Month: February 2020

1 А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

11 Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12 А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22 И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете,яжте; това е Моето тяло.

23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

24 И рече им: Това е Моята кръв нановиязавет, която се пролива за мнозина.

25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазнитев Мене тая нощ; защото е писано: “Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат”.

28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

32 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>.

37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.

44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво.

45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията.

50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>.

65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин,и говорът ти съответствува.

71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MRK/14-5ad6a3e0f1d97808852cd265ea0d65f2.mp3?version_id=23—

1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

2 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

5 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

6 А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

7 А< в онова време> имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

8 И народът се изкачи и почна да иска от Пилата <да им направи> каквото имаше обичай да прави.

9 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10 (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11 Но главните свещеници подбудиха народа <да искат> по-добре да им пусне Варава.

12 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

13 А те пак изкрещяха: Разпни Го!

14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!

15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха <на главата Му>.

18 И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!

19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.

20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата <мантия> и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

22 И завеждат< Исуса> на мястото Голгота, което значи лобно място.

23 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

24 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

25 А беше третият час, когато Го разпнаха.

26 А надписът на обвинението Му бе написан <така>: Юдейският Цар.

27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

28 И се изпълни писанието, което казва: “И с беззаконните се числи”.

29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,

30 спаси Себе Си и слез от кръста.

31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

32 Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

33 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, <трая> до деветия час.

34 И на деветия час Исус извика със силен глас: “Елои, Елои Лама Савахтани”? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

36 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

37 А Исус като издаде силен глас, издъхна.

38 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че такаизвика ииздъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

41 които, когато беше в Галилея, вървяха подир <Исуса> и Му служеха;< имаше> и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

42 И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,

43 дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

44 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

45 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.

46 И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

47 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MRK/15-dfe7e470ecd1241e6589acfe9f775e68.mp3?version_id=23—

1 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.

2 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.

3 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? – защото беше твърде голям, {последните четири думи са преместени от края на 4-ия стих.}

4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.

5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.

6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.

7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.

9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса.

10 Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.

11 Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

12 Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.

13 И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.

14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.

15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.

20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които <го> придружаваха. Амин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/MRK/16-d1f8eda680534d845f1f53e822db57ff.mp3?version_id=23—

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово,

3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле,

4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

14 <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе,благословена си ти между жените.

29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син.

36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.

38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ?

44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

46 И Мария каза: – Величае душата ми Господа,

47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

50 И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

51 Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.

52 Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.

53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.

55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 И <запитаха> баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се< развърза>, и той проговори и благославяше Бога.

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

68 Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

69 И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

72 За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

75 В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

76 Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

78 Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LUK/1-aa3548cfef523d151cea2a584f35ab6c.mp3?version_id=23—

1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

21 И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

23 (както е писано в Господния закон, че “всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа”),

24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон “две гургулици, и две гълъбчета”.

25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

27 И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: –

29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

30 Защото видяха очите ми спасението,

31 Което си приготвил пред всички люде;

32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.

38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му.

48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

50 А те не разбраха думата, която им рече.

51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LUK/2-f3b15f4383e810af3fea449842995cea.mp3?version_id=23—

1 В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

2 при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.

3 И той отиваше по цялата страна около Иордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,

4 както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: – “Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките Му.

5 Всяка долина ще се напълни, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите <пътеки> ще станат прави. И неравните места гладки< пътища>;

6 И всяка твар ще види Божието спасение”.

7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

8 Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

10 И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?

11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

12 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?

13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

14 Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.

15 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,

16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

17 Той държи лопатата в ръката Си за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.

18 И с много други увещания той благовестяваше на людете.

19 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките <други> злини, които беше сторил Ирод,

20 прибави над всичко <друго> и това, че затвори Иоана в тъмницата.

21 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето,

22 и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, <който казваше>: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна <да поучава>, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.

24 А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов;

25 Иосиф, Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;

26 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Мататия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;

27 Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;

28 Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;

29 Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;

30 Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Иосифов; Иосиф, Иоанамов; Иоанам, Елиакимов;

31 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матата, Натанов; Натан, Давидов;

32 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;

33 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;

34 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Авраамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;

35 Нахор, Сеарухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;

36 Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ное, Ламехов;

37 Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;

38 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LUK/3-09c3e7f959a0185b14759d91c33b58ec.mp3?version_id=23—

1 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4 А Исус му отговори: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек,но с всяко Божие слово”.

5 Тогава като Го възведена една планинана високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия <царства>, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), –

7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8 А Исус в отговор му каза: Писано е: “На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш”.

9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

10 защото е писано: – “Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

11 И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си”.

12 А Исус в отговор му рече: Казано е: “Да не изпитваш Господа твоя Бог”.

13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: –

18 “Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

19 Да проглася благоприятната Господна година”.

20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

24 И <пак> рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

29 и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

30 Но Той мина посред тях и си отиде.

31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38 И като стана <та излезе> от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44 И проповядваше в Галилейските синагоги.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LUK/4-350280c4ee23883e469f84fab99a23bb.mp3?version_id=23—

1 А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3 И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10 също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

14 И Той му заръча, никому да не каже <това:> Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.

15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

20 И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

27 След това <Исус> като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

39 И никой, след като е пил старо< вино>, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LUK/5-5589fa06b04e634b47c1b929ac7b3ecf.mp3?version_id=23—

1 И една събота,първата след втория <ден на пасхата>, като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

4 как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

12 През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 <тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Но горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 На този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

34 И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 Бъдетепрочее, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LUK/6-6a50b87b52b605b6eb18d92c5a8ba837.mp3?version_id=23—

1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

11 А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.

16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

24 А когато си отидоха изпратените от Иоана, <Исус> почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

25 Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 Това е оня, за когото е писано: – “Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе”.

28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 (И всички люде и бирници, като чуха <това>, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

32 Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 И понеже нямаха <с какво> да <му> платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48 И рече й: Прощават ти се греховете.

49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/LUK/7-0f3355e7a533200d6d2fd1437772b33a.mp3?version_id=23—