Month: February 2020

1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/15-f5c5fcb1f998b0bc824dd967ecf86116.mp3?version_id=23—

1 Тогава Иов в отговор рече:

2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 <Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/16-2b8d01dc9320eade95bd9ff502880f0c.mp3?version_id=23—

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

5 Който заради плячка предава приятели – Очите на чадата му ще изтекат.

6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, – Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/17-8dfaf78663355b561100341932e5faab.mp3?version_id=23—

1 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:

2 До кога още ще ловите думи? <Първо> разбирайте, и после ще говорим.

3 Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?

4 О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?

5 Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.

6 Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,

7 Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.

8 Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.

9 Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.

10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.

11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.

12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.

13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.

14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.

15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.

16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.

17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.

18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.

19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.

20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.

21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/18-7c58abee6fbe3dab2649f557143b6d58.mp3?version_id=23—

1 Тогава Иов в отговор рече:

2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/19-637329749e8b6f250e077000efa71251.mp3?version_id=23—

1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21 <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24 Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/20-8220270ac28e30c191c239c84732febd.mp3?version_id=23—

1 Тогава Иов в отговор рече:

2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, –

30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/21-956e307bc96a1e1cefb6d79f1f06032e.mp3?version_id=23—

1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.

3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?

4 Поради твоя ли страх <от Него> Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?

5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

6 Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.

7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.

8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.

9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.

10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

14 Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,

15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? –

16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, –

17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И – какво може Всемогъщият да стори за нас? –

18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, <като казват:>

20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?

21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.

23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

24 Хвърли {Еврейски: Тури.} злото <си> в пръстта, И офирското <злато> между камъните на потоците;

25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.

29 Когато <те> унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

30 <Даже> онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/22-128f120f844192e5310b74496e7f6619.mp3?version_id=23—

1 А Иов в отговор рече:

2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7 Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8 <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

16 Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/23-babdbdfebc160c826890a9e04d1f7015.mp3?version_id=23—

1 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

6 Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 <Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/24-f9acb7b276838ea5ab3785d86bafcb94.mp3?version_id=23—