Author: admin

1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:

3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и <от> нашия Господ Исус Христос,

4 Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.

5 Комуто <да бъде> славата до вечни векове. Амин.

6 Чудя се как вие <оставяте> Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

7 което не е друго <благовестие>, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

8 Но ако <и сами> ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

10 Защото на човеци ли <искам да> угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил <от човек>, но чрез откровение от Исуса Христа.

13 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.

14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,

17 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.

18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.

20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога <ви уверявам, че> не лъжа).

21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.

22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;

23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.

24 И славеха Бога поради мене.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/GAL/1-64e124d0ce55d1fc0183e73e26fe0493.mp3?version_id=23—

1 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2 (А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), – тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;

7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),

9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

10 <Искаха> само да помним сиромасите, – което също нещо и ревностно желаех да върша.

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше <от тях>, защото се боеше от обрязаните.

13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, – и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

18 Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

20 Съразпнах се с Христа, и <сега> вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се <придобива> чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/GAL/2-6b48fdb8d601dbb156bd6b2487aee541.mp3?version_id=23—

1 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан <като> разпнат?

2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела, <изисквани> от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в <евангелското> послание?

3 Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

4 Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

5 Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, <изисквани> от закона ли <върши това>, или чрез вяра в посланието,

6 както <с> Авраама, <който> повярва в Бога, и му се вмени за правда?

7 Тогава познайте, че тия, които <упражняват> вяра, те са Авраамови чада;

8 и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, <казвайки>: “В тебе ще се благославят всичките народи”.

9 Така щото тия, които <имат> вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

10 Защото всички, които се <облягат> на дела, <изисквани> от закона, са под клетва, понеже е писано: “Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона”.

11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно <от това>, “че праведният чрез вяра ще живее”;

12 а законът не действува чрез вяра, но казва: “Който върши това, <което заповядва законът>, ще живее чрез него”.

13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: “Проклет всеки, който виси на дърво”;

14 така щото благословението, <дадено> на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

15 Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

16 А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: “и на потомците”, като на мнозина, но като за един: “и на твоя потомък”, Който е Христос.

17 И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18 Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

19 Тогава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.

20 Но ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.

21 Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22 Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.

24 Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

25 Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

26 Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

28 Няма <вече> юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/GAL/3-410418825a441cdffc508e969c960dfa.mp3?version_id=23—

1 Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

2 но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните <учения> на света;

4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

7 Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то <си> Божий наследник чрез Христа.

8 Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

9 а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?

10 Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

11 Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

12 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз <станах> като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

13 но <сами> знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

14 но <пак>, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

15 Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

16 Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

17 Тия <учители> ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат <от нас>, за да търсите тях ревностно.

18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

20 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли <що казва> законът?

22 Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

23 но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

24 И това е иносказание, защото тия жени <представляват> два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

25 А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

26 А горният Ерусалим е свободен, който ена всичкимайка;

27 защото е писано: “Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената”.

28 А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

29 Но, както тогава роденият, по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега.

30 Обаче, що казва писанието? “Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната”.

31 За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/GAL/4-d8d6432fc5117cc5cd75af07448eb532.mp3?version_id=23—

1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.

2 Ето, аз, Павел, ви казвам, че, ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползува.

3 Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.

4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

5 Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.

6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.

7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?

8 Това убеждение не <беше> от Онзи, Който ви е призовал.

9 Малко квас заквасва цялото тесто.

10 Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своето наказание, който и да бил той.

11 И аз братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? <защото> тогава съблазънта на кръста би се махнала.

12 Дано се отсечаха ония, които ви разколебават.

13 Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не <употребявайте> свободата си като повод за <угаждане> на плътта, но с любов служете си един на друг.

14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, <сиреч>, в тая “Да обичаш ближния си както себе си”.

15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.

16 Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угождавате на плътските страсти.

17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.

18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,

20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,

21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.

22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,

23 кротост, себеобуздание; против такива <неща> няма закон.

24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.

25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.

26 Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/GAL/5-c1cd0d9efa6351469426935303235521.mp3?version_id=23—

1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; <но всекиму казвам>: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.

2 Един другиму теготите <си> носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

3 Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.

4 Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;

5 защото всеки има да носи своя си товар.

6 А тоя, който се поучава в <Божието> слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.

7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.

8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.

10 И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

11 Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!

12 Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския <живот>, те ви заставят да се обрязвате; <те търсят> само да не бъдат гонени за Христовия кръст.

13 Защото и сами тия, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски <живот>.

14 А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света.

15 Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.

16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.

17 От сега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите наГосподаИсуса.

18 Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух. Амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/GAL/6-6d20df64a67f85b8032282aca94ff929.mp3?version_id=23—

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес:

2 Благодат и мир <да бъде> на вас от Бога, нашия Отец, и <от> Господа Исуса Христа.

3 Благословен <да бъде> Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;

4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,

6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения <Си>,

7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

8 която е направил да <доставя> нам изобилно всяка мъдрост и разумение,

9 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,

10 за да се приложи когато се изпълнят времената, <сиреч>, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно, –

11 в Него <казвам>, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени <на това> според намерението на <Бога>, Който действува във всичко по решението на Своята воля,

12 тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,

13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, <сиреч>, благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,

14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на <Бога, – да бъдете> за похвала на Неговата слава.

15 Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която <сте показали> към всичките светии,

16 непрестанно благодаря <Богу> за вас, и <ви> споменавам в молитвите си.

17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете,

18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,

19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – <сила, която е> според действуването на могъщата Негова мощ,

20 с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,

21 далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.

22 И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата,

23 която е Негово тяло, <изпълнено с> пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EPH/1-2c204892b7a7df3a5fd9e86f235c9d21.mp3?version_id=23—

1 И <съживи> вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,

2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;

3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.

4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),

6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни <места>, в Христа Исуса;

7 за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.

8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.

14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата <отдела> едно, и развали средната стена, която ги разделяше,

15 като в плътта Си унищожи враждата, <сиреч>, закона със заповедите му <изразени> в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и <тъй> да направи мир,

16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

17 И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;

18 защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и <членове> на Божието семейство;

20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

21 върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

22 в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EPH/2-95df21492ef700349258188e5dd56965.mp3?version_id=23—