Author: admin

1 Заради Сион няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.

2 Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти; И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.

3 Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.

4 Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.

5 Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде {Еврейски: Синове.} ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

6 На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

7 И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.

8 Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, <казвайки:> Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;

9 Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.

10 Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните <му;> Издигнете знаме за племената.

11 Ето, Господ прогласи до краищата на земята, <като каза>: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.

12 И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/62-17274a0e3fa74030f642a34879daffaf.mp3?version_id=23—

1 Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.

2 Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на <ония на човек>, който тъпче в лин?

3 Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

4 Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

5 Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

6 Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.

7 Ще спомена милосърдията Господни, <Причините> за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.

8 Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

9 Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

10 Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

11 Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, <и казваха: >Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? – Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? –

12 Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? –

13 Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?

14 Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

15 Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

16 Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

17 Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

18 Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

19 Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/63-09d4810b32aa5fca09ba29b75cdcd530.mp3?version_id=23—

1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.

5 Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.

6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

7 И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/64-ff82b7b4523f69ecd807df64cfe56fc4.mp3?version_id=23—

1 Достъп дадох на ония, които не питаха за Мене; Близо бях при ония, които не Ме търсеха. Ето Ме! ето Ме! рекох На народ, който не призоваваше името Ми.

2 Простирах ръцете си цял ден Към бунтовнически люде, Които ходят по недобър път След своите помисли, –

3 Люде, които непрестанно Ме дразнят в лицето Ми, Като колят жертви в градини, И кадят върху кирпичени <олтари:>

4 Като живеят в гробищата, И нощуват в подземията; Като ядат свинско месо, И <държат> в съдовете си вариво от нечисти неща;

5 Като казват: Стой надалеч, не се приближавай до мене, Защото аз съм по-свет от тебе, Такива са дим в ноздрите Ми, Огън горящ през целия ден.

6 Ето, писано е пред Мене; Няма да мълча, но ще въздам. Да! ще въздам в пазухите им,

7 Както за вашите беззакония, казва Господ, така и за беззаконията на бащите ви, Които кадиха по планините, И Ме хулиха по хълмовете; Затова Аз най-напред ще отмеря в пазухата им делото им.

8 Така казва Господ: Както думат, когато има мъст в грозда: Не го повреждай, защото има благословия в него, Така ще направя и Аз заради слугите Си, За да не ги изтребя всички.

9 Ще произведа потомък от Якова, И от Юда наследник на планините Си; Моите избрани ще ги наследят, И слугите Ми ще се заселят там.

10 И за людете Ми, които Ме търсят, Сарон ще бъде пасище за стада, И долината Ахор място гдето лежат говеда.

11 А вас, които оставяте Господа, Които забравяте светия Ми хълм, Които приготвяте трапеза за Щастие {Еврейски: Гад.}, И които правите възлияние на Орисница {Еврейски: Мени.},

12 Ще ви определя за нож, вие всички ще се наведете за клане; Защото, когато виках не отговаряхте, И когато говорех не слушахте; Но вършехте онова, което бе зло пред Мене, И избрахте това, което Ми бе неугодно.

13 Затова, така говори Господ Иеова: Ето, Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате; Ето, Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате; Ето, Моите слуги ще се радват, а вие ще се срамувате;

14 Ето, Моите слуги ще пеят от сърдечна радост, А вие ще пищите от сърдечна болка, И ще лелекате от съкрушаване на духа.

15 И ще оставите името си на избраните Ми за да проклинат с Него; И Господ Иеова ще умъртви тебе, А слугите Си ще нарече с друго име;

16 Така щото, който облажава себе си на земята Ще облажава себе си в Бога на истината, И който се кълне на земята Ще се кълне в Бога на истината; Защото предишните скърби се забравиха, И защото се скриха от очите Ми.

17 Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.

18 Но вие веселете се и радвайте се винаги В онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие,

19 Аз ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете Си, И няма да се чува вече в него глас на плач Нито глас на ридание.

20 Там не ще има вече младенец, <който да живее само> няколко дни, Нито старец, който да не е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, А грешник <ако умре> стогодишен ще бъде <считан за> проклет.

21 Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.

22 Няма те да построят, а друг да живее <там>. Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.

23 Не ще се трудят напразно, Нито ще раждат чада за бедствие; Защото те са род на благословените от Господа, Тоже и потомството им.

24 Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, И докато ще говорят те, Аз ще слушам.

25 Вълкът и агнето ще пасат заедно, И лъвът ще яде слама както вола, И храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат нито ще погубват В цялата Ми света планина, казва Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/65-0019ca87a01be76c04393806c564c9fc.mp3?version_id=23—

1 Така казва Господ: Небето Ми е престол, И земята е Мое подножие; Какъв дом искате да построите за Мене? И какво ще бъде мястото на Моя покой?

2 Защото Моята ръка е направила всичко това, И <по тоя начин> всичко това е станало, казва Господ; Но пак, на този ще погледна, На оня, който е сиромах и съкрушен духом, И който трепери от словото Ми.

3 Който коли вол е както оня, който убива човек, – Който жертвува агне както оня, който пресича врат на куче, – Който принася хлебен принос <както оня, който принася> свинска кръв, – Който кади възпоменателен ливан както оня, който благославя идол. Да! както те са избрали своите пътища, И душата им се наслаждава в гнусотиите им,

4 Така и Аз ще избера мечтанията им, И ще докарам върху тях ония неща, от които те се боят; Защото, когато виках, никой не отговаряше, Когато говорех, те не слушаха; Но вършеха това, което бе зло пред Мене, И избираха онова, което Ми бе неугодно.

5 Вие, които треперите от словото на Господа, Слушайте словото Му, <като казва:> Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име, Са рекли: Господ нека прослави Себе Си, Та да видим вашата радост! Но те ще се посрамят.

6 Шумен глас <се чува> от града, Глас от храма, Глас на Господа, Който въздава на враговете Си.

7 Преди да се замъчи, тя роди; Преди да дойдат болките й, освободи се и роди мъжко.

8 Кой е чул такова нещо? кой е видял такива? Родила ли би се една земя в един ден? Или родил ли би се един народ отведнъж? Но сионската <дъщеря> щом се замъчи роди чадата си.

9 Аз, Който довеждам до раждане, Не бих ли направил да роди? казва Господ; Аз, Който правя да раждат, Затворил ли бих <утробата>? казва твоят Бог.

10 Развеселете се с ерусалимската <дъщеря>, И радвайте се с нея, всички вие, които я обичате; Развеселете се с нея в радостта й, Всички вие, които скърбите за нея;

11 За да сучите и се наситите От съсците на утешенията й. За да се насучите и се насладите От изобилието на славата й.

12 Защото така казва Господ: Ето, ще простирам към нея мир като река, И славата на народите като прелял поток; Тогава ще се насучите, Ще бъдете носени на обятия, И ще бъдете галени на колена.

13 Както един, когото утешава майка му, Така Аз ще ви утеша; И ще се утешите в Ерусалим.

14 Ще видите това, и сърцето ви ще се зарадва, И костите ви ще виреят като зелена трева; И ще се познае, че ръката на Господа е за слугите Му, А гневът Му против враговете Му.

15 Защото, ето, Господ ще дойде с огън, И колесниците Му ще бъдат като вихрушка, За да излее гнева Си с ярост, И изобличението Си с огнени пламъци,

16 Защото с огън и с ножа Си Ще се съди Господ с всяка твар; И убитите от Господа ще бъдат много.

17 Ония, които се освещават и очистват <за да отиват> в градините След една <ашера> в средата, Като ядат свинско месо и гнусотии и мишки, Те всички ще загинат, казва Господ.

18 Защото Аз <зная> делата им и помислите им, И иде <времето>, когато ще събера всичките народи и езици; И те ще дойдат и ще видят славата Ми.

19 И Аз ще поставя знамение между тях; И ония от тях, които се отърват, ще ги изпратя в народите – В Тарсис, Фул и Луд, които теглят лък, В Тувал и Яван, далечните острови, Които не са чули слуха Ми, Нито са видели славата Ми; И те ще изявяват славата Ми между народите.

20 И ще доведат всичките ви братя От всичките народи за принос Господу, – На коне, на колесници и на носилки, На мъски и на бързи камили, – Към светия Ми хълм, Ерусалим, казва Господ, Както израилтяните донасят принос В чист съд в дома Господен.

21 Па и от тях ще взема За свещеници <и> за левити, казва Господ.

22 Защото, както новото небе И новата земя, които Аз ще направя, Ще пребъдат пред Мене, казва Господ, Така ще пребъде родът ви и името ви.

23 И от новолуние до новолуние, И от събота до събота, Ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, Казва Господ.

24 И като излязат те ще видят труповете на човеците, Които са престъпили против Мене; Защото техният червей няма да умре, Нито ще угасне огънят им; И те ще бъдат гнусни на всяка твар.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ISA/66-520011d6d56f8dbaf26b400d904956df.mp3?version_id=23—

1 Думите на Хелкевия син Еремия, <един> от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя,

2 към когото дохождаше Господното слово в дните на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му.

3 Дохождаше и в дните на Юдовия цар Иоаким, син на Иосия, до края на единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Иосия, до пленяването на Ерусалим в петия месец.

4 Прочее, Господното слово дойде към мене и рече:

5 Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.

6 Тогава рекох: О, Господи Иеова! ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.

7 А Господ ми рече: Не думай – Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.

8 Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

9 Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти.

10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

11 При това Господното слово дойде към мене и рече: Що виждаш, Еремие? И рекох: Виждам бадемова пръчка {Названието на бадема по еврейски значи бързото (да цъфти) дърво.}.

12 Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си.

13 И втори път дойде Господното слово към мене и рече: Що виждаш ти? И рекох: Виждам котел, който възвира; и лицето му е от север.

14 Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло Върху всичките жители на <тая> земя.

15 Защото, ето, Аз ще повикам Всичките колена на северните царства, казва Господ; И те ще дойдат и ще поставят всеки престола си Във входа на ерусалимските порти, И срещу всичките стени около него, И срещу всичките Юдови градове.

16 И ще произнеса съдбите Си против тях Поради всичкото им нечестие, Гдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, И се поклониха на делата на своите ръце.

17 Ти, прочее, опаши кръста си, И стани та им кажи всичко, което ще ти заповядам; Да се не уплашиш от тях, Да не би Аз да те уплаша пред тях.

18 Защото, ето, Аз те поставих днес <Като> укрепен град, железен стълб, И като медни стени против цялата страна, Против царете на Юда, против първенците му, Против свещениците му, и против людете на <тая> страна.

19 Те ще воюват против тебе, Но няма да ти надвият; Защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/1-f56527c349fd0e1743ad672d87753da5.mp3?version_id=23—

1 Словото Господно дойде към мене и рече:

2 Иди та прогласи в ушите на ерусалимската <дъщеря>, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.

3 Израил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.

4 Чуйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом:

5 Така казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?

6 Нито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?

7 И въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.

8 Свещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала И ходиха след безполезните <идоли>.

9 Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.

10 Защото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, –

11 Разменил ли е някой народ боговете <си>, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

12 Ужасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

13 Защото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

14 Израил слуга ли е? домороден роб ли е? <Тогава> защо стана пленник?

15 Млади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

16 Още и жителите {Еврейски: Синовете.} на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

17 Не докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?

18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил {Еврейски: Реката.} ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат {Еврейски: Сиор. Виж. Ис. Нав. 13:3.} ли?

19 Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

21 А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

22 Затова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, <Подобно на> камила, която бърже тича насам натам из пътищата,

24 <Подобно на> дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, – В месеца й ще я намерят.

25 Въздържай ногата си, за да не <ходиш> боса, И гърлото си, за да не <съхне от> жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

26 Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом – Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, –

27 Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.

28 Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.

29 Защо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

30 Напразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

31 О, <човеци на тоя> род, вижте словото на Господа, <Който казва>: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо <тогава> казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?

32 Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!

34 Тоже и по полите ти се намери кръвта На души – невинни сиромаси; Не намерих <кървите> с разкопаване, но по всички тия <поли>.

35 А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.

36 Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.

37 Ще излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/2-de159f89e1cfb2758f8c6116e24ced6d.mp3?version_id=23—

1 Казват: Ако напусне някой жена си, И тя като си отиде от него, се омъжи за друг мъж, Ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила съвсем такава земя? А <при все, че> ти си блудствувала с много любовници, Пак върни се към Мене, казва Господ.

2 Подигни очите си към голите височини, Та виж где не са блудствували с тебе. По пътищата си седяла за тях Както арабин в пустинята, И осквернила си земята С блудството си и със злодеянията си.

3 По тая причина дъждовете бяха задържани Та не валя пролетен дъжд; Но все пак ти имаше чело на блудница Та си отказала да се срамуваш.

4 Не щеш ли да викаш от сега към Мене: Отче мой, Ти си наставник на младостта ми?

5 Ще държи ли Той <гнева Си> за винаги? Ще го пази ли до край? Ето, <така> си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.

6 Пак в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво та блудствува там.

7 И рекох: Като направи всичко това тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра й невярната Юда видя <това>.

8 И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак не се уплаши, но отиде и тя да блудствува.

9 И с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодействува с камъните и дърветата.

10 А при всичко това сестра й невярната Юда не се върна при Мене с цялото си сърце, но с притворство, казва Господ.

11 И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.

12 Иди та прогласи тия думи към север, като речеш: Върни се, отстъпнице Израил, казва Господ; Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми; Защото съм милостив, казва Господ, И не ще пазя <гняв> за винаги.

13 Само признай беззаконието си, Че си станала престъпница против Господа своя Бог, И безогледно си отивала при чужденците Под всяко зелено дърво, И че не сте послушали гласа Ми, казва Господ.

14 Върнете се, чада отстъпници, казва Господ. Защото Аз съм ви съпруг; И ще ви взема – един от град, а двама от род – И ще ви въведа в Сион!

15 И ще ви дам пастири по Моето сърце, Които ще ви пасат със знание и разум.

16 И в ония дни, казва Господ, Когато се умножите и нарастете на земята, Няма вече да се изразяват: Ковчега на завета Господен! Нито ще <им> дойде той на ум, Нито ще си спомнят за него, нито ще го посетят, Нито ще се направи вече <това>.

17 В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; И всичките народи ще се съберат при него в името Господно, в Ерусалим. Нито ще ходят вече според упоритостта на злото си сърце.

18 В ония дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом, И те ще дойдат заедно от северната страна В земята, която дадох за наследство на бащите ви;

19 И Аз си рекох как щях да те поставя между чадата, И щях да ти дам желана земя, Преславно наследство от народите. Още рекох: Ти ще Ме назовеш: – Отец мой, И няма да се отвърнеш от да Ме следваш.

20 Наистина, както жена изневерява на мъжа си, Така и вие изневерихте на Мене, Доме Израилев, казва Господ.

21 По голите височини се чува глас, Плачът и молбите на израилтяните; Защото извратиха пътя си, Забравиха Господа своя Бог.

22 Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще <ви> изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог.

23 Наистина празна е <очакваната> от хълмовете <помощ>, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.

24 Но онова срамотно нещо е поглъщало труда на бащите ни още от младостта ни, – Стадата им и чердите им, Синовете им и дъщерите им.

25 Да легнем в срама си, И да ни покрие нашето посрамление; Защото сме съгрешавали на Господа нашия Бог, Ние и бащите ни, От младостта си дори до днес, И не сме слушали гласа на Господа нашия Бог.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/3-4f2ad3cd4e7bb782bfb0b0cec85c0ec7.mp3?version_id=23—

1 Ако се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

2 И <ако> в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

3 Защото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

4 Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

5 Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

6 Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

7 Лъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти <та да останат> без жители.

8 Затова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

9 В оня ден, казва Господ, Разумът {Еврейски: Сърцето.} на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

10 Тогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата <им>.

11 В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята <духа> горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, – Не за да отвее нито да очисти;

12 Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

13 Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

14 Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

15 Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, <казвайки>:

16 Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е <плодът на> твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

19 Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

20 Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

21 До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

22 Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

23 Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, – На небето, и нямаше светлината му.

24 Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.

25 Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

26 Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

27 Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

28 Затова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял <за него>, нито ще се отвърна от него.

29 От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

30 А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците <ти> ще те презрат, ще търсят <да отнемат> живота ти.

31 Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, <И казва>: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/4-fc2e6e84f61445ae02fef16d6477b1fa.mp3?version_id=23—

1 Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери човек – Дали има някой – който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя <град>.

2 Защото, ако и да казват: <заклевам се в> живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

3 Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

4 Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не знаят пътя Господен, Нито закона {Еврейски: Съдбата.} на своя Бог.

5 Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

6 Затова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

7 Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

8 Заран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

9 Няма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

10 Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

11 Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

12 Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не Той <ни заплашва с това>; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

13 Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

14 Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

15 Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

16 Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

17 Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, <Които> синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

18 Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.

19 И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

20 Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

21 Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

22 Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?

23 Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.

24 Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

25 Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

26 Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

27 Както клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с <плод на> измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

28 Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото – делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

29 Няма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

30 Удивително и ужасно нещо стана в <тая> страна:

31 Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното <следствие> на това?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JER/5-d9383f31e1a3f579df7e7679a177e889.mp3?version_id=23—