Category: Езекил

1 В тридесетата година, четвъртия <месец>, на петия <ден> от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

2 На петия <ден> от месеца в тая година, <която бе> петата от пленяването на цар Иоахина,

3 Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

4 Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него <се виждаше> нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.

5 Отсред него <се виждаше> и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

6 Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

7 Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

8 И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха <така>:

9 крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

10 А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

11 И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две <крила> на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

12 И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, <там> вървяха; като вървяха не се обръщаха.

13 А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

14 И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.

15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

16 Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

17 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

19 И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

20 Гдето имаше да иде духът, <там> вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества <беше и> в колелата <му>.

21 Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и> в колелата му.

22 А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

23 А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко <същество> имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

25 И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

26 И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек <седящ> на него на високо.

27 И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

28 Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/1-0db3a8b151ec040cfae422dedd1b312e.mp3?version_id=23—

1 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.

2 И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.

3 И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите <думи> дори до тоя днешен ден.

4 Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.

5 И, послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.

6 И ти, сине човешки, да се не плашиш от тях, и от думите им да се не убоиш, ако и да има тръни и бодили около тебе, и да живееш между скорпии; да се не убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.

7 И да им говориш думите Ми, или послушали или непослушали; защото са твърде бунтовни.

8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.

9 И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга,

10 И Той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/2-845dc4b58b429a729b9c669d5f4e3168.mp3?version_id=23—

1 И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.

2 И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

3 И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.

4 И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.

5 Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, –

6 не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.

7 Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

8 Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.

9 Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

10 Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;

11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, – или послушали, или непослушали.

12 Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, <който казваше>: Благословена Господната слава от мястото Му!

13 И <чух> фученето на крилата на живите същества, които <крила> се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, – шум на голямо спускане.

14 И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господната ръка бе мощна върху мене.

15 Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.

16 А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:

17 Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

18 Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

19 Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

20 Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

21 Но ако предупредиш праведника за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.

22 И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.

23 Тогава станах та излязох на полето; и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

24 Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми, и като ми говори, рече: Иди затвори се в къщата си.

25 И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между <людете>.

26 И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

27 Но когато ти говоря ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Иеова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/3-76e9b02f7c1b218d84b1a994a9cf26ae.mp3?version_id=23—

1 И ти, сине, човешки, вземи си тухла, тури я пред себе си, и начертай на нея града Ерусалим.

2 И постави обсада против него, съгради укрепления против него, и издигни могили против него; разположи още стан против него, и постави стеноломи против него от всяка страна.

3 Вземи си и желязна плоча, тури я като желязна стена между тебе и града, и насочи лицето си против него, и той ще бъде обсаден; и ти постави обсада против него. Това ще бъде знамение на Израилевия дом.

4 Тогава легни на лявата си страна, и положи на нея беззаконието на Израилевия дом; колкото дни лежиш на нея ще носиш беззаконието им.

5 Защото Аз определих годините на беззаконието им да ти бъдат <съответствено> число дни – триста и деветдесет дни, така ще носиш беззаконието на Израилевия дом.

6 И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.

7 И насочи лицето си към обсадата на Ерусалим, с гола мишца, и пророкувай против него.

8 И, ето, ще туря на тебе връзки, и няма да се обърнеш от едната си страна на другата догдето не навършиш дните, през които ще го обсаждаш.

9 Вземи си и пшеница и ечемик, боб и леща, просо и бяло жито, и като ги туриш в един съд направи си от тях хлябове; и колкото дни лежиш на страната си, триста и деветдесет дни, яж от тях.

10 И храната, която ще ядеш, да бъде с теглилка, двадесет сикли на ден; от време на време да ядеш от тях.

11 Също и вода с мярка да пиеш, по една шеста от ин <на ден>; от време на време да пиеш.

12 Да ги ядеш като ечемичени пити, и да ги печеш с човешки нечистотии пред очите им.

13 И Господ рече: Така ще ядат израилтяните хляба си омърсен между народите дето ще ги изпъдя.

14 Тогава аз рекох: Ах! Господи Иеова, ето, душата ми не се е омърсила; понеже от младостта си до сега не съм ял мърша или разкъсано от звяр, нито е влязло някога в устата ми мръсно месо.

15 Тогава ми рече: Виж, давам ти говежди нечистотии вместо човешки нечистотии; с тях опечи хляба си.

16 Рече ми още: Сине човешки, ето, Аз ще строша подпорката от хляба в Ерусалим; те ще ядат хляб с теглилка и икономично, и смаяни ще пият вода с мярка.

17 <Това ще направя> за да се лишат от хляб и вода, и да се гледат един други смаяни, и да се изнурят в беззаконието си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/4-7a8b75b7d548ab4692ec5600c11b5ac9.mp3?version_id=23—

1 И ти, сине човешки, вземи си остър нож, то ест, вземи си бръснарски бръснач; и си обръсни главата и брадата; после вземи си везни та претегли и раздели <космите>.

2 Една трета част изгори в огъня всред града, когато се изпълнят дните на обсадата, и една трета част вземи и я насечи с ножа от всяка страна; и една трета част разпръсни по въздуха, и Аз ще изтегля нож след тях.

3 А от тия вземи няколко и вържи ги в полите си.

4 После и от тия вземи малко, хвърли ги всред огъня, и изгори ги в огъня; от тук ще излезе огън по целия Израилев дом.

5 Така казва Господ Иеова: Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; И <разни> страни го обикалят.

6 Но той се разбунтува против съдбите Ми като извърши беззаконие повече от народите. И против повеленията Ми повече от страните, които са около него; Защото отхвърлиха съдбите Ми, И не ходиха в повеленията Ми.

7 Затова така казва Господ Иеова; Понеже вие сте по-немирни от народите, които са около вас, Като не ходихте в повеленията Ми, И не пазихте съдбите Ми, Нито сторихте даже според постановленията На народите, които са около вас,

8 Затова така казва Господ Иеова: Ето, и Аз съм против тебе, И ще извърша съдби всред тебе пред очите на народите.

9 Поради всичките твои мерзости Ще ти направя онова, което никога не съм направил, Нито ще направя някога подобно нему.

10 Затова бащи ще изядат чадата си всред тебе, И чада ще изядат бащите си; И Аз ще извърша съдби в тебе, А всички останали от тебе ще разпръсна към всичките ветрища.

11 Затова <заклевам се в> живота Си, казва Господ Иеова, Понеже ти оскверни светилището Ми С всичките си мерзости И с всичките си гнусоти, Затова Аз непременно ще те отрежа; Окото Ми няма да пощади, И Аз няма да покажа милост.

12 Една трета част от тебе ще измрат от мор, И ще се довършат всред тебе от глад; И една трета част ще паднат около тебе от меч; А една трета част ще разпръсна по всичките ветрища, И ще изтегля нож след тях.

13 Така ще се изчерпи гневът Ми, И Аз ще удовлетворя яростта Си върху тях, И ще се задоволя; И те ще познаят, че Аз Господ говорих в ревността Си, Когато изчерпя яростта Си против тях.

14 При това, пред всекиго, който минава, Ще те направя пустиня и <предмет на> укор Между народите, които са около тебе.

15 И тъй, това ще бъде за укор и присмех, За поука и удивление, На народите, които са около тебе, Когато извърша в тебе съдби с гняв, С ярост, и с яростни изобличения; Аз Господ говорих това.

16 Когато изпратя върху тях злите стрели на глада, Изтребителите, които ще изпратя за да ви изтребят, Ще усиля още и гладът у вас, И ще строша подпорката ви от хляба.

17 Ще пратя върху вас и глад и люти зверове, Които ще те обезчадят; Мор и кръв ще преминат през тебе; И ще нанеса меч върху тебе; Аз Господ говорих това.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/5-0bcb5121d5a91119f7b1b0c5f391beda.mp3?version_id=23—

1 И Господното слово дойде към мене и казваше:

2 Сине човешки, насочи лицето си към Израилевите планини, и пророкувай на тях, казвайки:

3 Планини Израилеви, слушайте словото на Господа Иеова. Така казва Господ Иеова към планините и към хълмовете, Към урвите и към долините: Ето, Аз, Аз ще нанеса върху вас меч, И ще разоря високите ви места.

4 Жертвениците ви ще се изоставят, И кумирите ви на слънцето ще се строшат; И ще тръшна пред идолите ви избитите ви мъже.

5 И ще постеля труповете на израилтяните Пред идолите им, И ще разпръсна костите ви Около жертвениците ви.

6 Навсякъде, гдето живеете, градовете ще бъдат запустени, И високите места ще се изоставят, За да запустеят и да се развалят жертвениците ви, Идолите ви да се строшат и да изчезнат, Кумирите ви на слънцето да се съсекат, И изделията ви да се унищожат.

7 Тоже и избитите ще паднат всред вас; И ще разберат, че Аз съм Господ.

8 Ще оставя обаче, остатък, Като ще имате между народите някои избягнали от ножа, Когато бъдете разпръснати по <разните> страни.

9 И колкото от вас избягнат Ще Ме помнят между народите, Гдето ще бъдат заведени пленници, Как съм бил съкрушен поради блудното им сърце, Което се отклони от Мене, И поради очите им, които блудствуват след идолите им; И ще се отвращават от себе си Поради злините, които са вършили във всичките си мерзости.

10 И ще познаят, че Аз Господ Не съм казал напразно, Че щях да им сторя това зло.

11 Така казва Господ Иеова: Плесни с ръката си, И тропни с ногата си, и речи: Горко поради всичките лоши мерзости на Израилевия дом! Защото ще паднат от нож, от глад и от мор.

12 Далечният ще умре от мор, И ближният ще падне от нож, А който остане и бъде обсаден ще умре от глад; Така ще изчерпя яростта Си над тях.

13 И ще познаете, че Аз съм Господ. Когато убитите им лежат между идолите им Около жертвениците им, На всеки висок хълм, По високите върхове на планините, Под всяко зелено дърво, И под всеки гъстолист дъб, На мястото гдето принасяха благоухание На всичките си идоли.

14 И Аз ще простра ръката Си върху тях, И ще направя земята пуста, – По-пуста от пустинята към Дивлат, – Във всичките места гдето живеят; И те ще познаят, че Аз съм Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/6-25968c62322df973c20df6a101748753.mp3?version_id=23—

1 При това, Господното слово дойде към мене и казваше:

2 А ти, сине човешки, <слушай>, Така казва Господ Иеова към Израилевата земя: Край! краят дойде На четирите краища на страната.

3 Сега е дошъл краят върху тебе; Защото ще изпратя гнева Си върху тебе, Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.

4 Окото ми не ще те пощади, Нито ще <ти> покажа милост; Но ще възвърна върху тебе постъпките ти, И <въздаянията ти> за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И ще познаете, че Аз съм Господ.

5 Така казва Господ Бог Иеова: Зло, едно небивало зло, ето, иде;

6 Краят дойде, краят дойде, Бди против тебе; ето, настъпи.

7 Присъдата ти дойде върху тебе, който живееш в <тая> земя; Времето дойде, денят наближи, <Ден на> смущение по планините, а не на възклицание.

8 Сега скоро ще излея върху тебе яростта Си, И ще изчерпя гнева Си върху тебе; Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.

9 Окото Ми няма да пощади, Нито ще покажа милост; Ще ти въздам според постъпките ти И <въздаянията> <за> твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И вие ще познаете, че Аз, Който <ви> поразявам, съм Господ.

10 Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът се разцъфтя, гордостта поникна!

11 Насилието порасна в тояга за беззаконието <им>; Нищо не <ще остане> от тях, Нито от това множество, Нито от имота им; И няма да <остане> великолепие между тях.

12 Времето дойде, денят наближи; Който купува да се не радва; И който продава да не жали; Защото има гняв върху цялото това множество.

13 Защото продавачът няма да притежава наново продаденото <от него>, Ако и да е останал жив; Понеже видението относно цялото това множество няма да се отмени, Нито ще утвърди някой себе си Чрез беззаконния си живот.

14 Затръбиха и приготвиха всичко, Но никой не отива на боя; Защото Моят гняв е върху цялото това множество.

15 Ножът е вън, а морът и гладът вътре; Който е на нивата ще умре от нож; А който е в града, глад и мор ще го погълнат.

16 А ония от тях, които избягнат, като се избавят Ще бъдат по планините като гълъбите по долините, Всичките плачещи, всеки за беззаконието си.

17 Всички ръце ще ослабват, И всички колена ще станат като вода.

18 Ще се препашат с вретище, И ужас ще ги покрие; Срам ще има по лицата на всичките, И плешивост по главите на всички тях.

19 Среброто си ще хвърлят по улиците, И златото им ще <им> бъде като нечисто нещо; Среброто и златото им не ще могат да ги избавят В деня на гнева Господен; Те няма да наситят душите си, нито да напълнят червата си; Защото о тях се спънаха <и паднаха> в беззаконието си.

20 <Господ> постави славното Си украшение, за да се гордеят с него; Но те направиха в него образите на своите мерзости, На омразните си <идоли>; Затова Аз го обръщам в нещо нечисто за тях.

21 Ще го предам в ръцете на чужденци за плячка, И на нечестивите на земята за корист; И те ще го омърсят;

22 И като отвърна лицето Си от тях, Те ще омърсят светилището Ми, И грабители ще влязат в него и ще го омърсят.

23 Направи верига; Защото земята е пълна с кървави престъпления, И градът е пълен с насилие.

24 Затова ще докарам най-злите от народите, И те ще <се> {“се” да не се чете, печатна грешка в изданието от 1940 г.} завладеят къщите им; Ще направя да престане и гордостта на силните; И светите им места ще се омърсят.

25 Погибел иде; Ще потърсят мир, но не ще има,

26 Бедствие след бедствие ще дохожда, И слух след слух ще пристига; Тогава ще поискат видение от пророк; Но поуката ще се изгуби от свещеника, И съветът от старейшините.

27 Царят ще жалее, Първенецът ще се облече в смайване, И ръцете на людете на страната ще ослабват. Според постъпките им ще им направя, И според заслужването им ще ги съдя; И ще познаят, че Аз съм Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/7-07414ce018fee7064df42d02e53b8720.mp3?version_id=23—

1 А в шестата година, в шестия <месец>, на петия <ден> от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.

2 Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

3 И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния <двор>, гдето бе поставен <възбудителят> на ревността идол, който предизвиква ревнование.

4 И, ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

5 Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, <която води> за олтара, при входа стоеше тоя <възбудител> на ревнивост идол.

6 И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? – големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.

7 И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.

8 Тогава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

9 И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.

10 Влязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.

11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.

12 Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

13 Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.

14 Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.

15 И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.

16 И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

17 Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.

18 Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/8-b95352b3463343ac0c701f8e9dffdad9.mp3?version_id=23—

1 Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и рече: Нека се приближат ония, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка.

2 И, ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, която гледа към север, всеки с разрушително оръжие в ръка, и всред тях един човек облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му; и като влязоха застанаха при медния олтар.

3 И славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, <та застана> над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница.

4 И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.

5 А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост;

6 старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. Прочее, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома.

7 Тогава им рече: Осквернете дома и напълнете дворовете с убити; излезте. И излязоха та поразяваха в града.

8 А те като поразяваха и аз останах, паднах на лицето си, извиках, и рекох: Горко, Господи Иеова! ще изтребиш ли всичките останали от Израиля като изливаш гнева Си върху Ерусалим?

9 И Той ми рече: Беззаконието на Израилевия и на Юдовия дом стана твърде голямо; земята е пълна с кръв, и градът пълен с извращение <на съд>, защото си думат: Господ е напуснал земята, и: Господ не вижда.

10 Затова, и от Моя страна, окото Ми няма да пощади, и Аз няма да покажа милост, а ще възвърна постъпките им върху главите им.

11 И, ето, облеченият в ленено мъж, който имаше на кръста си мастилницата, даде отчет за работата, като каза: Направих както Ти ми заповяда.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/9-5fb4166e2d24822deed683ceb60a4e2f.mp3?version_id=23—

1 После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

2 И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите <колела> под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

3 А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

4 И Господната слава се издигна от херувимите <та застана> над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

5 И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

6 И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите <колела>, изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

7 И <един> херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе <от него> и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

8 А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

9 И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

10 А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

11 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и <другите> без да се обръщат като вървяха.

12 А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, <то ест>, колелата на четирите <живи същества>, бяха пълни с очи от всяка страна.

13 А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи <колела>.

14 Всяко <от живите същества> имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

15 И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

16 И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

17 Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и в тях>.

18 Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

19 Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

20 Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

21 Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце <се виждаше> под крилата им.

22 А колкото за подобието на лицата им, те бяха <същите> лица, които видях при реката Ховар, – изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZK/10-de590762e68c6a090c9faa26d2223b31.mp3?version_id=23—