Month: February 2020

1 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: –

2 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.

3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

5 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,

6 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/25-2761c900140235ceddba4e80e966e2fd.mp3?version_id=23—

1 А Иов в отговор рече: –

2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

3 Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!

4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}?

5 <Пред Него> мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив.

7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

9 Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.

10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}.

13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}.

14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене <ни дават да> чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/26-d66fc923b349ad153564f9b6cfa27e36.mp3?version_id=23—

1 И Иов продължи беседата си като казваше:

2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3 <Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

5 Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

11 Ще ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

14 Ако се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

16 Ако и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал,

17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

19 Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

22 Защото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/27-cb42081e576a41982cca09248cd08e55.mp3?version_id=23—

1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 <Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? –

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/28-229173b5fdc4b9869d310ef2941c493f.mp3?version_id=23—

1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

25 Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/29-282f86e967c373a545e5974254581299.mp3?version_id=23—

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12 Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

18 <Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19 <Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 <Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/30-3a747858d10fd20f7c1d96bcdc00b630.mp3?version_id=23—

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, –

6 (<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, –

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, –

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); –

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; –

35 (О, да имаше някой да ме слуша! – Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! – И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/31-7c4fb0180c9edc42c69455908d8f7c9f.mp3?version_id=23—

1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.

4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.

5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: – Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9 Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.

10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

12 Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

14 Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, – Понеже стоят и не отговарят вече?

17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

22 Защото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/32-29b0abbc4f843666693d7fb449cafbf2.mp3?version_id=23—

1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

3 Думите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

4 Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.

6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, – И аз съм от кал образуван.

7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>

9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

10 Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

14 Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.

15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

17 За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;

18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

19 Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

22 Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

24 И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->

25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>

28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

29 Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/33-9eb9a9e52a82642815c37ccf64b25655.mp3?version_id=23—

1 И Елиу пак проговаряйки рече:

2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

6 Въпреки правото ми <считан> съм <за> лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

7 Кой човек е като Иова, Който укорява <Бога>, както пие вода,

8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

12 Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

14 Ако прилепи Той сърцето Си <само> към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,

15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

20 В една минута умират – да! в полунощ; Людете <им> се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.

21 Защото очите на <Бога> са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

24 Без <дълго> изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

26 Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,

27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично <да ли е сторено това> спрямо народ или спрямо един човек, –

30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох <наказание> без да съм сторил зло;

32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, –

33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, <казва Бог>, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, <ще каже:>

35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/34-07db1f727ecaea3d36f461c32a21c06e.mp3?version_id=23—