Month: February 2020

1 Елиу още проговаряйки рече:

2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда <в туй дело> е повече от Божията?

3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?

4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.

5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, <колко> по-нависоко са от тебе.

6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?

7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?

8 Нечестието ти <може да повреди само> човек като тебе; А правдата ти <може да ползува само> човешки син.

9 Поради много угнетения викат <страдалците>, Пищят поради насилието на мощните;

10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,

11 Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?

12 Така те викат; но Той не отговаря <Да ги избави> от гордостта на нечестивите.

13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,

14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото <ти> е пред Него, и <напразно> Го чакаш!

15 И сега, понеже не <те> е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,

16 Затова Иов отваря уста <да говори> суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/35-7092165d8990a32c763c02d5d71e645e.mp3?version_id=23—

1 И Елиу продължавайки рече:

2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, – Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;

14 Те умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.

15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,

18 Внимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

21 Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?

30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

33 Шумът й известява за това, И добитъкът – за <пламъка>, който възлиза.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/36-64d5c549a4240e9992248429ac1b9d90.mp3?version_id=23—

1 Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

6 Защото казва на снега: Вали на земята, – Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.

8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

9 От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.

10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

15 Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?

16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? –

17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.

18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

19 Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.

20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

21 И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22 Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!

23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/37-bb458e7c900fe3297e0e4ed9e4c9a15f.mp3?version_id=23—

1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

2 Кой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?

3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?

6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

8 Или <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

12 Откак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,

15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

21 <Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

24 Що е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

27 За да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?

28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? –

30 <Когато> водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

32 Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

40 Когато седят в рововете си, <И> остават в скривалищата за да причакват?

41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/38-a8f4f24eae830eb15219cc5ca0855687.mp3?version_id=23—

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? –

3 <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

25 Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

28 Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/39-73c0b98302bdf0a8334752ce73fa5d48.mp3?version_id=23—

1 Господ проговори на Иова и каза:

2 Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на <всичко> това.

3 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.

5 Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям <вече, >Дори дваж, но няма да повторя.

6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

10 Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.

11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;

13 Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото <място>.

14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.

15 Ето сега речния кон {Еврейски: Веемот.} който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.

16 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му.

17 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.

18 Костите му са <като> медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.

19 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, <го> е снабдил <с> меча Си.

20 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.

21 Ляга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и <в> блатата;

22 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.

23 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

24 Може ли <някой> да го хване когато е на щрек. <Или> да прободе носа <му> с примка?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/40-40c1e99faee9091e037a30d5ffbfadee.mp3?version_id=23—

1 Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си?

6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.

9 Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.

12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15 <Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;

16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.

21 Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

22 На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, – Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30 <Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;

31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32 Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.

33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/41-bf3bbc7493c72d67a9efb56e34bb46af.mp3?version_id=23—

1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

3 <Наистина>, кой е този, който помрачава <Твоя> съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

6 Затова отричам се <от думите си>, И се кая в пръст и пепел.

7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. “пренесете”} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас <според> безумието <ви>, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше <по-напред>.

11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

12 Така Господ благослови последните <дни> на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

13 Още му се родиха седем сина и три дъщери;

14 и първата <си дъщеря> нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.

15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.

16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си <до> четири поколения.

17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/42-acfc81fda5691ef791e396810c42f6f0.mp3?version_id=23—

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

4 Не <е> така <с> нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.

5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/1-bcdf4c5ed82c8739134a3157b0b7dc4e.mp3?version_id=23—

1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:

3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>

6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/PSA/2-e1e7feb7c03850cf4604f9404deac455.mp3?version_id=23—