Categories
Еклесиаст

Еклесиаст 11

1 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!

2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.

4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.

5 Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.

7 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;

8 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня <и> за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.

9 Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

10 Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си <всичко що докарва> неволя; Защото младостта и юношеството са суета.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ECC/11-e0b3e07507b8a8003ba5c2d5911c127b.mp3?version_id=23—

Categories
Еклесиаст

Еклесиаст 12

1 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, –

2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

4 <Когато> вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <човек>, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

5 Още когато ще се боят от <всичко>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, –

6 Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

11 Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са< думите на> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

12 А колкото за <нещо> повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ECC/12-8f7fc525385cd6c8d4114367873f13cc.mp3?version_id=23—