Author: admin

1 Господното слово дойде пак към мене и рече:

2 Недей си взема жена, Нито да родиш синове или дъщери на това място,

3 Защото така казва Господ За синовете и за дъщерите, които се раждат на това място, И за майките, които са ги родили, И за бащите, които са ги добили в тая страна;

4 Те ще умрат от разни видове люта смърт; Не ще бъдат оплакани, нито погребани; Ще бъдат като тор по лицето на земята; Ще загинат от нож и от глад, И труповете им ще бъдат храна За небесните птици и за земните зверове.

5 Защото така казва Господ: Не влизай в дом гдето има жалеене, И не ходи да ридаеш или да ги оплакваш; Защото отнех мира Си от тия люде, казва Господ, Да! милосърдието и щедростите Си.

6 И големи и малки ще измрат в тая страна; Не ще бъдат погребани, нито ще ги оплачат, Нито ще направят нарязвания <по телата си>, Нито ще се обръснат за тях,

7 Нито ще раздават <хляб> в жалеенето, За да ги утешат за умрелия, Нито ще ги напоят с утешителната чаша За баща им или за майка им.

8 Не влизай и в дом, гдето има пируване, Да седиш с тях та да ядеш и да пиеш;

9 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя да престане в това място, Пред очите ви, и във вашите дни, Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата.

10 И когато известиш на тия люде всички тия думи, и те ти рекат: Защо е изрекъл Господ това голямо зло против нас? И какво е беззаконието ни и какъв грехът ни, който сме извършили против Господа нашия Бог?

11 Тогава да им речеш: Понеже Ме оставиха бащите ви, казва Господ, Та последваха други богове, Служиха им и им се поклониха, А Мене оставиха и закона Ми не опазиха;

12 А и вие сторихте още по-лошо от бащите си, Защото, ето, ходите всеки по упоритостта на нечестивото си сърце, И не слушате Мене;

13 Затова ще ви изхвърля от тая страна В страна, която не сте познавали, нито вие, нито бащите ви; И там денем и нощем ще служите на други богове; Понеже няма да покажа милост към вас.

14 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма вече да рекат: <Заклевам се в> живота на Господа, Който изведе израилтяните от египетската земя!

15 Но: <Заклевам се в> живота на Господа, Който изведе израилтяните от северната земя, И от всичките страни, гдето ги беше изгонил! И Аз ще ги върна пак в страната им, Която дадох на бащите им.

16 Ето, ще пратя за много рибари, Казва Господ, та ще ги изловят; И подир това ще пратя за много ловци, Та ще ги гонят от всяка планина, И от всеки хълм и от дупките на канарите.

17 Защото очите Ми са върху всичките им пътища; Те не са скрити от лицето Ми, Нито е утаено беззаконието им от очите Ми.

18 И най-напред ще им въздам двойно За беззаконието им и за греха им, Защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си, И с мерзостите си напълниха наследството Ми.

19 Господи, сило моя и крепост моя, Прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята, И ще рекат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи, Суета и безполезни работи.

20 Да си направи ли човек богове, Които, все пак, не са богове?

21 Затова, ето, ще ги направя тоя път да познаят – Ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми; И те ще познаят, че името Ми е Иеова.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/16-adb5d68c46f927f0b164155d35895aec.mp3?version_id=23—

1 Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви,

2 Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.

3 О, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.

4 И ти, да! едвам оцеляла ти, Ще престанеш <да владееш> наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.

5 Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.

6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.

7 Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.

8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.

9 Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?

10 Аз, Господ, изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.

11 <Каквато е> яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.

12 Славен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.

13 Господи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.

14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме и ще бъда спасен; Защото с Тебе аз се хваля.

15 Ето, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.

16 Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше <явно> пред Тебе.

17 Не бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.

18 Нека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се ужасяват те, а аз да се не ужася, Докарай върху тях злощастен ден, И сломи ги с двоен пролом.

19 Така ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете <си>, през която влизат Юдовите царе и през която излизат и във всичките ерусалимски порти, и кажи им:

20 Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.

21 Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;

22 нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.

23 Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление.

24 И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,

25 Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и <яздещи> на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно;

26 И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни <жертви>, в дома Господен.

27 Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате <с такъв> през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/17-bfa52690a4220150d73d0c06fbd15d81.mp3?version_id=23—

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

2 Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми.

3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.

4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.

5 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, Както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.

7 Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го изкореня, съсипя и погубя,

8 Ако оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

9 А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го съградя и насадя,

10 Ако извърши това, което е зло пред Мене, Като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам.

11 Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже И на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас, И измислювам замисли против вас; Върнете се, прочее, всеки от лошия си път, И оправете постъпките си и делата си.

12 А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим, И ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.

13 Затова, така казва Господ: Попитайте сега между народите Кой е чул такива неща; Израилевата девица е извършила много ужасно нещо.

14 Ще престане ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идат от далеч?

15 Обаче Моите люде Ме забравиха, кадиха на суетни <богове>; И тия са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, За да ходят в обикалящите пътеки на ненаправен път,

16 За да направят земята си <предмет на> учудване и на вечно подсвиркване, Тъй щото всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава.

17 Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; В деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.

18 Тогава рекоха: Елате, нека скроим замисли против Еремия; Защото не ще се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк. Елате, да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.

19 Внимавай на мене, Господи, И чуй гласа на ония, които се препират с мене.

20 Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, За да отвърна от тях Твоята ярост.

21 Затова предай чадата им на глад, И предай ги на силата на ножа; Нека станат жените им бездетни и вдовици, Нека мъжете им бъдат поразени от смърт, И нека паднат младежите им от нож в бой.

22 Нека се чуе вопъл от къщите им, Когато докарат внезапно полкове върху тях; Защото изкопаха яма, за да ме хванат, И скриха примки за нозете ми.

23 А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; Да не простиш беззаконието им, Нито да изличиш греха им пред лицето Си; Но да се съборят пред Тебе; Ти подействувай против тях във време на гнева Си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/18-f41e4bc2984c10dd765411fcfd0c6bce.mp3?version_id=23—

1 Така каза Господ: Иди та купи една глинена стомна, и <вземи> някой от старейшините на людете и от старейшините на свещениците,

2 и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на грънчарската порта, и там възгласи думите, които ще ти кажа, като речеш:

3 Слушайте Господното слово, Юдови царе и ерусалимски жители. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, поради което всекиму, който чуе за него ще му писнат ушите;

4 защото Ме оставиха, и направиха чуждо това място като кадиха в него на други богове, които не бяха познали – те и бащите им и Юдовите царе, и напълниха това място с кръвта на невинните,

5 и издигнаха високи места на Ваала, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваала – нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало на ум.

6 Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато това място не ще се нарича вече Тофет, или долина на Еномовия син, но долина на клане.

7 И ще осуетя на това място съвещанията на Юда и на Ерусалим; и ще ги накарам да паднат от нож пред неприятеля си, и чрез ръката на ония, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на земните зверове.

8 И ще направя тоя град <предмет на> учудване и подсвиркване; всеки, който минава през него ще се почуди и ще подсвирне поради всичките му язви.

9 И ще ги направя да ядат месата на синовете си и месата на дъщерите, и ще ядат всеки месата на другаря си, при обсадата и при утеснението, с което ще ги утеснят неприятелите им и ония, които искат живота им.

10 Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са отишли с тебе,

11 и да им речеш: Така казва Господ на Силите: Ей така ще строша тия люде и тоя град, както някой строшава грънчарски съд, който не може вече да стане цял; и ще ги погребват в Тофет понеже не ще остане място за погребване другаде.

12 Така ще постъпя с това място и с жителите му, казва Господ, и ще направя тоя град като Тофет;

13 и къщите на Ерусалим и къщите на Юдовите царе, които са нечисти, ще бъдат както мястото Тофет, дори всичките къщи, върху чиито покриви кадиха на цялото небесно войнство, и направиха възлияние на други богове.

14 Тогава Еремия дойде от Тофет, гдето Господ го беше изпратил да пророкува; и застана в двора на Господния дом та рече на всичките люде:

15 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на тоя град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото закоравиха врата си да не слушат думите Ми.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/19-7206a7487e568f819b8a6becf4a7bd92.mp3?version_id=23—

1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

2 Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.

3 А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.

4 Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

5 При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.

6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

7 Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

8 Защото отворя ли уста, <не мога да не> викам; <Трябва да> викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става <Причина за> позор и присмех цял ден.

9 Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

10 Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, – <Думат> всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, – Може би той ще се помами <в някаква погрешка>, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

11 Но Господ е с мене като мощен и страшен <защитник>; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

12 Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

13 Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

14 Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,

15 Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, – И с това се зарадва много;

16 И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

17 Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й <да е останала> всякога бременна.

18 Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/20-3929732b398fcbbed1f2e4557201d473.mp3?version_id=23—

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа, когато цар Седекия прати при него Пасхора Мелхиевия син и свещеника Софония, син на Маасея, да <му> рекат:

2 Моля, допитай се до Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор отвори война против нас; може би да подействува Господ за нас според всичките Си <минали> чудеса, та да се махне оня от нас.

3 Тогава Еремия им рече: Ето какво ще кажете на Седекия:

4 Така казва Господ Израилевият Бог: Ето, Аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и Аз ще ги събера всред тоя град.

5 И сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодуване.

6 Ще поразя жителите на тоя град, и човек и животно; и ще измрат от голям мор.

7 След това, казва Господ, ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му, людете <му>, оцелелите в тоя град от мор, от нож и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, в ръката на неприятелите им и в ръката на ония, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на ножа; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили за тях.

8 И да речеш на тия люде: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта.

9 Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе та се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив, и животът му ще бъде като корист за него.

10 Защото насочих лицето Си против тоя град за зло, а не за добро, казва Господ; той ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.

11 А на дома на Юдовия цар <кажи>: Слушайте Господното слово:

12 Доме Давидов, така казва Господ: Извършвайте правосъдие всяка заран, и отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън, и пламне без да има кой да го угаси.

13 Ето, казва Господ, Аз съм против тебе, която обитаваш в долината и в скалата всред полето, <против вас>, които казвате: Кой ще слезе против нас? или кой ще влезе в жилищата ни?

14 И ще ви накажа според плода на делата ви, казва Господ; и ще запаля огън в леса на тоя <град>, та ще пояде всичко около него.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/21-52e373ab44a1704eff50e41b3c25a054.mp3?version_id=23—

1 Така каза Господ: Слез в къщата на Юдовия цар, та изговори там това слово, като кажеш:

2 Слушай словото Господно, царю Юдов, Който седиш на Давидовия престол, Ти, слугите ти и людете ти, Които влизате през тия порти –

3 Така казва Господ: Извършвайте правосъдие и правда, И отървавайте обрания от ръката на насилника; Не онеправдавайте нито насилвайте Чужденеца, сирачето и вдовицата, И невинна кръв не проливайте на това място.

4 Защото, ако наистина вършите това, Тогава през портите на тоя дом ще влизат Царе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и <яздещи> коне, Те, слугите им и людете им.

5 Но ако не послушате тия думи, Заклевам ви в Себе Си, казва Господ, Че тоя дом ще запустее.

6 Защото така казва Господ за дома на Юдовия цар: Ти Ми си Галаад и ливански връх; Но ще те обърна в пустиня, В градове ненаселени.

7 Ще приготвя против тебе изтребители, Всеки с оръжията му; Та ще изсекат отбраните ти кедри И ще ги хвърлят в огъня.

8 И много народи, като минат край тоя град, Ще рекат, всеки на ближния си: Защо постъпи така Господ с тоя голям град?

9 И ще отговорят: Защото оставиха завета на Господа своя Бог Та се поклониха на други богове И им служиха.

10 Не плачете за умрелия, Нито ридайте за него; Но плачете горчиво за онзи, който отива, Защото няма да се върне вече, Нито ще види пак родната си земя.

11 Защото така казва Господ За Селума, син на Юдовия цар Иосия, Който царуваше вместо баща си Иосия, Който <и> излезе от това място: Той няма да се върне вече;

12 Но на мястото гдето го закараха пленник, там ще умре, И няма да види вече тая земя.

13 Горко на онзи, който строи къщата си с неправда, И стаите си с кривда; Който кара ближния си да му работи без заплата, И не му дава надницата му;

14 Който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи; В които си отваря прозорци, И я покрива с кедър и я боядисва с алено.

15 Понеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? <Да!> но той извършваше правосъдие и правда, Тогава благоденствуваше.

16 Отсъждаше делото на сиромаха и на немотния; Тогава благоденствуваше. Не значеше ли това да Ме познава? казва Бог.

17 А твоите очи и твоето сърце не са в друго, Освен в нечестната си печалба, и в проливане невинна кръв, И в извършване насилство и угнетение.

18 Затова, така казва Господ За Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син: Няма да го оплакват, <казвайки>: Горко, брате мой! или: Горко сестро! Няма да го оплачат, <казвайки>: Горко, господарю! или: Горко, негово величество!

19 Той ще бъде погребан с оселско погребение, Извлечен и хвърлен оттатък ерусалимските порти.

20 Възлез на Ливан та извикай, С висок глас извикай от Аварим към Васан Защото загинаха всичките ти любовници.

21 Говорих ти в благоденствието ти; Но ти рече: Не ща да слушам. Такава е била обходата ти от младостта ти, Че ти не слушаше гласа Ми.

22 Вятърът ще се храни с всичките ти овчари, И любовниците ти ще отидат в плен; Навярно тогава ще се смутиш и посрамиш Поради всичката си злина.

23 Ти, която населяваш Ливан, Която правиш гнездото си в кедрите, Колко ще бъдеш за жалене, Когато те нападнат мъки, Болки като на жена, която ражда!

24 <Заклевам се в> живота Си, казва Господ, Че даже ако Иехония, син на Юдовия цар Иоаким, Би бил печат на дясната Ми ръка, И от там бих се откъснал;

25 И ще те предам в ръката на ония, които искат живота ти, И в ръката на ония, от които се боиш, Да! в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, И в ръката на халдейците.

26 Ще отхвърля тебе И майка ти, която те е родила, В друга земя, гдето не сте се родили, И там ще умрете.

27 А в земята, гдето душата им желае да се върне, Там няма да се върнат.

28 Нима тоя човек Иехония е строшено и презряно грънчарско изделие, Или непотребен съд? <Тогава> защо бяха отметнати, той и потомството му, И бяха хвърлени в страна, която не познават?

29 О земьо, земьо, земьо, чуй словото Господно;

30 Така казва Господ. Запишете тоя човек за бездетен, Човек, който няма да успее в дните си; Защото ни един човек от потомството му Не ще успее да седи на Давидовия престол И да властвува вече над Юда.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/22-45f7a7429cd65a32ca47246e2bcba78e.mp3?version_id=23—

1 Горко на пастирите, Които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! казва Господ.

2 Затова, така говори Господ Израилевият Бог Против пастирите, които пасат людете Ми: Вие разпръснахте овцете Ми, и ги разпъдихте, И не ги посетихте; Ето, Аз ще ви накажа За злите ви дела, казва Господ.

3 И ще събера останалите Си овце От всичките страни, гдето ги изпъдих, И ще ги върна пак в кошарите им, Гдето ще се наплодят и умножат.

4 И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат; И те няма да се плашат вече, нито ще треперят, Нито ще загине някоя, казва Господ.

5 Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще въздигна на Давида праведен отрасъл, Който като цар ще царува, ще благоденствува, И ще върши правосъдие и правда по земята.

6 В неговите дни Юда ще бъде спасен, И Израил ще обитава в безопасност; И ето името, с което ще се нарича – Господ е наша правда.

7 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато не ще рекат вече: <Заклеваме се в> живота на Господа, Който възведе израилтяните из Египетската земя!

8 Но: <Заклеваме се в> живота на Господа, Който възведе и който доведе потомството на Израилевия дом От северната земя, и от всичките страни, гдето ги бях изгонил! И ще се заселят в своята земя.

9 За пророците. Сърцето ми дълбоко се съкрушава Всичките ми кости треперят, Като пиян съм, И като човек обладан от вино, Поради Господа, И поради светите Негови думи.

10 Защото земята е пълна с прелюбодейци; Защото поради проклятията земята плаче, Изсъхнаха пасбищата на степите; И стремежът им стана лош, И силата им неправедна.

11 Защото и пророкът и свещеникът се оскверниха; Дори в дома Си намерих нечестието им, казва Господ.

12 Затова пътят им ще им бъде Като плъзгави места в тъмнина, По който, като бъдат тласкани, ще паднат; Защото ще докарам зло върху тях В годината на наказанието им, казва Господ.

13 Тоже в самарийските пророци видях безумие; Те пророкуваха чрез Ваала, и заблудиха людете Ми Израиля.

14 Още и в ерусалимските пророци видях ужасно нещо; Прелюбодействуват и ходят в лъжа, И подкрепват ръцете на злодейците Тъй щото никой не се връща от злото си; Те всички станаха за Мене като Содом, И жителите му като Гомор.

15 Затова, така казва Господ на Силите за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин, И ще ги напоя с горчива вода; Защото от ерусалимските пророци Се е разпространило нечестие по цялата страна.

16 Така казва Господ на Силите: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват; Те ви учат суета, Изговарят видения от собственото си сърце, А не от устата Господни.

17 На ония, които Ме презират, винаги казват: Господ рече: Ще имате мир; И на всекиго, който ходи по своето упорито сърце, казват: Няма да ви постигне зло.

18 Защото, кой <от тях> е стоял в съвета на Господа Та е видял и чул Неговото слово? Кой <от тях> е внимавал в словото Му и е чул?

19 Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Дори ураган вихрушка; Ще избухне върху главата на нечестивите.

20 Гневът на Господа няма да се върне Догдето Той не извърши и догдето не изпълни Намеренията на сърцето Си; В послешните дни ще разберете това напълно.

21 Аз не съм изпратил тия пророци, а при все това те се завтекоха; Не съм им говорил, а при все това те пророкуваха.

22 Но ако бяха стояли в съвета Ми, Тогава те щяха да правят людете Ми да чуят думите Ми, И щяха да ги връщат от лошия им път И от злите им дела.

23 Аз <само> отблизо ли съм Бог, казва Господ, А не Бог <и> отдалеч?

24 Може ли някой да се скрие в тайни места, Та Аз да го не видя? казва Господ. Не Аз ли изпълням небесата и земята? казва Господ.

25 Чух що говорят пророците, Които в Мое име пророкуват лъжа, Като казват: Видях сън, видях сън!

26 До кога ще бъде това в сърцето на пророците, Които пророкуват лъжа, – На ония, които пророкуват измамата на своето сърце?

27 Които мислят да направят людете Ми да забравят Моето име Чрез сънищата си, които разказват всеки на ближния си, Както забравиха бащите им името Ми заради Ваала.

28 Пророк, който има <истински> сън, нека разказва съня, И оня, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно. Що има плявата с житото? казва Господ.

29 Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, И като чук, който строшава скалата?

30 Затова, ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които крадат думите Ми всеки от ближния си.

31 Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, Които клатят езиците си и казват: Той говори.

32 Ето, Аз съм против ония, които пророкуват лъжливи сънища, казва Господ, И, като ги разказват, с лъжите си и с надменността си Правят людете Ми да се заблуждават, Тогаз, когато Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал; Прочее, те никак няма да ползуват тия люде, казва Господ.

33 И когато тия люде, Или някой пророк или свещеник, те попитат като рекат: Какво е наложеното <върху тебе> от Господа <слово>? Тогава да им кажеш що е наложеното, – Че Господ дума: Аз ще ви отхвърля.

34 А колкото за пророка, свещеника и <оня от> людете, Който би рекъл: Наложеното от Господа <слово>! Аз ще накажа оня човек и дома му.

35 Така да речете всеки на ближния си И всеки на брата си: Какво е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

36 А да не споменете вече: Наложеното от Господа <слово>; Понеже товар ще бъде на всекиго Неговото слово; Защото извратихте думите на живия Бог, На Господа на Силите, нашия Бог.

37 Така да кажеш на пророка: Какво ти е отговорил Господ? Или: Що е рекъл Господ?

38 Но понеже казвате: Наложеното от Господа <слово>, Затова, така казва Господ: Понеже употребяват това изречение – Наложеното от Господа <слово>, При все, че Аз пратих до вас да ви кажат Да не казвате – Наложеното от Господа <слово>,

39 Затова, ето, Аз ще ви забравя съвсем, И ще отхвърля от присъствието Си вас И града, който дадох вам и на бащите ви:

40 И ще докарам върху вас вечен укор, И вечно посрамление, което няма да се забрави.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/23-cc5e54eeba5a4190042cb06cd2636cd2.mp3?version_id=23—

1 Господ ми показа; и ето две кошници смокини пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор бе пленил от Ерусалим Юдовия цар Иехония, Иоакимовия син, и Юдовите първенци, с художниците и ковачите, и беше ги завел във Вавилон.

2 В едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини; а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошевината им не бяха за ядене.

3 Тогава ми рече Господ: Що виждаш, Еремие? И рекох: Смокини – добрите смокини, много добри, а лошите много лоши, тъй щото поради лошевината им не са за ядене.

4 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

5 Така казва Господ Израилевият Бог: Както на тия добри смокини, така ще погледна за добро на пленените из Юда, които изпратих от това място в Халдейската земя.

6 Защото, като насоча очите Си върху тях за добро, ще ги доведа пак в тая земя; ще ги съградя, и няма да ги съборя; ще ги насадя, и няма да ги изкореня.

7 Ще им дам и сърце да познават, че Аз съм Господ; и те ще Ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце.

8 И както лошите смокини, които поради лошевината им не се ядат, непременно така казва Господ: По същия начин ще предам Юдовия цар Седекия, първенците му, и останалите от Ерусалим, които са оцелели в тая земя, и ония, които живеят в Египетската земя;

9 и ще ги предам да бъдат тласкани за зло по всичките царства на света, да бъдат укорявани, и да станат за поговорка, за упрек и за проклетия във всичките места, гдето ще ги изгоня.

10 И ще пратя между тях нож, глад и мор, догдето изчезнат от земята, която дадох на тях и на бащите им.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/24-a9fc7b50a12902a86fc432ae3513c07e.mp3?version_id=23—

1 Словото, което дойде към Еремия за всичките Юдови люде, в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, която година бе и първа на вавилонския цар Навуходоносора,

2 което <слово> пророк Еремия изговори на всичките Юдови люде и на всичките ерусалимски жители, като казва:

3 От тринадесетата година на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, дори до днес, тия двадесет и три години, Господното слово дохождаше към мене; и аз ви говорих като ставах рано и говорех; но вие не послушахте.

4 И Господ прати до вас всичките Си слуги пророците, като ставаше рано и ги пращаше, (но не послушахте, нито приклонихте ухо да послушате),

5 и те казваха: Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела, и населявайте земята, която Господ даде на вас и на бащите ви от века и до века;

6 и не отивайте след други богове, за да им служите и да им се кланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си; и Аз няма да ви сторя зло.

7 Но вие не Ме послушахте, казва Господ, като Ме разгневявахте с делата на ръцете си за собственото си зло.

8 Затова така казва Господ на Силите: Понеже не послушахте думите Ми,

9 ето Аз ще изпратя и ще взема всичките северни родове, казва Господ, тоже и слугата Ми Навуходоносора, вавилонския цар, та ще ги доведа против тая земя, и против нейните жители, и против всички тия околни народи; ще ги обрека на изтребление, и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги обърна на вечна пустота.

10 При това, ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невестата, шумът на мелницата и светенето на светилото.

11 И цялата тая земя ще бъде пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.

12 А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и Халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота.

13 И ще докарам върху оная земя всичките неща, които съм говорил против нея, всичко що има писано в тая книга, което Еремия пророкува против всичките народи.

14 Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им.

15 Защото така ми каза Господ Израилевият Бог: Вземи от ръката Ми тая чаша с виното на яростта <Ми> та напой от нея всичките народи, до които те пращам.

16 И като пият, ще политат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред тях.

17 Тогава взех чашата от ръката на Господа та напоих всичките народи, при които ме беше изпратил Господа<, а именно>:

18 Ерусалим и Юдовите градове с царете им и първенците им, за да ги обърна в пустота, и за да станат за учудване и подсвиркване и проклетия, както са днес;

19 египетския цар Фараона, със слугите му, първенците му и всичките му люде;

20 всичките разноплеменни люде, всичките царе на земята Уз, и всичките царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон и останалите от Азот;

21 Едома, Моава и амонците;

22 и всичките тирски царе, всичките сидонски царе, и царете на островите оттатък морето;

23 Дедана, Тема, Вуза и всички които си стрижат издадените части на косата;

24 всичките арабски царе, и всичките царе на разноплеменните люде, които населяват пустинята;

25 всичките зимрийски царе, всичките еламски царе, и всичките мидски царе;

26 всичките северни царе, ближните и далечните, едни с други, и всичките царства на света, които са по лицето на земята; а царят на Сесах {Шифърът за Вавилон.} ще пие подир тях.

27 Затова ще им речеш: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пийте и опийте се, повръщайте, паднете, и не ставайте вече, поради ножа, който ще изпратя всред вас.

28 И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им речеш: Така казва Господ на Силите: Непременно ще пиете;

29 защото, ето Аз докарвам зло като започвам от града, който се нарича по Моето име; и вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз ще призова нож върху всичките земни жители, казва Господ на Силите.

30 Затова пророкувай ти против тях всички тия неща, като им кажеш: Господ ще изреве свише, И ще издаде гласа Си от светото Си обиталище; Ще изреве силно против паството Си; Ще извика, като ония, които тъпчат <грозде>, Против всичките жители на света.

31 Екотът ще стигне и до краищата на света, Защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, Ще предаде нечестивите на нож, казва Господ.

32 Така казва Господ на Силите: Ето, зло ще излезе от народ към народ, И голям ураган ще се подигне От краищата на земята.

33 В оня ден убитите от Господа ще лежат От единия край на земята до другия край на земята; Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани; Ще бъдат за тор по повърхността на земята.

34 Лелекайте, пастири и извикайте, И вие, началници на стадото, валяйте се <в пръстта>; Защото напълно настана времето за да бъдете заклани и разпръснати, И ще паднете като отбран съд.

35 И пастирите не ще имат средство за избягване, Нито началниците на стадото за избавление.

36 Глас на вопъл от пастирите, И виене от началниците на стадото! Защото Господ опустошава пасбището им.

37 И мирните кошари занемяха От пламенния гняв на Господа.

38 Той е оставил убежището Си като лъв; Да! земята им стана за учудване От лютостта на насилника, И от яростния Му гняв.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/25-091edfd0f4335e46c52bdb019d4efaa4.mp3?version_id=23—