Month: February 2020

1 А ето началниците на бащините им <домове>, ето и родословието, на ония, които възлязоха с мене от Вавилон в царуването на цар Артаксеркса.

2 От Финеесовите потомци, Гирсон; от Итамаровите потомци, Даниил; от Давидовите потомци, Хатус.

3 От потомците на Сехания, из Фаросовите потомци, Захария, и с него се преброиха по родословието на мъжките сто и петдесет души.

4 От Фаат-моавовите потомци, Зараиевият син Елиоинай, и с него двеста души от мъжки пол.

5 От Сеханиевите потомци, Яазииловият син, и с него триста души от мъжки пол.

6 От Адиновите потомци, Ионатановият син Евед, и с него петдесет души от мъжки пол.

7 От Еламовите потомци, Готолиевият син Исаия, и с него седемдесет души от мъжки пол.

8 От Сефатиевите потомци, Михаиловият син Зевадия, и с него осемдесет души от мъжки пол.

9 От Иоавовите потомци, Ехииловият син Авдия, и с него двеста и осемнадесет души от мъжки пол.

10 От Селомитовите потомци, Иосифиевият син, и с него сто и шестдесет души от мъжки пол.

11 От Виваевите {В изданието от 1940 г. Винаевите, печатна грешка.} потомци, Захария Виваевият син, и с него двадесет и осем души от мъжки пол.

12 От Азгадовите потомци, Иоанан Акатановият син, и с него сто и десет души от мъжки пол.

13 От послешните, Адоникамовите потомци, <следните>, чиито имена са: Елифалет, Еиил и Семаия, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

14 А от Вагуевите потомци, Утай и Завуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

15 Тия събрах при реката, която тече към Аава, и там се разположихме в стан три дни; а като прегледах людете и свещениците, не намерих там ни един от потомците на Левия.

16 Тогава пратих за по-видните човеци Елиезера, Ариила, Семаия, Елнатана, Ярива, Елнатана, Натана, Захария и Месулама, и за благоразумните мъже Иоярива и Елнатана,

17 и дадох им поръчка до началника на мястото Касифия, Идо; и казах им какво да казват на Идо и на братята му нетинимите на мястото Касифия, да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.

18 И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни доведоха един разумен човек от потомците на Маалия, син на Левия, син на Израиля; също и Саравия със синовете му и братята му, осемнадесет души;

19 и Асавия, и с него Исаия от Мерариевите потомци, братята му и синовете им, двадесет души;

20 и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички тия бяха споменати по име.

21 Тогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот.

22 Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.

23 Постихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша.

24 Тогава отделих дванадесет от главните свещеници – Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им –

25 и претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог;

26 претеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланти сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато,

27 двадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато.

28 И рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви;

29 внимавайте, <прочее>, и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини <домове> в Ерусалим, в стаите на Господния дом.

30 И тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог.

31 Тогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог бе над нас за <добро>, та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя.

32 И като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни.

33 А на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син и Ноадия, Вануевият син, –

34 всичко <се предаде> под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време.

35 Завърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог, дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа.

36 И предадоха царските поръчки на царските сатрапи {Т.е. Главни управители.} и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZR/8-ec7697d2033d3fabfb88c5f75abe97b4.mp3?version_id=23—

1 Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, <мерзостите> на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;

2 защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.

3 И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.

4 Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.

5 А във <време> <на> вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:

6 Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.

7 От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на разграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,

8 И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

9 Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.

10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,

11 които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

12 сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.

13 А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,

14 трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете <предадени> на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

15 Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZR/9-2530129c1c57da01af0228b9cb36a8c5.mp3?version_id=23—

1 А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.

2 Тогава Сехания, Ехииловият син, от Еламовите потомци, проговори та рече на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог, като взехме чужденки от племената на земята; все пак, обаче, сега има надежда за Израиля относно това нещо.

3 Сега, прочее, нека направим завет с нашия Бог да напуснем всички тия жени и родените от тях, съгласно съвета на господаря ми и на ония, които треперят от заповедта на нашия Бог; и нека се постъпи според закона.

4 Стани, защото това нещо на тебе принадлежи; и ние сме с тебе; бъди храбър и действувай.

5 Тогава Ездра стана та закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това заявление. И те се заклеха.

6 Тогава Ездра стана от пред Божия дом та отиде в стаята на Иоанана, Елиасивовия син; но когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на ония, които са били в плена.

7 Сетне прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим,

8 и да бъде конфискуван целият имот на всеки, който не би дошъл в три дни според решението на началниците и старейшините, и сам той да бъде отлъчен от обществото на ония, които са били в плен.

9 И така, в трите дни се събраха всичките Юдови и Вениаминови мъже в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца; и всичките люде, седейки в двора пред Божия дом, трепереха поради това нещо и от поройния дъжд.

10 Тогава свещеник Ездра стана та им рече: Вие сте извършили престъпление, като сте взели чужденки за жени та сте увеличили виновността на Израиля.

11 Сега, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя и от чужденките жени.

12 Тогава цялото събрание отговаряйки рече със силен глас: Както си казал, така подобава нам да направим.

13 Людете, обаче, са много, и понеже времето е много дъждовито, не можем да стоим вън; при това, работата не е за един ден, нито за два, защото сме мнозина, които сме съгрешили в това нещо.

14 Затова, нека се назначат нашите първенци <да надзирават тая работа> за цялото общество, и в определени времена нека дохождат <пред тях> всички, които са взели за жени чужденки по нашите градове, и заедно с тях старейшините на всеки град, и съдиите му, догдето се отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.

15 <И понеже> само Ионатан Асаиловият син и Яазия Текуевият син станаха да се противят, с Месулам и левитина Саватай, които ги подкрепиха,

16 <затова> завърналите се от плена постъпиха така; и отделиха се към свещеник Ездра някои началници на бащини <домове>, според бащините си домове, всички по име; и те седнаха на първия ден от десетия месец да изследват тая работа.

17 И до първия ден от първия месец свършиха с всичките мъже, които бяха взели за жени чужденки.

18 Между потомците на свещениците се намериха такива, които бяха взели за жени чужденки: от синовете на Исуса Иоседековият син и братята му, Маасия, Елиезер, Ярив и Годолия.

19 И дадоха ръцете си <в обещание>, че ще напуснат жените си; и като престъпници <принесоха> за престъплението си овен от стадото.

20 А от Емировите потомци, Ананий и Зевадия,

21 от Харимовите потомци, Маасия, Илия, Семаия, Ехиил и Озия.

22 От Пасхоровите потомци, Елиоинай, Маасия, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа.

23 А от левитите: Иозавад, Семей, Келаия, (който е Келита), Петаия, Юда и Елиезер.

24 От певците, Елиасив; и от вратарите: Селум, Телем и Урий.

25 А от Израиля, от Фаросовите потомци: Рамия, Езия, Мелхия, Миамин, Елеазар, Мелхия и Ванаия.

26 От Еламовите потомци: Матания, Захария, Ехиил, Авдий, Еримот и Илия.

27 От Затуевите потомци: Елиоинай, Елиасив, Матания, Еримот, Завад и Азиза.

28 От Виваевите потомци: Иоанан, Анания, Завай и Атлай.

29 От Ваниевите потомци: Месулам, Малух, Адаия, Ясув, Сеал и Рамот.

30 От Фаат-моавовите потомци: Адна, Хелал, Ванаия, Маасия, Матания, Веселеил, Вануй и Манасия.

31 От Харимовите потомци: Елиезер, Есия, Мелхия, Семаия и Симеон.

32 Вениамин, Малух и Самария.

33 От Асумовите потомци: Матенай, Матата, Завад, Елифалет, Еремай, Манасия и Семей.

34 От Ваниевите потомци: Маадай, Амрам и Уил.

35 Ванаия, Ведеия, Хелуй,

36 Вания, Меримот, Елиасив,

37 Матания, Матенай, Яасо,

38 Ваний, Вануй, Семей,

39 Селемия, Натан, Адаия,

40 Махнадевай, Сасай, Сарай,

41 Азареил, Селемия, Самария,

42 Селум, Амария и Иосиф.

43 От Невоевите потомци: Еиил, Мататия, Завад, Зевина, Ядав, Иоил и Ванаия.

44 Всички тия бяха взели чужденки за жени; и някои от жените бяха им родили чада.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/EZR/10-3f03474abe8a640614b00b089ee16285.mp3?version_id=23—

1 Историята на Неемия, Ахалиевия Син. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса,

2 един от братята ми, Ананий, дойде от Юда, той и някои <други>: и попитах ги за избавените юдеи оцелели от плена, и за Ерусалим.

3 И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън.

4 А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки:

5 Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тия, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди,

6 дано бъде сега ухото Ти внимателно, и очите Ти отворени, за да слушаш, молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме Ти съгрешили. И аз и бащиният ми дом сме съгрешили;

7 много се развратихме пред Тебе, и не опазихме заповедите, повеленията и съдбите, които Ти даде на слугата Си Моисея.

8 Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Моисея като си рекъл: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената;

9 но ако се обърнете към Мене, и пазите заповедите Ми и ги вършите, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах за да настаня там името Си.

10 А тия са Твои слуги и Твои люде, които си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.

11 Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред тоя човек. (Защото аз бях виночерпец на царя).

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/1-42d4c5deae5feb814904eb362a9492a4.mp3?version_id=23—

1 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал <по-напред> посърнал пред него,

2 затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

3 И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

4 Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

5 после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

6 Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

7 Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

8 и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши <всичко>, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

9 И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

10 А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

11 Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

12 Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.

13 Излязох нощем през портата на долината та <дойдох> срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

14 Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.

15 Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.

16 А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

17 Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.

18 И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата <работа>.

19 А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?

20 А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/2-4dde8eba537064484452e189b9d11aae.mp3?version_id=23—

1 Тогава първосвещеник Елиасив и братята му свещениците станаха та съградиха овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите й, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил.

2 И до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син.

3 А рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й.

4 До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовият син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловият син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син.

5 И до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ.

6 И старата порта поправиха Иодай, Фасеевият син и Месулам, Весодиевият син, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й.

7 До тях гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, поправяха до седалището на областния управител отсам реката.

8 До тях поправяше Озиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до широката стена.

9 До него поправяше Рафаия, Оровият син, началник на половината от Ерусалимския окръг.

10 До тях поправяше, срещу къщата си, Едаия, Арумафовият син. До него поправяше Хатус, Асаваниевият син.

11 А Мелхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-моавовият син, поправяха друга част и кулата на пещите.

12 И до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, началник на половината от Ерусалимския окръг.

13 Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й; <поправиха> и хиляда лакти от стената до портата на бунището.

14 А портата на бунището поправи Мелхия, Рихавовият син, началник на Вет-акаремския окръг; и той, като я съгради, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й.

15 А портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който като я съгради и покри, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й; <поправи> и стената на силоамския водоем при царската градина, дори до стъпалата, които слизат от Давидовия град.

16 След него поправяше Неемия Азвуковият син, началник на половината от Вет-сурския окръг, до мястото срещу Давидовите гробища, и до направения водоем, и до къщата на силните мъже.

17 След него поправяха левитите, <начело> с Реума, Ваниевият син. До него поправяше Асавия, началник на половината от Кеилския окръг, за своя окръг.

18 След него поправяха братята им, <начело с> Вавая, Инададовият син, началник на <другата> половина от Кеилския окръг.

19 До него, Есер, Исусовият син, началник на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла <на стената>.

20 След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасива.

21 След него, Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща.

22 След него поправяха свещениците, които живееха в тая околност.

23 След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевият син, при къщата си.

24 След него, Вануй, Инададовият син, поправяше друга част, от къщата на Азария до къта, дори до ъгъла <на стената>.

25 Фалал Узаевият син <поправяше> срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него <поправяше> Фадаия, Фаросовият син.

26 (А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу портата на водата на изток, и до издадената кула).

27 След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.

28 Над конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.

29 След тях поправяше Садок, Емировият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на източната порта Семаия, Сеханиевият син.

30 След него, Анания, Селемиевият син и Анун, шестият син на Салафа, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си.

31 След него поправяше Мелхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкада и до нагорнището при ъгъла.

32 А между нагорнището, при ъгъла и овчата порта, поправяха златарите и търговците.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/3-77c6c4cb48f6a73656dbfa2ac45ca615.mp3?version_id=23—

1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите.

2 И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3 А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи <по него>, ще събори каменната им стена.

4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници.

5 Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите.

6 Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината <от височината> си; защото людете имаха присърце работата.

7 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много;

8 и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

9 А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи <да пазят> против тях денем и нощем, <понеже се бояхме> от тях.

10 Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11 А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата.

12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас.

13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места – поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

15 А когато неприятелите ни чуха, че <намерението им> било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си.

16 И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом.

17 Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18 и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене.

19 И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други;

20 затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21 Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22 И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23 И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки <държеше> оръжието си <даже, когато отиваше> на водата <да се мие>.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/4-58b19f65795602f1a6cb6f1c80665ff3.mp3?version_id=23—

1 По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

3 А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.

4 Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5 Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са <вече> заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.

6 И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

7 Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

8 Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво <да отговорят>.

9 Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.

11 Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, <чрез които> ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата {Еврейски: Яли хляба,} на областен управител.

15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17 При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18 А това що се готвеше <за мене> всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни <имахме> изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19 Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/5-e589728b87b84f153a7312a7f3c3d38d.mp3?version_id=23—

1 А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,

2 Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в <едно от> селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.

3 И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?

4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.

5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,

6 в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.

7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.

8 Тогава пратих до него <човеци> да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.

9 Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, <о Боже>, подкрепи Ти ръцете ми.

10 Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той <ми> каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.

11 Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.

12 И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили.

13 С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.

14 Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат.

15 Така се свърши стената на двадесет и петия <ден> от <месец> Елул, за петдесет и два дни.

16 И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.

17 При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и <писма> от Товия дохождаха до тях.

18 Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат <привързани>, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син.

19 Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/6-36bd53ad0a9618f4a50ac4b84a64380d.mp3?version_id=23—

1 А като се съгради стената и поставих вратите, и определиха се вратарите, певците и левитите,

2 предадох Ерусалим под грижата на брата си Анания и на началника на крепостта Анания; защото беше верен човек и боеше се от Бога повече от мнозина.

3 И рекох им: Да се не отварят ерусалимските порти преди да припече слънцето; и вратите да <остават> заключени и залостени до тогаз, до когато не стоят <стражите да пазят при тях;> и поставете стражи из ерусалимските жители, всеки на стражата си, всеки срещу къщата си.

4 А градът бе широк и голям, и людете в него малцина, и нямаше къщи построени.

5 И моят Бог тури в сърцето ми да събера благородните, по-първите човеци и людете, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата на родословието на ония, които възлязоха най-напред, намерих и писано в нея:

6 Ето човеците на <Вавилонската> област, които възлязоха от плена на закараните, които вавилонският цар Навуходоносор бе преселил, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,

7 които дойдоха със Зоровавела, Исуса, Неемия, Азария, Раамия, Наамания, Мардохея, Валасана, Мисиерета, Вагуя, Наума и Ваана. Числото на мъжете от Израилевите люде <беше следното:>

8 Фаросови потомци, две хиляди и сто и седемдесет и двама души.

9 Сефатиеви потомци, триста и седемдесет и двама души.

10 Арахови потомци, шестстотин и петдесет и двама души.

11 Фаат-моавови потомци, от Исусовите и Иоавовите потомци, две хиляди и осемстотин и осемнадесет души.

12 Еламови потомци, хиляда и двеста и петдесет и четири души.

13 Затуеви потомци, осемстотин и четиридесет и пет души.

14 Закхееви потомци, седемстотин и шестнадесет души.

15 Вануеви потомци, шестстотин и четиридесет и осем души.

16 Виваеви потомци, шестстотин и двадесет и осем души.

17 Азгадови потомци, две хиляди и триста и двадесет и двама души.

18 Адоникамови потомци, шестстотин и шестдесет и седем души.

19 Вагуеви потомци, две хиляди и шестстотин и седем души.

20 Адинови потомци, шестстотин и петдесет и пет души.

21 Атирови потомци, от Езекия, деветдесет и осем души.

22 Асумови потомци, триста и двадесет и осем души.

23 Висаеви потомци, триста и двадесет и четири души.

24 Арифови потомци, сто и дванадесет души.

25 Гаваонски мъже, деветдесет и пет души.

26 Витлеемски и нетофатски мъже, сто и осемдесет и осем души.

27 Анатотски мъже, сто и двадесет и осем души.

28 Вет-асмаветски мъже, четиридесет и двама души.

29 Мъже от Кириатиарим, от Хефира и от Вирот, седемстотин и четиридесет и трима души.

30 Мъже от Рама и от Гава, шестстотин и двадесет и един човека.

31 Мъже от Михмас, сто и двадесет и двама души.

32 Мъже от Ветил и от Гай, сто и двадесет и трима души.

33 Мъже от другия Нево, петдесет и двама души.

34 Потомци на другия Елам, хиляда и двеста и петдесет и четири души.

35 Харимови потомци, триста и двадесет души.

36 Мъже от Ерихон, триста и четиридесет и пет души.

37 Мъже от Лод, от Адид и от Оно, седемстотин и двадесет и един човек.

38 Мъже от Сеная, три хиляди и деветстотин и тридесет души.

39 Свещениците: Едаеви потомци, от Исусовия дом, деветстотин и седемдесет и трима души.

40 Емирови потомци, хиляда и петдесет и двама души.

41 Пасхорови потомци, хиляда и четиридесет и седем души.

42 Харимови потомци, хиляда и седемнадесет души.

43 Левитите: Исусови потомци от Кадмиила, от Одавиевите потомци, седемдесет и четири души.

44 Певците: Асофови потомци, сто и четиридесет и осем души.

45 Вратарите: Селумови потомци, Атирови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци, сто и тридесет и осем души.

46 Нетинимите: Сихаеви потомци, Асуфови потомци, Таваотови потомци,

47 Киросови потомци, Сиаеви потомци, Фадонови потомци,

48 Леванаеви потомци, Агаваеви потомци, Салмаеви потомци,

49 Ананови потомци, Гедилови потомци, Гаарови потомци,

50 Реаеви потомци, Расинови потомци, Некодаеви потомци,

51 Газамови потомци, Озаеви потомци, Фасееви потомци,

52 Висаеви потомци, Меунимови потомци, Нафусесимови потомци,

53 Ваквукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци,

54 Васалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци,

55 Варкосови потомци, Сисарови потомци, Тамаеви потомци,

56 Насиеви потомци и Атифаеви потомци.

57 Потомци на Соломоновите слуги: Сотаиеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци,

58 Яалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци,

59 Сефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохеретови потомци от Севаим, Амонови потомци.

60 Всичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста и деветдесет и двама души.

61 А ето ония, които възлязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адон и Емир, но не можеха да покажат бащините си домове, нито рода си, дали бяха от Израиля:

62 Делаиеви потомци, Товиеви потомци, Некодаеви потомци, шестстотин и четиридесет и двама души.

63 И от свещениците: Аваиеви потомци, Акосови потомци, потомци на Варзелая, който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име;

64 те потърсиха регистъра си <между> преброените по родословие, но не се намери; затова, те бидоха извадени от свещенството като скверни.

65 И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим.

66 Всичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души,

67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста тридесет и седем души. Те имаха и двеста и четиридесет и пет певци и певици.

68 Конете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им, двеста и четиридесет и пет;

69 камилите им, четиристотин и тридесет и пет; а ослите им, шест хиляди и седемстотин и двадесет.

70 А някои от началниците на бащините <домове> дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легени и петстотин и тридесет свещенически одежди.

71 И някои от началниците на бащините <домове> внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро.

72 И внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро, и шестдесет и седем свещенически одежди.

73 Така свещениците, левитите, вратарите, певците, някои от людете, нетинимите и целият Израил се заселиха в градовете си; когато настъпи седмият месец, израилтяните бяха <вече> в градовете си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/NEH/7-b9d194cb6c7a71c1f7ec474a0e13f669.mp3?version_id=23—