Category: Второзаконие

1 Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 (Има единадесет дена <разстояние> от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4 след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6 Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7 Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни <места> в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

8 Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10 Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11 (Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12 Как ще мога аз сам да нося тая тегота – вас, и товара от вас и вашите препирни?

13 Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

15 Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19 Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

21 Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23 Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26 Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27 Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29 Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30 Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33 Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

35 Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37 Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38 Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде <земята> за наследство на Израиля.

39 При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават <още> добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам <земята> и те ще я владеят.

40 Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

43 Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44 Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46 Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте <там>.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/1-fcc0bdd29c75ed618d9e66862f53c2d4.mp3?version_id=23—

1 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

2 После Господ ми говори казвайки:

3 Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.

4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

7 защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.

12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

16 А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,

17 Господ ми говори, казвайки:

18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

22 <за тях направи>, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, <гдето са и> до днес;

23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху <всичките> племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,

29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през <земята> му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както <е и до> днес.

31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/2-5aba112926a39e30d6e43a4aab2ceb6c.mp3?version_id=23—

1 Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

2 А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

3 И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.

4 В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.

5 Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; <и> освен <тях имаше> твърде много неукрепени градове.

6 Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.

7 А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.

8 Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която е оттатък {На изток от.} Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;

9 (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);

10 всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан.

11 (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)

12 И дадох на рувимците и на гадците земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;

13 а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.

14 Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече <земите> по свое име Васан-авот-яир, <както се наричат> и до днес.

15 А на Махира дадох Галаад.

16 Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,

17 и полето, и Иордан, който <им> е граница от Хинерот до морето в полето, <то ест>, Соленото море, под Асдот-фасга на изток.

18 В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; за това всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.

19 Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,

20 догде Господ успокои братята ви както <е успокоил> и вас, и превземат и те земята, която Господ вашият Бог ще им даде оттатък {На запад от.} Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.

21 В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.

22 Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.

23 В онова време се молих Господу, казвайки:

24 Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?

25 Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска <страна> и Ливан.

26 Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.

27 Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай <земята> с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.

28 И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

29 И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/3-571fd1bc9df2abe336a685926e2aa89d.mp3?version_id=23—

1 Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

2 Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.

3 Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес.

5 Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според <тях> в земята, в която влизате да я наследите.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са <тия> на тоя велик народ.

7 Защото кой народ е <толкова> велик <щото да> има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог <близо при нас> всеки път, когато Го призоваваме?

8 Или кой народ е <толкова> велик <щото да> има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

9 Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

10 <предавай им за> деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят <от> Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си <на това>.

11 Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

12 Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас <чухте>.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

16 да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

19 и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както <сте> и днес.

21 При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, която Господ твоят Бог ти дава за наследство,

22 но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

23 Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, <да не би> да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

24 защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

25 Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

26 днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

27 Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

28 Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

29 Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки <от вас> ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

30 Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после {Еврейски: в последните дни.} се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му,

31 то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

32 Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и <попитай> от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

33 Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

34 Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред <друг> народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

35 На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

36 За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

38 за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в <земята им> и да ти я даде в наследство, както <прави> днес.

39 Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

41 Тогава Моисей отдели три града оттатък {На изток от.} Иордан към изгрева на слънцето,

42 за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

43 <Те бяха:> Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаада, <в земята> на гадците и Голан във Васан, <в земята> на манасийците.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

45 ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

46 оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

47 като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

48 от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/4-f3eb23c321aa25eea61492b94d8e0c29.mp3?version_id=23—

1 Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.

2 Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив.

3 Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.

4 Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня,

5 (а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: –

6 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

7 Да нямаш други богове освен Мене.

8 Не си прави кумир, <подобие> на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята;

9 да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

10 и Който показвам милост към хиляди <поколения> на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

11 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

12 Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.

13 Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;

14 а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; <в него> да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

15 И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.

16 Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

17 Не убивай.

18 Не прелюбодействувай.

19 Не кради.

20 Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.

21 Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

22 Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.

23 А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:

24 Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.

25 А сега, защо да измрем? – понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.

26 Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние <чухме>, и е останал жив?

27 Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.

28 И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.

29 Дано да има у тях такова сърце щото да се боят <от> Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!

30 Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.

31 А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.

32 Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво.

33 Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/5-b578531fcfb583bdbe62571194905451.mp3?version_id=23—

1 А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,

2 за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.

3 Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.

4 Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;

5 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

6 Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

7 и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

8 Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

9 И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

10 А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,

11 и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, – като ядеш и се наситиш,

12 внимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

13 От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.

14 Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас,

15 (защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.

16 Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.

17 Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.

18 И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,

19 като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.

20 Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?

21 Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;

22 и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;

23 а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.

24 Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както <прави> и днес.

25 И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/6-5d3edc37233128f0a49ae28bed669acc.mp3?version_id=23—

1 Когато Господ твоят Бог те въведе в земята, в която отиваш да я притежаваш, и изгони много народи от пред тебе, хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа по-големи и по-силни от тебе,

2 и когато Господ твоят Бог ги предаде на тебе та ги поразиш, тогава ги изтреби, като <на Бога> обречени; да не правиш договор с тях, нито да ги пожалиш;

3 да се не жениш между тях, и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син;

4 защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който скоро ще те изтреби.

5 Но така да им направите: жертвениците им да разорите, кумирите им да изпотрошите, ашерите им да изсечете и изваяните им идоли да изгорите с огън.

6 Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята.

7 Господ не ви предпочете нито ви избра, за гдето сте по-многочислени от всичките <други> племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена.

8 Но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, <за това> Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар Фараона.

9 И тъй, да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог. Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му;

10 а на ония, които Го мразят, въздава им в лице и ги изтребва; няма да забавя <наказанието> на онзи, който Го мрази, но ще му въздаде в лице.

11 За това, пази заповедите, повеленията и съдбите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш.

12 И ако слушате тия съдби и ги пазите и вършите, Господ твоят Бог ще пази за тебе завета и милостта, за която се е клел на бащите ти;

13 и ще те възлюби, ще те благослови и ще те умножи; ще благослови и плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти и маслото ти, и рожбите от говедата ти и малките от овците ти, в земята, за която се е клел на бащите ти да я даде на тебе.

14 Ще бъдеш благословен повече от всичките племена; не ще има неплоден или неплодна между вас или между добитъка ви.

15 Господ ще отстрани от тебе всяка болест и няма да докара върху тебе ни една от злите египетски болести, които познаваш; но ще ги наложи върху всички ония, които те мразят.

16 За това, да изтребиш всичките племена, които Господ твоят Бог ти предава; окото ти да ги не пожали; и на боговете им да не служиш, защото това ще ти бъде примка.

17 И ако речеш в сърцето си: Тия народи са по-многочислени от мене, как ще мога да ги изгоня? –

18 да се не уплашиш от тях; да помниш добре що направи Господ твоят Бог на Фараона и на всичките египтяни;

19 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата мишца, с които Господ твоят Бог те изведе. Така ще направи Господ твоят Бог на всичките племена, от които ти се плашиш.

20 Още Господ твоят Бог ще изпрати и стършели върху тях, догде бъдат изтребени останалите, които са се скрили от тебе.

21 Да се не уплашиш от тях, защото Господ твоят Бог е всред тебе, Бог велик и страшен.

22 И Господ твоят Бог малко по малко ще изгони тия народи от пред тебе; не бива да ги изтребиш изведнъж, за да се не умножат върху тебе полските зверове.

23 Но Господ твоят Бог ще ти ги предаде и ще ги разстройва с голямо разстройство, догде се изтребят.

24 Ще предаде и царете им в ръката ти, и ще заличиш името им под небето; никой не ще може да устои пред тебе догде не ги изтребиш.

25 Кумирите на боговете им изгаряйте с огън; да не пожелаеш да вземеш на себе си среброто или златото, което е върху тях, за да се не впримчиш в него, понеже това е мерзост пред Господа твоя Бог.

26 И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не станеш обречен <на изтребление> като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се отвращаваш от нея, защото е обречена <на> изтребление.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/7-067c93cb7d82cb8bf4e15d426a08def0.mp3?version_id=23—

1 Внимавайте да вършите всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която се е клел Господ на бащите ви.

2 И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не.

3 И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше <храна> непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.

4 Облеклото ти не овехтя на тебе нито ногата ти отече през тия четиридесет години.

5 Да вземеш, прочее, в съображение в сърцето си, че както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе.

6 За това, да пазиш заповедите на Господа твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.

7 Защото Господ твоят Бог те завежда в добра земя, в земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини;

8 в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед;

9 в земя гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в която не ще си в нужда от нищо; в земя чиито камъни са желязо, и от чиито планини ще копаеш мед.

10 Ще ядеш и ще се наситиш, и ще благословиш Господа твоя Бог за добрата земя, която ти е дал.

11 Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам,

12 да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях,

13 и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш,

14 тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството;

15 Който те преведе през голямата и страшна пустиня, <гдето имаше> горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; Който ти извади вода из кременливия камък;

16 Който те храни в пустинята с манна, <храна> която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти;

17 и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.

18 Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както <прави> днес.

19 Но ако забравиш Господа твоя Бог и отидеш след други богове, служиш им и им се поклониш, заявявам ви днес, че съвсем ще бъдете изтребени.

20 Ще бъдете изтребени както народите, които Господ изтребва от пред вас, защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/8-94c81e4ae3a0aab0b52494382358fe4e.mp3?version_id=23—

1 Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Иордан за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,

2 люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?

3 Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като си казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.

5 Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.

6 Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

7 Помни и да не забравяш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

8 А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

10 И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте <там>, бяха <написани> на тях.

11 (В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

12 А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им заповядах; направиха си излеян идол.

13 Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

14 остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.

17 Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.

19 Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но и тоя път Господ ме послуша.

20 Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.

21 И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете напред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 От <първия> ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.

25 И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 Молех се Господу, като казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.

27 Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,

28 да не би да рекат <жителите на> земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/9-301105aab8f91043aa850681961bdf5b.mp3?version_id=23—

1 В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи, като първите, и възкачи се при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.

2 И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги туриш в ковчега.

3 Прочее, направих ковчега от ситимово дърво, издялах две каменни плочи, като първите и се възкачих на планината с двете плочи в ръцете си.

4 И Той написа на плочите, както бе написано по-напред, десетте заповеди, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня когато се събрахте <там;> и Господ ги даде на мене.

5 Тогава се обърнах и слязох от планината, и турих плочите в ковчега, който направих; и там те се намират, според както Господ ми заповяда.

6 (След това израилтяните отпътуваха от Вирот-Венеякан до Мосера. Там умря Аарон, и там бе погребан; а синът му Елеазар свещенодействува вместо него.

7 От там отпътуваха до Гадгад, и от Гадгад до Иотвата, земя богата с водни потоци.

8 В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега <за плочите> на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя в Името Му, <както прави> до днес;

9 по която причина левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ, твоят Бог им се обеща).

10 А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; па и тоя път Господ ме послуша, като склони Господ да не те погуби.

11 Тогава Господ ми каза: Стани, предвождай тия люде, за да влязат да притежават земята, за която съм се клел на бащите им да я дам на тях.

12 А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа,

13 та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?

14 Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,

15 обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както <виждате> днес.

16 Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.

17 Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;

18 Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.

19 Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.

20 От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш.

21 Той е с Когото <трябва> да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тия велики и страшни дела, които очите ти видяха.

22 Бащите ти слязоха в Египет <на брой> седемдесет души; а сега Господ твоят Бог те направи многочислен, като звездите на небето.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/10-d3f16b4a6b63db88b1250c6d5daf9ba2.mp3?version_id=23—