Month: February 2020

1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

2 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

4 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

5 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

6 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

7 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но <има> много имот.

8 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

9 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще <го> умножи.

12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик <дава> здраве.

18 Сиромашия и срам <ще постигнат> този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

25 Праведният <яде> до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/13-fd3709b833c122ceb595478810265333.mp3?version_id=23—

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

7 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/14-6c88e16eb755c87de1e332cbb4239698.mp3?version_id=23—

1 Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

2 Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

3 Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

4 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

5 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

7 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

11 Адът и погибелта са <открити> пред Господа, – Колко повече сърцата на човешките чада!

12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

24 За разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

28 Сърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/15-645ca320cb403dd038b086acb00cc8b9.mp3?version_id=23—

1 Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

3 Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието – падането.

19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си – от завоевател на град.

33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/16-5ca652f83e9a1e3a869523c1bdd4fcc4.mp3?version_id=23—

1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 Хубава реч не подхожда на безумния, – Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21 Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/17-9865fa4076a2388d993e038761e09f15.mp3?version_id=23—

1 Който се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

4 Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

5 Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 Брат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 Човек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/18-ca244fb043ec4e56de4bc597a366fffa.mp3?version_id=23—

1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 Всичките братя на сиромаха го мразят, – Колко повече отбягват от него приятелите му! – Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 Изнежеността не прилича на безумен, – Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19 Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/19-e21eff0ef418d91cf7bb188d11efd31b.mp3?version_id=23—

1 Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо.

5 Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си – Дали делата му са чисти и прави.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора.

17 Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

24 Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/20-7024a37c9aa9486b0b58b1a8c18db8b5.mp3?version_id=23—

1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, <като> водни бразди; Той на където иска го обръща.

2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

3 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

5 Мислите на трудолюбивите <спомагат> само <да има> изобилие, А на всеки припрян само – оскъдност.

6 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, <търсят> смърт.

7 Грабителството на нечестивите ще ги отвлече, Защото отказват да вършат това, което е право.

8 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание.

12 Справедливият <Бог> наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, – Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха <укротява> силен гняв.

15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

16 Човек, който се отбие от пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите {Или: Сенките.}.

17 Който обича удоволствие осиромашава, Който обича вино и масло не забогатява.

18 Нечестивият <ще бъде> откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

20 Скъпоценно съкровище и масло <се намират> в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят,

26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

27 Жертвата на нечестивите е мерзост, – Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

28 Лъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша <поука – ще го търсят да> говори всякога.

29 Нечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/21-43db1ac0a28538786e0aaf2dd90c3320.mp3?version_id=23—

1 За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред – и страдат.

4 Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 Очите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 Който угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес – да! тебе.

20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PRO/22-8b349022fa3dc4fe0a4c8405d5ab21ef.mp3?version_id=23—