оръжията на гнева Си; Защото Иеова, Господ на Силите, има <да извърши> дело В земята на халдейците.

26 Дойдете против него от най-далечния край, Отворете житниците му, Натрупайте го като купове и го обречете на изтребление; Нищо да не остане от него.

27 Изколете всичките му телци; Нека слязат на клане; Горко им! Защото дойде денят им, Времето за наказанието им.

28 Глас на ония, които бягат, И които са се отървали от вавилонската земя, За да извести в Сион Въздаянието от Господа нашия Бог, Въздаянието за храма Му!

29 Свикайте стрелците против Вавилон, Всички, които запъват лък; Разположете стан изоколо против него, Та да не се отърве никой от него; Въздайте му според делата му, Според всичко що е направил, така му направете; Защото се е възгордял против Господа, Против Светия Израилев.

30 Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките му военни мъже Ще загинат в оня ден, казва Господ.

31 Ето, Аз съм против тебе, о <граде> горделиви, Казва Господ, Иеова на Силите; Защото настана денят ти, Времето, когато ще те накажа.

32 Горделивият ще се препъне и падне, И не ще има кой да го дигне; И ще запаля огън в градовете му, Който ще погълне всичко около него.

33 Така казва Господ на Силите: Израилтяните и юдейците се угнетяват заедно; Всички, които ги заплениха, задържат ги, Отказват да ги пуснат.

34 <Но> Изкупителят им е мощен; Господ на Силите е името Му; Непременно ще се застъпи за делото им, За да успокои света. И да смути вавилонските жители.

35 Меч има върху халдейците, казва Господ, И върху жителите на Вавилон, И върху първенците му, и върху мъдрите му!

36 Меч има върху измамниците! и те ще избезумеят; Меч върху юнаците му! и те ще се ужасяват;

37 Меч има върху конете им, върху колесниците им, И върху всичките разноплеменни люде, които са всред него! И ще станат като жени; Меч върху съкровищата му! и ще се разграбят;

38 Суша има върху водите му; и ще пресъхнат; Защото е земя <предадена> на изваяни, И <жителите й> са полудели за страшилищата си {Т.е., идолите си.}.

39 Затова зверове от пустинята и хиени Живеят там, И камилоптици ще живеят там; И не ще бъде населен вече до века, Нито обитаем из род в род.

40 Както когато Бог разори Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, <Така> никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.

41 Ето, люде ще дойдат от север, Да! голям народ и много царе Ще се издигнат от краищата на света.

42 Лък и копие ще държат; Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като морето; Възседнали са на коне, Всеки опълчен като мъж за бой Против тебе, дъщерьо вавилонска.

43 Вавилонският цар чу вестта за тях, И ръцете му ослабнаха; Мъки го обзеха, Болки като на жена, която ражда.

44 Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя <Халдея> от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над нея. Защото кой е подобен на Мене, и кой ще Ми определи време <за съд>? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

45 Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Вавилон, И намеренията, които е намислил против земята на халдейците: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.

46 От слуха за превземането на Вавилон Земята се потресе, И вопълът се разчу между народите.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/50-9d296b124c191b88b33854329efeaa21.mp3?version_id=23—