Category: Езекил

1 При това духът ме дигна та ме отнесе на източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и ето във входа на портата двадесет и пет мъже, между които видях Яазания Азуровия син и Фелатия Венаиевия син, първенци между людете.

2 И <Господ> ми рече: Сине човешки, тия са мъжете, които измислюват неправда, и които дават нечестив съвет в тоя град, като казват:

3 <Времето> не е близо да съградим къщи; тоя <град> е котел, а ние месо.

4 Затова пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.

5 И Господният Дух слетя върху мене и рече ми: Говори. Така казва Господ: Това е що сте рекли, доме Израилев; Защото Аз зная размишленията на духа ви.

6 Убихте мнозина в тоя град, И напълнихте улиците му със заклани.

7 Затова, така казва Господ Иеова: Избитите от вас, които постлахте всред него, Те са месо, а тоя <град> е котел; Обаче, Аз ще ви извадя изсред него.

8 От ножа се бояхте; И нож ще докарам върху вас, казва Господ Иеова.

9 Ще ви извадя изсред <града>, И ще ви предам в ръцете на чужденци, И ще извърша съдби всред вас.

10 От меч ще паднете; В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете, че Аз съм Господ.

11 Тоя <град> не ще ви бъде котел, Нито ще бъдете вие месо всред него; В Израилевите предели ще ви съдя;

12 И ще познаете, че Аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията Ми, Нито извършихте съдбите Ми, Но постъпвахте според постановленията на околните вам народи.

13 А като пророкувах, Фелатия Венаиевият син умря. Тогава паднах на лицето си, и като извиках с висок глас рекох: Горко, Господи Иеова! ще довършиш ли Ти останалите от Израиля?

14 И Господното слово дойде към мене и рече:

15 Сине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.

16 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по <разни> страни, И съм бил на тях за малко <време> светилище В страните гдето са отишли,

17 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.

18 И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.

19 Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко {Еврейски: Плътно.} сърце,

20 За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.

21 А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.

22 Тогава херувимите подигнаха крилата си, и колелата <се издигнаха> край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.

23 И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.

24 И Духът, като ме издигна, отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.

25 После, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/11-ca6eec6a74c786a1d69d586954633123.mp3?version_id=23—

1 Пак Господното слово дойде към мене и рече:

2 Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом.

3 Затова, ти сине човешки, приготви си вещите потребни за преселване, и пресели се денем пред очите им; пресели се от мястото си на друго място пред очите им; негли дадат внимание, ако и да са бунтовен дом.

4 Изнеси вещите си пред очите им, като вещи за преселване; а привечер излез и сам ти пред очите им, като ония, които отиват на преселване.

5 Прокопай си стената пред очите им, и изнеси <вещите> през нея.

6 Пред очите им дигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.

7 И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги дигнах на рамена.

8 А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:

9 Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?

10 Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това <пророчество> наложено <на тебе се отнася> до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.

11 Речи: Аз съм знамението за вас, Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.

12 Князът, който е между тях ще дигне <товар> на рамена На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената за да изнасят през нея <вещите му>; Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.

13 Аз обаче ще простра мрежата Си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.

14 И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.

15 И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по <разни> страни.

16 Обаче неколцина от тях ще оставя <Оцелели> от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките си мерзости Между народите гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.

17 При това, Господното слово дойде към мене и рече:

18 Сине човешки, яж хляба си с трепет, И пий водата си с треперене и икономично.

19 И кажи на людете на <тая> земя: Така казва Господ Иеова За жителите на Иерусалим в Израилевата земя: Ще ядат хляба си икономично, И ще пият водата си със смайване, За да запустее земята му, <оголена> от пълнотата си От беззаконието на всички, които живеят в нея.

20 Населените градове ще запустеят И земята ще се разори; И ще познаете, че Аз съм Господ.

21 И Господното слово дойде към мене и рече:

22 Сине човешки, каква е тая поговорка що имате в Израилевата земя, която казва: Дните минават, а никое видение не се сбъдва?

23 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ще направя тая поговорка да престане, И няма вече да се употребява за поговорка в Израиля; Но кажи им: Дните наближават, Тоже и изпълнението на всяко видение.

24 Защото не ще има вече никакво лъжливо видение, Нито ласкателно предсказване всред Израилевия дом.

25 Защото Аз съм Господ; Аз ще говоря, И словото, което ще говоря ще се изпълни; Няма да се отлага вече; Защото във вашите дни, бунтовни доме, като изговоря слово Ще го и изпълня, казва Господ Иеова.

26 Пак дойде към мене Господното слово и рече:

27 Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: Видението, което той вижда, <ще се изпълни> след много дни, И той пророкува за далечни времена.

28 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, Казва Господ Иеова.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/12-6b5b7c13286f17c5d5a0fc1ee8dab191.mp3?version_id=23—

1 И Господното слово дойде към мене и рече:

2 Сине човешки, пророкувай против Израилевите пророци, които пророкуват, и кажи на ония, които пророкуват от своето си сърце: Слушайте словото Господно.

3 Така казва Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, Които се водят по своя си дух, Без да са видели някое <видение>!

4 Израилю, твоите пророци са Като лисици в развалините.

5 Вие не се изкачихте в проломите, Нито издигнахте ограда за Израилевия дом, За да устои в боя в деня Господен.

6 Ония видяха суети и лъжливи предсказания, Които казват: Господ говори, Когато Господ не ги е пратил, И които направиха човеците да се надяват, Че думата <им> щяла да се изпълни.

7 Не видяхте ли суетни видения, И не говорихте ли лъжливи предсказания, Когато казвате: Господ рече, При все, че не съм говорил?

8 Затова, така казва Господ Иеова: Понеже говорихте суети и видяхте лъжи, Затова, ето, Аз съм против вас, Казва Господ Иеова.

9 И ръката Ми ще бъде против пророците, Които гледат суети и предсказват лъжи; Те не ще бъдат в съвета на людете Ми, Нито ще бъдат записани в списъка на Израилевия дом, Нито ще влязат в Израилевата земя; И ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

10 Понеже, да! понеже измамиха людете Ми Като казваха: Мир! а пък няма мир; И когато някои градяха една слабичка стена, Ето, те я мажеха с кал,

11 Кажи на ония, които я мажат с кал, че ще падне, <Понеже> ще вали пороен дъжд, И ти, голяма, каменна градушка, ще паднеш <върху нея>, И бурен вятър ще я съсипе.

12 Ето, когато падне стената, няма ли да ви рекат: Где е калта, с която мазахте?

13 Затова, така казва Господ Иеова: Непременно ще я съсипя в яростта Си с бурен вятър, В гнева Ми ще вали пороен дъжд, И в яростта Ми <ще падне> голяма градушка от камъни, за да я разруша.

14 Така ще съборя стената, Която измазахте с кал, И <така> ще я съсипя на земята, Щото ще се открият основите й; Тя ще падне, и вие ще загинете всред нея; И ще познаете, че Аз съм Господ.

15 Така ще изчерпя яростта Си върху стената И върху ония, които са я измазали с кал, И ще ви река: Няма стената, Нито ония, които я измазаха, <именно>,

16 Израилевите пророци, които пророкуват за Ерусалим, И които виждат видения на мир за него, Когато няма мир, казва Господ Иеова.

17 И ти, сине човешки, Насочи лицето си <и> против дъщерите на людете си, Които пророкуват от своето си сърце; И пророкувай против тях, като речеш:

18 Така казва Господ Иеова: Горко на жените които пришиват възглавнички на всеки лакът, И правят покривала за главите на <лица от> всякакъв ръст, за да ловят души! Ще ловите ли душите на людете Ми, И ще пазите ли души живи за себе си?

19 Като лъжете людете Ми, които слушат лъжи, Ще Ме оскверните ли между людете Ми За шепи ечемик и късчета хляб, Та да убивате души, които не трябваше да умрат, И да опазите живи души, които не трябваше да живеят?

20 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против възглавничките ви, С които ловите души като птици; Ще ги отдера от мишниците ви, И ще оставя да избягат душите, Душите, които вие ловите като птици.

21 Ще раздера и покривалата ви, И ще избавя людете Си от ръката ви, Та няма вече да бъдат в ръката ви за лов; И ще познаете, че Аз съм Господ.

22 Защото с лъжите оскърбихте сърцето на праведния, Когото Аз не оскърбих; И укрепихте ръцете на злодееца За да се не върне от нечестивия си път, Та да се спаси животът му.

23 Затова няма вече да виждате суети, Нито ще предсказвате вече предсказания; И ще избавя людете Си от ръката ви! И ще познаете, че Аз съм Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/13-ad87ef678482628df779b1a8f49a68f1.mp3?version_id=23—

1 Тогава дойдоха при мене и някои от Израилевите старейшини та седнаха пред мене.

2 И Господното слово дойде към мене и рече:

3 Сине човешки, тия мъже прегърнаха идолите си в сърцата си, и туриха беззаконието си като препънка пред лицето си; бива ли да се допитват тия до Мене?

4 Затова говори им като им речеш: Така казва Господ Иеова: На всекиго от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, Аз Господ ще му отговоря както подобава според многото му идоли,

5 за да хвана Израилевия дом за самото им сърце, понеже те всички станаха чужди за Мене чрез идолите си.

6 Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости.

7 Защото на всекиго от Израилевия дом, или от чужденците, които пришелствуват в Израиля, който стане чужд за Мене, като прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка за да се допита до Мене чрез него, Аз Господ ще му отговоря непосредствено от Себе Си;

8 защото ще насоча лицето Си против такъв човек, ще го направя за учудване, за знамение и поговорка, и ще го отсека отсред людете Си; и ще познаете, че Аз съм Господ.

9 И ако би се подмамил пророкът да проговори дума, Аз Господ подмамих този пророк; и ще простра ръката Си върху него та ще го изтребя отсред людете Си Израиля.

10 И ще понесат наказанието на беззаконието си, (наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който би се допитвал <чрез него>),

11 за да не блуждае вече Израилевият дом от Мене, нито да се оскверняват вече с всичките си престъпления, но да бъдат Мои люде, и Аз да бъда техен Бог, казва Господ Иеова.

12 И Господното слово дойде към мене и рече:

13 Сине човешки, когато някоя земя Ми съгреши с коварство, и Аз простра ръката Си върху нея, и строша подпорката й от хляба, и пратя глад върху нея, и отсека от нея и човек и животно,

14 та ако тия трима мъже, Ное, Даниил и Иов, бяха всред нея, те щяха да избавят само своите си души чрез правдата си, казва Господ Иеова.

15 Ако бих докарал против земята люти зверове, и те я обезлюдяха, та да запустее, тъй че да не може някой да мине през <нея> от зверовете,

16 пак, и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят нито синове нито дъщери, само <сами> те щяха да се избавят, а земята щеше да запустее.

17 Или ако изнесях меч върху оная земя, и речех: Мечо, мини през земята, та да отсека от нея и човек и животно,

18 то и тримата тия мъже, ако бяха всред нея, <заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, те не щяха да избавят ни синове ни дъщери, но само те щяха да се избавят.

19 Или ако нанесях мор върху оная земя, и излеех яростта Си върху нея с кръв, та да отсека от нея и човек и животно,

20 пак, <заклевам се> в живота Си казва Господ Иеова, ако бяха всред нея Ное, Даниил и Иов, те не щяха да избавят нито син нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си;

21 прочее (така казва Господ Иеова), колко повече, когато изпратя четирите Си тежки съдби върху Ерусалим, меча, глада, лютите зверове и мора, та да отсека от него и човек и животно!

22 Но, ето, ще останат в него избавилите се, синове и дъщери, които ще се изнесат; ето, те ще излязат при вас, и ще видите постъпките им и делата им; и ще се утешите относно злото, което нанесох върху Ерусалим, да! относно всичко що нанесох върху него.

23 Те ще ви утешат когато видите постъпките им и делата им; и ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко това що съм сторил в него, казва Господ Иеова.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/14-f77996e12b020ec17e8612c9dde3d2f3.mp3?version_id=23—

1 И Господното слово дойде към мене и рече:

2 Сине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е <друго> дърво, Или лозовата пръчка, която е <такава каквито са> и горските дървета?

3 Ще се вземе ли дърво от него за да се направи някаква работа? Или ще вземат ли от него колче за да окачат на него някой съд?

4 Ето, то се хвърля в огъня за гориво; Когато огънят е изял и двата му края, Средата му е опърлена. Ще бъде ли полезно за някоя работа?

5 Ето, когато бе цяло не ставаше за работа; Колко по-малко ще стане за работа, Когато го е изял огънят и е опърлено!

6 Затова, така казва Господ Иеова: Както предадох на огъня за гориво Лозовото дърво между горските дървета, Така ще предам тия, които живеят в Ерусалим.

7 Ще насоча лицето Си против тях; Те ще излязат из огъня, Но огънят ще ги пояде; И когато насоча лицето Си против тях Ще познаете, че Аз съм Господ.

8 И ще предам земята на запустение, Защото станаха престъпници, казва Господ Иеова.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/15-05b5adc418e5d24f8f36539f3145ab86.mp3?version_id=23—

1 Пак дойде към мене Господното слово и рече:

2 Сине човешки, направи да познае Ерусалим мерзостите си, като речеш:

3 Така казва Господ Иеова на ерусалимската <дъщеря>: Произходът ти и рождението ти е от Ханаанската земя; Баща ти бе амореец, а майка ти хетейка.

4 А при раждането ти, В деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, Нито си била къпана във вода за да се очистиш, Със сол не си била насолявана, нито в пелени повивана.

5 Око не те е пощадило Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали; Но в деня, когато си се родила, Понеже са се погнусили от тебе, Била си изхвърлена по лицето на полето.

6 И когато заминах край тебе и те видях, че се валяше в кръвта си, Рекох ти <като беше> в кръвта си: Да си жива; Да! рекох ти <като беше> в кръвта си: Да си жива.

7 Направих те да нарастеш извънредно, като полската трева; И ти порасна и стана голяма, И достигна превъзходна красота; Гърдите ти се образуваха, и космите ти растяха; Но ти беше гола и непокрита.

8 И когато заминах край тебе и те погледнах, Ето, възрастта ти беше любовна възраст; И тъй, като прострях полата Си върху тебе та покрих голотата ти, Клех ти се и стъпих в завет с тебе, Казва Господ Иеова; и ти стана Моя.

9 Тогава те окъпах с вода; Да! измих кръвта ти от тебе, И помазах те с миро.

10 Облякох те още във везани <дрехи>, И те обух с чехли от язовски кожи, Опасах те с висон, И те покрих с копринена покривалка.

11 Украсих те още с накити, Турих гривни на ръцете ти И огърлица около шията ти,

12 Турих и колелце на ноздрите ти, Обеци на ушите ти, И славен венец на главата ти.

13 Така ти се украси със злато и сребро; И дрехите ти бяха от висон, коприна и везано; Ти ядеше чисто брашно, мед и масло; И стана превъзходно красива, И напреднала си дори до царско положение.

14 Ти още се прочу между народите по твоята хубост, Защото тя стана съвършена чрез Моето величие, С което те облякох, казва Господ Иеова.

15 Но поради известността си Ти си уповавала на хубостта си и си блудствувала, И към всеки, който минаваше, си изливала блудството си; и то е станало негово.

16 И взела си от дрехите си, И като си украсила издигнатите си места с пъстри шарки Си блудствувала на тях. <Такова нещо> не е било нито ще бъде.

17 Тоже си взела лъскавите накити От Моето злато и от Моето сребро, което Аз бях ти дал, И като си си направила <от тях> мъжки образи Си блудствувала с тях;

18 Взела си и везаните си дрехи та си ги покрила, И турила си пред тях Моето масло и Моя темян;

19 Също и Моя хляб, който ти дадох, – Чистото брашно, маслото и меда, с които те хранех, – Дори тия си положила пред тях за благоухание. Така стана, казва Господ Иеова.

20 При това, си взела синовете и дъщерите, Които си Ми родила, И тях си им пожертвувала да бъдат изядени. Малко ли бяха <тия> твои блудства

21 Та си заклала <и> чадата Ми, и си ги предала Да бъдат преведени през <огъня> за тях?

22 И във всичките си мерзости и блудства Не си помнила дните на младостта си, Когато ти беше гола и непокрита и се валяше в кръвта си.

23 И над всички <тия> си злини, (Горко, горко ти! казва Господ Иеова),

24 Съградила си за себе си и блудилище, И на всяка улица си направила за себе си издигнато място.

25 На всеки кръстопът си съградила издигнато място, Направила си хубостта си гнусна, И като си разтворила краката си на всеки, който минаваше, Блудствувала си твърде много.

26 Блудствувала си и с египтяните, Едрите си съседи, И като си блудствувала твърде много си Ме разгневила.

27 Ето, прочее, прострях ръката Си върху тебе, Намалих определената ти храна, и те предадох на волята на ония, Които те мразят, – на филистимските дъщери, Които се срамуват от твоите позорни постъпки.

28 Блудствувала си и с асирийците, Защото не си се наситила; Да! блудствувала си с тях, Но пак не си се наситила.

29 При това, блудствувала си твърде много. Дори до оная търговска земя, до Халдейската; И пак нито така си се наситила.

30 Колко е слабо сърцето ти, казва Господ Иеова, Като вършиш всички тия работи, Дело на безочлива блудница!

31 Защото си съградила блудилището си на всеки кръстопът, И си направила издигнатото си място във всяка улица, А <пък> не си станала като блудница, защото си презряла заплата,

32 <Но си била като> жена прелюбодейца, Която приема чужди мъже, вместо своя си.

33 На всичките блудници дават заплата; Но ти даваш даровете си на всичките си любовници, И ги подкупваш, за да дохождат при тебе отвред И да блудствуват с тебе.

34 Тъй че в блудствата ти става с тебе противното на <онова що става с другите> жени, Защото никой не те следва за да блудствува <с тебе>; И понеже ти даваш заплата, а на тебе заплата не дават, <Пак>, поради това, става с тебе противното.

35 Затова, чуй, блуднице, словото Господно.

36 Така казва Господ Иеова: Понеже си изливала парите {Или: Гнусотата. <Еврейски>: Медта.} си, И голотата ти се е открила в блудствата ти с любовниците ти, И поради всичките твои мерзостни идоли, И поради кръвта на чадата ти, които си им принесла, –

37 Поради тия неща, ето, Аз ще събера всичките твои любовници, С които си се наслаждавала, И всички, които си възлюбила, Заедно с всички, които си намразила, – Ще ги събера против тебе отвред, И ще им открия голотата ти, За да видят всичката ти голота.

38 И ще те съдя Според както се съдят такива жени, Които прелюбодействуват и проливат кръв; И ще нанеса върху тебе кръвно <наказание> с ярост и ревнование.

39 Тоже ще те предам в ръката им; И те ще съборят блудилището ти, Ще разорят издигнатите ти места, Ще те съблекат още от дрехите ти, Ще отнемат лъскавите ти накити, И ще те оставят гола и непокрита.

40 И ще доведат против тебе много народ, Които ще те убият с камъни И ще те прободат със сабите си.

41 Ще изгорят с огън къщите ти, И ще извършат съдби над тебе пред очите на много жени; И Аз ще те направя да се оставиш от блудството, И няма да даваш вече заплата.

42 Така ще се уталожи яростта Ми против тебе, И ревнованието Ми спрямо тебе ще престане; И Аз ще утихна, и няма вече да се гневя,

43 Понеже не си си спомнила за дните на младостта си, Но си Ме дразнила с всичко това, Затуй, ето, и Аз ще възвърна върху главата ти постъпките ти, Казва Господ Иеова; И няма да извършиш <тоя> разврат Над всичките си мръсни дела.

44 Ето, всеки, който си служи с поговорки, Ще употреби <тая> поговорка против тебе, Като рече: Каквато майката, такава и дъщерята.

45 Ти си дъщеря на майка си, <На оная>, която отметна мъжа си и чадата си; Ти си сестра на сестрите си, Които отметнаха мъжете си и чадата си; Майка ви бе хетейка, и баща ви амореец.

46 По-голямата ти сестра е Самария, Тя и дъщерите й, които живеят от ляво ти; А по-малката ти сестра е Содом и дъщерите й, Които живеят отдясно ти.

47 А ти не си ходила <само> по техните пътища, Нито си направила <само> по техните мерзости, Но, като да беше това много малко, Си надминала разврата им във всичките си пътища.

48 В живота Си <се заклевам>, казва Господ Иеова, Ни сестра ти Содом направи, ни дъщерите й, Както направи ти и твоите дъщери.

49 Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом, Нейното и на дъщерите й: Гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; А сиромахът и немощният не подкрепяше;

50 Те се и възгордяха и вършеха мерзости пред Мене; Затуй, като видях това, махнах ги.

51 Също и Самария не е извършила нито половината от твоите грехове; Но ти си извършила много повече мерзости от тях, И оправда сестрите си с всичките мерзости, които си извършила.

52 Ти, която съдеше сестрите си, понеси сега срама си: Поради съгрешенията, които си извършила, по-гнусни от техните, Те са по-праведни от тебе; Затова засрами се и ти, и понеси срама си, Понеже си оправдала сестрите си.

53 И Аз като възвърна техните пленници, Пленниците на Содом и на дъщерите й, И пленниците на Самария и на дъщерите й, <Ще възвърна> тогава и твоите пленници заедно с тях,

54 За да понасяш безчестието си, И да се срамуваш за всичко що си извършила, Като си станала утеха за тях.

55 Когато сестрите ти Содом и дъщерите й се върнат в предишното си състояние, И Самария и дъщерите й се върнат в предишното си състояние, Тогава ще се върнеш и ти и дъщерите ти в предишното си състояние.

56 Защото в дните на гордостта ти <Името на> сестра ти Содом не се чуваше от устата ти,

57 Преди да се открие твоето нечестие, Както <се откри> във времето, когато те укоряваха сирийските дъщери, И всички наоколо тях, <и> филистимските дъщери, Които те презираха отвред.

58 Ти трябва да понесеш <наказанието за> разврата си И мерзостите си, казва Господ.

59 Защото така казва Господ Иеова: Аз ще постъпя с тебе, както постъпи ти, Която си презряла клетвата и нарушила завета.

60 Обаче, ще помня завета Си <Сключен> с тебе в дните на младостта ти, И ще ти утвърдя вечен завет.

61 Тогава ще си спомниш за пътищата си и ще се засрамиш, Когато приемеш сестрите си, по-големите си и по-малките си; И ще ти ги дам за дъщери, Но не по завета <Ми с> тебе.

62 А Моя завет с тебе ще утвърдя; И ще познаеш, че Аз съм Господ,

63 За да си спомниш, и да се засрамиш, И да не отвориш вече устата си от срам, Когато ти простя за всичко що си сторила, Казва Господ Иеова.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/16-aa82a566620a0590e93ca5d627ea3ab2.mp3?version_id=23—

1 И Господното слово дойде към мене и рече:

2 Сине човешки, предложи гатанка и кажи притча за Израилевия дом, като речеш:

3 Така казва Господ Иеова: Един голям орел, с големи крила и дълги пера, С гъста пъстрошарена перушина, Дойде в Ливан та откъсна най-високото клонче на кедъра.

4 Той откърши върховете на клончетата му Та ги занесе в търговска страна, Тури ги в търговски град.

5 Взе и от семето на земята Та го пося на плодородна почва; Постави го при много води, посади го като върба.

6 И то поникна и стана разстлана лоза, ниска на ръст, Чиито клончета се обръщаха към него, И корените й бяха под него. Така стана лоза, Пусна пръчки и покара отрасли.

7 Имаше и друг голям орел с големи крила и гъста перушина; И, ето, от лехите гдето беше посадена Тая лоза разпростря корените си към него, И простря клончетата си към него за да я напои.

8 Тя бе посадена на добра почва, при много води, За да пусне пръчки и да принесе плод, Та да стане добра лоза.

9 Речи: Така казва Господ Иеова: Ще благоуспее ли? Не ще ли изскубе той корените й И отсече плода й, та да изсъхне, Да изсъхнат всичките й пресни листа, Даже без да има голяма сила или много люде, Които да я изскубят из корен?

10 Ето, дори ако и посадена, ще благоуспее ли? Не ще ли изсъхне съвсем Щом я досегне източният вятър? Ще изсъхне в лехите гдето бе израснала.

11 При това Господното слово дойде към мене и рече:

12 Кажи сега на бунтовния дом: Не проумявате ли що значи това? Поясни им – Ето, вавилонският цар дойде в Ерусалим Та взе царя му и първенците му, И ги заведе със себе си във Вавилон;

13 Взе и от царския род та свърза договор с него, Като го направи да се закълне; И отведе силните на страната,

14 За да се унижи царството, И да се не издигне, Но да се утвърди като пази договора му.

15 Обаче той въстана против него, и прати свои посланици в Египет, За да му дадат коне и много люде. Ще благоуспее ли? ще се избави ли оня, който прави това? Или като нарушава договора ще избегне ли?

16 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, В мястото гдето живее царят, който го е поставил цар, Чиято клетва той е презрял и чийто договор е нарушил, Непременно там ще умре при него всред Вавилон.

17 И Фараон със силната си войска и с голямото си множество Няма да направи за него <нищо> във войната, При все, че издига могили и гради укрепления за да погуби много души.

18 Защото той презря клетвата и наруши договора; И, ето, след като даде ръка си, Пак стори всичко това. Той няма да се отърве.

19 Затова, така казва Господ Иеова: <Заклевам се> в живота Си, наистина ще възвърна върху главата му Клетвата Ми, която е презрял, И договора Ми, който е нарушил.

20 Ще разпростра мрежата Си върху него, Та ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон, И там ще се съдя с него за престъплението, Което извърши против Мене.

21 И всичките му бежанци с всичките му полкове Ще паднат от нож, А останалите ще се разпръснат към всичките ветрища; И ще познаете, че Аз Господ изговорих това.

22 Така казва Господ Иеова: Ще взема и от върха на високия кедър и ще го посадя; Ще откърша от върховете на младите му клончета едно крехко клонче, И ще го посадя на планина висока и отлична;

23 На високата Израилева планина ще го посадя; И то ще изкара клончета, ще дава плод, И ще стане великолепен кедър; Под него ще обитават всички птици от всякакъв вид, Под сянката на клоните му ще живеят.

24 И всичките дървета на полето ще познаят, Че Аз Господ сниших високото дърво, възвисих ниското дърво, Изсуших зеленото дърво и направих сухото дърво да се раззеленее. Аз Господ изговорих това и ще го извърша.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/17-d502108610dbd83a573d59c437399133.mp3?version_id=23—

1 Пак дойде към мене Господното слово и рече:

2 Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?

3 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има <повод> да употребите тая поговорка в Израил.

4 Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.

5 Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,

6 ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си,

7 ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,

8 ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,

9 ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв <човек> е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.

10 Ако той роди син разбойник който пролива кръв и върши коя да било от тия работи,

11 и който, <освен че> не изпълнява ни една от тия <длъжности>, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си,

12 насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, подига очите си към идолите и прави мерзости,

13 дава с лихва и взема придобивка; такъв <човек> ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.

14 Но ако тоя роди син който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, бои се {Или: Внимава.} и не върши такива работи,

15 не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си,

16 не насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия,

17 не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми и ходи в повеленията Ми; такъв <човек> няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.

18 Баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил между людете си това, което не е добро, ето, той ще умре за беззаконието си.

19 Но вие казвате: Защо не понася синът <наказанието на> бащиното <си> беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право пазил всичките Ми повеления и ги е извършвал, той непременно ще живее.

20 Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе <наказанието на> бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата <наказанието на> синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.

21 Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.

22 Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.

23 Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?

24 Когато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, <тогава> ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.

25 Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? не са ли криви вашите пътища?

26 Когато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправда, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

27 А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.

28 Понеже се е смислил и се е обърнал от всичките престъпления които е сторил, непременно ще живее, няма да умре.

29 Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? не са ли криви вашите пътища?

30 Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието.

31 Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев?

32 Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/18-adbba8e21e2e93a5a5a385631bc1ee73.mp3?version_id=23—

1 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

2 Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

3 Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

4 И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.

5 А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

6 И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.

7 Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

8 Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

9 И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.

10 Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

11 Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

12 Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

13 А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма <вече> в нея жезъл <достатъчно> як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/19-a9acccb596e67584fa3706ae23004d5f.mp3?version_id=23—

1 А в седмата година, в петия <месец>, на десетия <ден> от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.

2 И Господното слово дойде към мене и рече:

3 Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене,

4 Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:

5 Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, –

6 в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя <и ще ги доведа> в земя, която бях промислил за тях, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.

7 И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, <които е поставил> пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.

8 Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, <които бе поставил> пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.

9 Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя.

10 Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.

11 И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях.

12 Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.

13 Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.

14 Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.

15 При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,

16 защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.

17 Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.

18 И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.

19 Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;

20 освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.

21 Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.

22 Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.

23 При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по <разни> страни,

24 защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.

25 Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,

26 и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха <през огън> всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.

27 Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.

28 Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.

29 Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама {Езическо име за високо място.} и до днес?

30 Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,

31 и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.

32 И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на <другите> страни; ще служим на дървета и на камъни.

33 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.

34 Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,

35 ще ви заведа в пустинята на <заточение между> племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.

36 Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.

37 Ще ви прекарам под жезъла, и ще ви заведа във връзките на завета.

38 И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.

39 А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.

40 Защото на Моя свет хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.

41 Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите.

42 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.

43 Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.

44 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато <така> постъпя с вас заради името Си, <а> не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.

45 И Господното слово дойде към мене и рече:

46 Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне <словото ти> към юг и пророкувай против леса на южното поле.

47 Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.

48 Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.

49 Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/20-5985672bdb8b1e0d4f8189a017cd6904.mp3?version_id=23—