Month: February 2020

1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите <духове> ще се обърнеш?

2 Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

4 <Защото> чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

5 Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

8 Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

9 Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

15 Но <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

27 Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/5-687e705e2619adbf45b3b77ef17f33a4.mp3?version_id=23—

1 А Иов в отговор рече: –

2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! –

9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/6-7462b373b6b7ceda60836250955ef24e.mp3?version_id=23—

1 Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/7-2b17eaa3ddf271b1a004259b4c9e78cf.mp3?version_id=23—

1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?

3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

6 Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.

13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;

18 <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.

19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/8-0191762127f21eed2cb664db151e3f4b.mp3?version_id=23—

1 А Иов в отговор рече:

2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 Той прави <съзвездията> – Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 <Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/9-566738a6bffd065f93f8562d04d9bf4d.mp3?version_id=23—

1 Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, –

22 Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/10-19c13dc0ba038a46925b14445fdeeb5a.mp3?version_id=23—

1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: –

2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8 Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/11-efbd8cbe611737856fd46617e04d4b95.mp3?version_id=23—

1 Тогава Иов в отговор рече: –

2 Наистина <само> вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, – Праведният, непорочният човек стана за поругание!

5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва< изобилие> в ръцете им.

7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? –

10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

12 Мъдростта е у белокосите, <казвате вие>, И разумът в дългия живот.

13 А у <Бога> е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

14 Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

19 Закарва първенците ограбени И поваля силните.

20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/12-a2fe0d24251c7b1020386f53f8773a20.mp3?version_id=23—

1 Ето, моето око е видяло всичко <това>, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

12 Вашите паметни думи <стават пред Него> поговорки от пепел; Защитата ви <става> укрепление от кал.

13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, –

21 <Не отказвай> да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? –

28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/13-4bfadf89885d67f4e21dc9e935cf09ae.mp3?version_id=23—

1 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/JOB/14-22d1ab7a6962d0b4fd4a07fca6c56f89.mp3?version_id=23—