Categories
Притчи

Притчи 23

1 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

2 Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

5 Хвърляш ли на него очите си, – то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето.

6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

7 Защото, каквито са мислите в душата му – такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

9 Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре.

14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

16 Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден,

18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

25 <Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

28 Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците.

29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? –

30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

32 <Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна.

33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

35 Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/23-f702d8301a1224a1f7f59d2d672f7b1e.mp3?version_id=23—

Categories
Притчи

Притчи 24

1 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

9 Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 <Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

23 И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, –

34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията – като въоръжен мъж,

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/24-8dc6b73afa90fc4b8bdabba8b7badf8a.mp3?version_id=23—

Categories
Притчи

Притчи 25

1 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

3 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

4 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

5 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

6 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

7 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

8 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

9 Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,

10 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

11 Дума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.

12 Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.

15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

16 Намерил ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.

19 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

20 Както един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

22 Защото <така> ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

23 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език – разгневено лице.

24 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

25 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е <като> мътен извор и развален източник.

27 Не е добре да яде някой много мед. Така също <не> е славно да търсят <хората> своята си слава.

28 Който не владее духа си Е <като> съборен град без стени.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/25-0402d3df4a152259570b3a3cc48f0b33.mp3?version_id=23—

Categories
Притчи

Притчи 26

1 Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 Както <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 Както стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/26-ddc8956f8846522d07c228a703082972.mp3?version_id=23—

Categories
Притчи

Притчи 27

1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, – Чужд, а не твоите устни.

3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел – изобилни.

7 Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така – и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред – и страдат.

13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17 Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето – човек срещу човека.

20 Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

21 Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/27-be9d856ea6bb85355dad961828b82069.mp3?version_id=23—

Categories
Притчи

Притчи 28

1 Нечестивите бягат без да <ги> гони някой, А праведните са смели като млад лъв.

2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един <неин управител> продължава дълго време.

3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак <между> два пътя, макар и да е богат.

7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

12 Когато тържествуват праведните има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, <Знай>, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

17 Човек, който е товарен с кръвта на <друг> човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

18 Който ходи непорочно ще се избави, А който ходи опако <между> два пътя изведнъж ще падне.

19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне {Еврейски: Пълен със сиромашия.} сиромашия.

20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб <такъв> човек ще извърши престъпление.

22 Който има лошо око, бърза да се обогати, А не знае, че немотия ще го постигне.

23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си <от тях> ще има много клетви.

28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/28-f019efbadd3685da758bc3465fb3b939.mp3?version_id=23—

Categories
Притчи

Притчи 29

1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота <му>.

4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята <си>. А който придирва подаръци я съсипва.

5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

6 В беззаконието на лош човек има примка, А праведният пее и се радва.

7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма <даже> разум, за да я узнае.

8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат {Еврейски: Питат.} за живота му.

11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

13 Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наслада на душата ти.

18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син {Или: Ще излезе упорит.}.

22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

24 Който е съдружник с крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

26 Мнозина търсят благоволението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/29-c1136e21de8ff25056ddeb420d0c4812.mp3?version_id=23—

Categories
Притчи

Притчи 30

1 Думите на Якеевия син Агур, Массовия <цар, Които> той изговори: – Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;

2 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;

3 <Понеже> не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.

4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? <Кажи>, ако го знаеш!

5 Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тия, които уповават на Него.

6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се укажеш лъжец.

7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: –

8 Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;

9 Да не би да се преситя, и се отрека <от Тебе> и <да> кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И <да> употребя скверно името на моя Бог.

10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.

11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.

12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.

13 Има поколение – колко високо са очите им И <колко> са надигнати клепачите им!

14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.

15 Пиявицата има две дъщери, <които викат>: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, – Дори четири, които не казват: Стига! –

16 Адът и неплодната утроба, Земята, която не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига;

17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорност към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.

18 Три неща има, които са непостижими за мене, – Дори четири, които не разбирам:

19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.

20 Такъв е пътят и на жена прелюбодейка – Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.

21 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:

22 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;

23 Поради омразна жена, когато се омъжи, И слугиня, която измества господарката си.

24 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:

25 Мравките, <които> не са силни люде, Но лете приготвят храната си;

26 Кролиците, <които> са слаби люде, Но поставят жилищата си на канара;

27 Скакалците, <които> нямат цар, Но излизат всички по дружини;

28 И гущерът, <който> можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.

29 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:

30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;

31 Стегнатият през корем <кон>; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.

32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, <тури> ръка на устата си.

33 Защото <както>, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/30-a9d121f5f50c94bdfaa88433fce86d46.mp3?version_id=23—

Categories
Притчи

Притчи 31

1 Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: –

2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

7 За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 Тя е като търговските кораби, – Донася храната си от далеч.

15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/31-c44935eb1981b1aedf935448b4b17ad4.mp3?version_id=23—

Categories
Еклесиаст

Еклесиаст 1

1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: –

2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

3 Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

8 Всичките неща са досадни, – Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11 Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.

12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/ECC/1-73c3fe0163da69b81b89b7efed29ec1a.mp3?version_id=23—