Month: February 2020

1 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.

2 И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.

3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {Еврейски: Ушите.} на всичките люде беше в книгата на закона.

4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.

5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като <стояха> людете на местата си.

8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила.

11 И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете.

12 И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.

13 И на втория ден началниците на бащините <домове> на всичките люде, и свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.

14 И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Моисея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец,

15 и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.

16 И тъй, людете излязоха та донесоха <клони>, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.

17 Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.

18 При това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/8-9cdc2a8be9f71eddd49ae123ccbde9c4.mp3?version_id=23—

1 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, <облечени> с вретища, и с пръст на себе си,

2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през <друга> четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

4 Тогава някои от левитите, – Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, – застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.

5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, <Боже>, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, – че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.

9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.

10 Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е <известно> днес.

11 Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.

12 При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

13 Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;

14 и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.

15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.

16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

17 те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

18 Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,

19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.

21 Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.

22 При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат <в нея>, за да я завладеят.

24 И тъй, чадата <им> влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

26 Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.

27 Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

29 Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към <Тебе> гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха.

30 Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

31 Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

32 Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.

33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

35 Защото те <през време> на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.

36 Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.

37 Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

38 Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/9-701f1b1474da02070c09b72297fc8cc5.mp3?version_id=23—

1 А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,

2 Сераия, Азария, Еремия,

3 Пасхор, Амария, Мелхия,

4 Хатус, Севания, Малух,

5 Харим, Меримот, Авдия,

6 Даниил, Ганатон, Варух,

7 Месулам, Авия, Миамин,

8 Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.

9 Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

10 и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,

11 Михей, Реов, Асавия,

12 Закхур, Серевия, Севания,

13 Одия, Ваний и Венину.

14 Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

15 Вуний, Азгад, Вивай,

16 Адония, Вагуй, Адин,

17 Атир, Езекия, Азур,

18 Одия, Асум, Висай,

19 Ариф, Анатот, Невай,

20 Магфиас, Месулам, Изир,

21 Месизавеил, Садок, Ядуа,

22 Фелатия, Анан, Анаия,

23 Осия, Анания, Асув,

24 Алоис, Филея, Совив,

25 Реум, Асавна, Маасия,

26 Ахия, Анан, Ганан,

27 Малух, Харим и Ваана.

28 А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите <и се прилепили> към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

29 присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;

30 и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

31 и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от <обработването на земята> всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

32 Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

33 за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

34 И ние – свещениците, левитите и людете – хвърлихме жребие <помежду си> за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;

35 и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

37 и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и <да внасяме> на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.

38 И <някой> свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

39 Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/10-5a74da5a34c53ae4eff4aae03fc08030.mp3?version_id=23—

1 И първенците на людете се заселиха в Ерусалим; а останалите от людете хвърлиха жребие, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте части <от населението> в <другите> градове.

2 И людете благословиха всички ония човеци, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Ерусалим.

3 А ето главните <мъже> от областта, които се заселиха в Ерусалим; (а в Юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги);

4 в Ерусалим се заселиха някои от юдейците и от вениаминците. От юдейците: Атаия син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеила, от Фаресовите потомци;

5 и Маасия син на Варуха, син на Холозея, син на Азаия, син на Адаия, син на Иоярива, син на Захария, син на Силония.

6 Всичките Фаресови потомци, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин и шестдесет и осем храбри мъже.

7 А вениаминците бяха следните: Салу син на Месулама, син на Иоада, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасия, син на Итиила, син на Исаия;

8 и с тях Гавай и Салай; деветстотин и двадесет и осем души.

9 Иоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда Сенуиният син, беше втори над града.

10 От свещениците: Едаия, Иояривовият син, Яхин,

11 Сераия син на Хелкия, син на Месулама, син на Садока, син на Мераиота, син на управителя на Божия дом Ахитов;

12 и братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин и двадесет и двама души; и Адаия син на Ероама, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхора, син на Мелхия;

13 и братята му, началници на бащини <домове>; двеста и четиридесет и двама души; и Амасай син на Азареила, син на Аазая, син на Месилемота, син на Емира;

14 и братята им, силни и храбри мъже, сто и двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, бе надзирател над тях.

15 А от левитите: Семаия син на Асува, син на Азрикама, син на Асавия, син на Вуний;

16 и Саветай и Иозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.

17 И Матания син на Михея, син на Завдия, син на Асафа, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галала, син на Едутуна.

18 Всичките левити в светия град бяха двеста и осемдесет и четири души.

19 А вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто и седемдесет и двама души.

20 А останалите от Израиля, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдови градове, всеки в наследството си.

21 А нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите.

22 А надзирателят на левитите в Ерусалим бе Озий син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михея, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом.

23 Защото имаше царска заповед за тях, и определен дял за певците според нуждата на всеки ден.

24 А Петаия, син на Месизавеила, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко що се касаеше до людете.

25 А колкото за селата с нивите им, някои от юдейците се заселиха в Кириат-арва и селата й, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,

26 и в Иисуя, Молада, Вет-фелет,

27 Асар-суал, Вирсавее и селата му,

28 в Сиклаг, Мекона и селата му,

29 в Ен-римон, Сарая, Ярмут,

30 Заноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.

31 А вениаминците <се заселиха> от Гава <нататък>, в Михмас, Гаия, Ветил и селата му,

32 в Анатон, Ноб, Анания,

33 Асора, Рама, Гетаим,

34 Адид, Севоим, Невалат,

35 Лод, Оно и в долината на дърводелците.

36 А някои отреди от левитите <се заселиха> в Юда и във Вениамин.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/11-b3613e2404252b5b011fac7cd97d62d7.mp3?version_id=23—

1 А ето свещениците на левитите, които възлязоха със Зоровавела Салатииловия син и с Исуса: Сараия, Еремия, Ездра,

2 Амария, Малух, Хатус,

3 Сехания, Реум, Меримот,

4 Идо, Ганатон, Авия,

5 Миамин, Маадия, Велга,

6 Семаия, Иоярив, Едаия,

7 Салу, Амок, Хелкия и Едаия. Тия бяха началниците на свещениците и на братята им в дните на Исуса.

8 А левитите: Исус, Вануй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който, заедно с братята си, бе над пеенето.

9 А Ваквукия и Уний, братята им, бяха срещу тях в стражите.

10 И Исус роди Иоакима, а Иоаким роди Елиасива, а Елиасив роди Иодая,

11 а Иодай роди Ионатана, а Ионатан роди Ядуя.

12 А в дните на Иоакима свещеници, <които бяха и> началници на бащини <домове>, бяха: <началник на бащиния дом> на Сераия, Мераия; на Еремия, Анания;

13 на Ездра, Месулам; на Амария, Иоанан;

14 на Мелиху, Ионатан; на Севания, Иосиф;

15 на Харима, Адна; на Мераиота, Хелкай;

16 на Идо, Захария; на Ганатона, Месулам;

17 на Авия, Зехрий; на Миниамина, от Моадия, Фелтай;

18 на Велга, Самуа; на Семаия, Ионатан;

19 на Иоярива, Матенай; на Едаия, Озий;

20 на Салая, Калай; на Амока, Евер;

21 на Хелкия, Асавия; и на Едаия, Натанаил.

22 В дните на Елиасива, Иодая, Иоанана и Ядуа левитите бяха записани за началници на бащини <домове>; също и свещениците през царуването на персиеца Дарий.

23 Левийците, <които бяха> началници на бащини <домове>, бяха записани в Книгата на летописите, дори до дните на Иоанана Елиасивовия син.

24 А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус Кадмииловият син, с братята им срещу тях, <назначени> да хвалят и песнословят според заповедта на Божия човек Давида, <ответно> едни срещу други {Еврейски: Стража срещу стража.}.

25 Матания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари, и пазеха стражата на влагалищата при портите.

26 Тия бяха в дните на Иоакима син на Исуса, син на Иоседека, и в дните на областния управител Неемия, и на свещеник Ездра книжникът.

27 И при посвещаването на ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи.

28 И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села.

29 от Вет-галгал, и от селата на Гава и на Азмавет; защото певците си бяха съградили села около Ерусалим.

30 И свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и людете, портите и стената.

31 Тогава изкачих Юдовите началници на стената, и определих две големи <отделения> хвалители; <едното> отиваше в шествие на дясно върху стената към портата на бунището;

32 и подир тях вървяха Осаия, и половината от Юдовите първенци

33 и Азария, Ездра, Меулам,

34 Юда, Вениамин, Семаия и Еремия,

35 и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария син на Ионатана, син на Семаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, син на Асафа,

36 и братята му: Семаия, Азареил Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ананий, с музикалните инструменти на Божия човек Давида; и книжника Ездра им беше на чело;

37 и при портата на извора те се изкачиха направо пред себе си по стъпалата на Давидовия град, гдето стената се възвишава над Давидовата къща, дори до портата на водата към изток.

38 А другото отделение хвалители вървеше в противоположна посока, и аз подир тях, тоже и половината от людете, по стената, край кулата на пещите и по широката стена,

39 и над Ефремовата порта, и над старата порта, и над рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до овчата порта, докле застанаха в портата на стражата.

40 Така двете отделения хвалители застанаха в Божия дом, и аз, и половината от видните мъже с мене,

41 и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания, с тръби,

42 както и Маасия, Семаия, Елеазар, Озий, Иоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езраия за водител.

43 И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; тъй че увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.

44 Тоже в същия ден се определиха човеци над стаите за влагалищата, за приносите, за първите плодове, и за десетъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете узаконени за свещениците и левитите; защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха.

45 Защото те и певците и вратарите пазеха заръчаното от Бога си, и заръчаното за очищението, според заповедта на Давида и сина му Соломона.

46 Защото отдавна, в дните на Давида и на Асафа, <имаше> главни певци и пеения за хвала и благодарение Богу.

47 И в дните на Зоровавела и в дните на Неемия, целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха <даровете си> на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/12-706b437f49935e6219bc51738ae9bdbf.mp3?version_id=23—

1 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

2 защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

3 И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките <чужденци> смесени <с него>.

4 А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

5 приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

6 Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

7 <пак> дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

8 И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

9 Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

10 После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата <на служенето>, бяха побягнали всеки в селото си.

11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах <побягналите служители> та ги поставих на мястото им.

12 Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

13 И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

14 Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

15 През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.

16 Също и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

17 Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

18 Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

19 Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

21 Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

23 После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но <приказваха> по езика на всеки <от тия народи>.

25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, <като казах>: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

30 Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

31 <наредих> и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/13-2f3d3b8e1aae5aeb5ef4c6b70e22a7de.mp3?version_id=23—

1 А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),

2 в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,

3 в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски <мъже>, големците и първенците на областите),

4 когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

5 И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

6 <който бе украсил със завеси> от бял, зелен и син <плат>, прострени на висонени и морави върви, <окачени> със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

7 И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

8 А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.

9 А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.

10 А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,

11 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.

12 Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.

13 Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така <да се носи> спрямо всички, които знаеха закон и съд;

14 а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството):

15 Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?

16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.

17 Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

18 И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят <по същия начин> на всичките царски първенци; и от това ще <произлезе> голямо презрение и гняв.

19 Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.

20 И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

21 И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.

22 Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и <в него> да говори по езика на людете си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EST/1-323b7bb5dd54debabf624c88afe8fd4f.mp3?version_id=23—

1 След тия събития, като се укроти яростта на цар Асуира, той си спомни за Астин, и за онова що бе сторила, и за какво бе решено против нея.

2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, рекоха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици;

3 и нека назначи царят чиновници по всичките области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всичките красиви млади девици, под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, които им са потребни за приглаждане.

4 И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това биде угодно на царя; и той стори така.

5 Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, син на Яира, син на Семея, син на Киса, вениаминец,

6 който беше откаран от Ерусалим с пленниците, които бяха откарани с Юдовия цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.

7 И той отхранваше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща ни майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.

8 И тъй, когато се разчу заповедта и указа на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса, под надзора на Игая, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игая, пазача на жените.

9 И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да й даде от царската къща нещата потребни за приглаждането й, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да й се дадат; и премести нея и момичетата й в най-доброто помещение на женската къща.

10 Естир не беше изявила людете си, нито рода си; защото Мардохей беше й заръчал да не го изявява.

11 И Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.

12 А когато дойдеше реда на всяка девица да влезе при цар Асуира, след като беше стояла дванадесет месеца <в женската къща>, според нареденото за жените, (защото така се употребяваше времето на приглаждането им, шест месеца <се мажеха> със смирнено масло, и шест месеца с аромати и с <други> неща за приглаждане на жените),

13 тогава така <приготвена>, девицата влизаше при царя; всичко каквото поискаше даваше й се, да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.

14 Вечер влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаза, царския скопец, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше, и бъдеше повикана по име.

15 А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаила, чичо на Мардохея, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго освен каквото определи царският скопец Игай, пазача на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.

16 И тъй, Естир биде заведена при цар Асуира в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.

17 И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин.

18 Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци и на слугите си, угощение <в чест> на Естир; и определи <деня> за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на царя.

19 И когато се събраха девиците втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.

20 Естир не бе изявила рода си, нито людете си, както й беше заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохея както, когато беше в неговия дом {Еврейски: На храна при него.}.

21 В тия дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от ония, които пазеха входа, се разгневиха, и поискаха да турят ръка върху цар Асуира.

22 А това стана известно на Мардохея, и той го обади на царица Естир; а Естир обади на царя в името на Мардохея.

23 И като се изследва работата и се намери, че беше така, и двамата бидоха обесени на дърво; и <събитието> се записа в книгата на летописите пред царя.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EST/2-85219e631f73f154abdfeceb46fe1b24.mp3?version_id=23—

1 След това, цар Асуир повиши Амана, сина на агагеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над <столовете на> всичките първенци, които бяха около него.

2 И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

3 Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?

4 А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като им беше явил, че е юдеин, <та не се покорява на заповедта>.

5 И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.

6 Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, <сиреч>, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.

7 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия <месец>, който е месец Адар.

8 Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от <законите на> всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

9 Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

10 И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агагеца Амедата, неприятеля на юдеите.

11 И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.

12 И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според азбуката им, и на всеки народ според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.

13 И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.

14 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.

15 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EST/3-cc9f14e10fcc6cae2b01156852c71ed7.mp3?version_id=23—

1 А Мардохей, като се научи за всичко, що бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане.

2 И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.

3 И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище постлано под себе си и пепел.

4 И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие.

5 Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.

6 И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.

7 И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.

8 Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.

9 Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.

10 Естир говори на Атаха и даде му <заповед> да съобщи на Мардохея <така:>

11 Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, – да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.

12 И известиха на Мардохея думите на Естир.

13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи <само> ти ще се избавиш в царския дом.

14 Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?

15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;

16 Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина.

17 И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EST/4-dce6095b3fb9b82a86483eb0b8ba80a6.mp3?version_id=23—