Category: Деяния

1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.

4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.

5 Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

6 И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9 И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

13 И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва,и моление, с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20 Защото е писано в книгата на Псалмите: “Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: “Друг нека вземе чина му”.

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22 като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

25 да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/1-a1eaf7631196e103ae2d5377333bdeef.mp3?version_id=23—

1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше <способност> да говорят.

5 <А тогава> престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

6 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

7 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

8 Тогава как ги слушаме <да говорят> всеки на собствения наш език, в който сме родени?

9 Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

10 Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които <граничат> с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити,

11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

12 И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

13 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, <казвайки>: Юдеи, и всички <вие>, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

15 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е <едвам> третият час на деня;

16 но това е казаното чрез пророк Иоила: –

17 “И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.

19 И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, – Кръв и огън, и пара от дим;

20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.

21 И всеки, който призове името Господно, ще се спаси”.

22 Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

25 Защото Давид казва за Него: – “Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

26 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

27 Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

28 Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба”.

29 Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

30 И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чреслапо плът ще въздигне Христа, да Гопостави на престола му,

31 той предвиждаше <това>, говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

32 Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: – “Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,

35 докле положа враговете Ти за Твое подножие”.

36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

37 Като чуха <това>, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

38 А Петър им <рече:> Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха <парите> на всички, според нуждата на всекиго.

46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/2-c36abdebc421dbd91b53179d1e30835c.mp3?version_id=23—

1 <Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

2 <някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

3 Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

4 А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

5 И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

6 Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина,стани иходи.

7 И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

8 И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

9 И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

10 и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.

11 И понежеизцеленият куцчовек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем.

12 А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?

13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне.

14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,

15 убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.

16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;

18 но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.

19 Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

20 и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса,

21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.

22 Защото Моисей е казал: “Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл;

23 и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете”.

24 И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.

25 Вие сте потомци на пророците, и <наследници> на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраама: “В твоето потомство ще се благославят всички земни племена”.

26 Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/3-c8055e9cb423674a9eacf02c76028589.mp3?version_id=23—

1 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях,

2 възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите.

3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

4 А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди.

5 И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав.

11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

18 Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

25 Ти чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: – “Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

26 Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник”.

27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

28 за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

31 И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36 Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/4-26a9b5a3da46fb8dfb178e1ea6cebf75.mp3?version_id=23—

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

2 и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

4 Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

9 А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

21 Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

24 А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

25 Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

32 И ние сме свидетелиНемуза тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33 А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.

34 Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.

40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/5-dba62cf52f2978f7b12ea5b3aa073249.mp3?version_id=23—

1 А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване <на потребностите> техните вдовици били пренебрегвани.

2 По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

6 Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

9 Тогава някои от синагогата наречена <синагога> на либертинците, и от киринейците и александрийците, и <някои> от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

10 Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

11 Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и <против> Бога.

12 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

13 гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и <против> закона;

14 защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.

15 И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/6-1f048530debd3d807ce9707b570de8c5.mp3?version_id=23—

1 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте – Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

3 “Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа”.

4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9 А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

14 Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17 А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

18 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

19 Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24 И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25 мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29 Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

32 “Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов”. И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 И Господ му рече: “Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34 Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет”.

35 Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

37 Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: “Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене”,

38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 казвайки на Аарона: “Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана”.

41 И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

42 Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: – “Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

43 <Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон”.

44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,

46 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 А Соломон му построи дом.

48 Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:

49 “Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

50 Не направи ли Моята ръка всичко това?”

51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.

52 Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, –

53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.

55 А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/7-cd722f9f25b01fe5511b2145744e6ee6.mp3?version_id=23—

1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

2 И <някои> благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

3 А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше.

7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

8 тъй щото настана голяма радост в оня град.

9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария.

10 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

12 Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

17 Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.

24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.

26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим <през> пустинята за Газа.

27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше <поставен> над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: – “Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;

33 В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, – Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята”

34 И скопецът продума и рече на Филипа: <Кажи ми>, моля ти се, за кого казва това пророкът, – за себе си ли, или за някой друг?

35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

37 И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий.

38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/8-0cb2c0f06828c58c97c66873a2e0c552.mp3?version_id=23—

1 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той <отговори>: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

6 Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

9 И <прекара> три дни без да види и, не яде, нито пи.

10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

11 И Господ му <рече:> Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

14 И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

16 защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

17 И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, – същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, – за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24 но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

27 Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32 И Петър, като обикаляше всичките <вярващи>, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

36 А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и <му> показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41 И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи <им> я жива.

42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43 А <Петър> преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/9-6a1f53ea8a779c5a0488c430c7db63cc.mp3?version_id=23—

1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И <ангелът> му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето,той ще ти каже що трябва да правиш.

7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите <си> и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

9 А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.

12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.

13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

15 И пак <дойде> към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

16 И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.

17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.

18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

19 И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.

21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен <от Бога> чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.

23 Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам <ви> по коя причина сте ме повикали?

30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

31 Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето,той като дойде, ще ти говори.

33 Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),

37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

38 <именно>, Исус от Назарет, – как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете <си>.

44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,

46 защото ги чуваха да говорят <чужди> езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у <тях>.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ACT/10-88018c667445fe6e19fdcc6e7559527e.mp3?version_id=23—