Month: February 2020

1 При това направи меден олтар, с дължина двадесет лакътя, а височина десет лакътя.

2 Направи още леяно море, с устие десет лакътя <широко>, кръгло изоколо, а с височина пет лакътя; и връв от тридесет лакътя го измерваше околовръст.

3 И под <устието му> имаше образи на волове {В 3 Цар. 7:24, пъпки.}, които го обикаляха наоколо, по десет на един лакът; те обикаляха морето изоколо; воловете бяха на два реда, излеяни в едно цяло с него.

4 То стоеше на дванадесет вола; три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг, и три гледаха към изток, а морето стоеше върху тях; и задните части на всички бяха навътре.

5 Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, три хиляди вати <вода>.

6 Направи още десет умивалници, от които тури пет отдясно и пет от ляво <на дома>, за да мият в тях; там миеха това, което беше за всеизгаряне; морето, обаче, бе за да се мият в него свещениците.

7 Направи и десетте златни светилника, според наставлението за тях, и тури ги в храма, пет отдясно и пет отляво.

8 И направи десет трапези, които тури в храма, пет отдясно и пет отляво. Направи и сто златни легена.

9 При това направи двора за свещениците, и големия двор, и порти за двора, и покри вратите им с мед.

10 И постави морето от дясната страна <на дома>, към изток, къде юг.

11 Хирам направи и котлите, лопатите и легените. Така Хирам свърши изработването на работите, които направи на цар Соломона за Божия дом:

12 двата стълба; изпъкналите части; двата капитела, които бяха на върха на стълбовете; двете мрежи за покриване двете изпъкнали части на капителите, които бяха на върховете на стълбовете;

13 четирите стотин нарове за двете мрежи – два реда нарове за всяка мрежа – за да покриват двете изпъкнали части на капителите, които бяха върху стълбовете.

14 Тоже направи подножията; направи и умивалниците върху подножията;

15 и едното море с дванадесетте вола под него.

16 Също и котлите, лопатите, вилиците и всичките им прибори майсторът му Хирам направи на цар Соломона за Господния дом от лъскава мед.

17 На Иорданското поле царят ги изля в глинената земя между Сокхот и Середата.

18 Така Соломон направи всички тия вещи, толкоз много, щото теглото на медта не можеше да се пресметне.

19 Също Соломон направи всички вещи, които бяха за Божия дом; и златния олтар; и трапезите, на които <се полагаха> присътствените хлябове;

20 и светилниците със светилата им, от чисто злато, за да горят пред светилището според наредбата;

21 и цветята, светилата и клещите, от злато, и то чисто злато;

22 и щипците, легените, темянниците и кадилниците, от чисто злато. А колкото за входа на дома, вътрешните му врати за в пресветото място, и вратите на дома, <то ест>, на храма, бяха от злато.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/4-9be5efc6c2df240669cc52c973a58838.mp3?version_id=23—

1 Така се свърши всичката работа, която Соломон направи за Господния дом. И Соломон внесе нещата посветени от баща му Давида, – среброто златото и всичките вещи, – и ги положи в съкровищниците на Божия дом.

2 Тогава Соломон събра в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

3 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха пред царя на празника в седмия месец.

4 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, левитите дигнаха ковчега.

5 Те пренесоха ковчега и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.

6 А цар Соломон и цялото Израилево общество, които се бяха събрали пред него, бяха пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

7 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

8 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

9 И върлините се издадоха така, щото се виждаха краищата на върлините <издадени> от ковчега пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

10 В ковчега нямаше друго освен двете плочи, които Моисей положи <там> на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли из Египет.

11 А щом излязоха свещениците из светилището, (защото всичките свещеници, които се намираха там, бяха се осветили без да чакат реда на отредите си;

12 а и всичките певци левити – Асаф, Еман, Едутун и синовете им и братята им облечени във висон, и <държащи> кимвали, псалтири и арфи стояха на изток от олтара, и с тях сто и двадесет свещеника, които свиреха с тръби),

13 и като възгласиха тръбачите и певците заедно, пеещи и славословещи Господа с един глас, и като издигнаха глас с тръби и кимвали и музикални инструменти та хвалеха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак,

14 така щото поради облака свещениците не можаха да застанат за да служат, защото Господната слава изпълни Божия дом.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/5-58ae7c8a0fbef60964bb32ba0092eb94.mp3?version_id=23—

1 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;

2 но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

3 После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

4 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

5 От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля;

6 но избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля;

7 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

8 но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

9 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.

10 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

11 И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.

12 Тогава <Соломон> застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си.

13 (Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:

14 Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

15 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! <това, което> си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.

16 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида баща ми, онова което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мен на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене.

17 Сега, прочее, Господи Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давида.

18 Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

19 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,

20 за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

21 Слушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

22 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

23 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и въздай на беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.

24 Ако людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, и се обърнат та изповядат Твоето име, и принесат молитва като се помолят пред Тебе в тоя дом,

25 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на тях и на бащите им.

26 Когато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си понеже ги съкрушаваш,

27 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

28 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, – каква да е язва или каква да е болест <ако се появи между тях, ->

29 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,

30 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род),

31 за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

32 А за чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име, и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, – когато дойдат та се помолят в тоя дом,

33 тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих.

34 Ако людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят <като се обърнат> към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,

35 тогава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им.

36 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка,

37 и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,

38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, <като се обърнат> към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

39 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им, и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили.

40 Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, която се принася на това място.

41 Стани, прочее, сега, Господи Боже, <влез> в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в блага.

42 Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни милостите, <които си показал към> слугата Си Давида.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/6-b19a24946bf12964bf8ade920301595e.mp3?version_id=23—

1 Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома.

2 И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му.

3 А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите <камъни> та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века.

4 Тогава царят и всичките люде принесоха жертви пред Господа.

5 Цар Соломон принесе в жертви двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките люде посветиха Божия дом.

6 И свещениците стояха според службите си, също и левитите с инструментите за песнопеене Господу, които цар Давид беше направил, за да славословят Господа, защото милостта Му е до века, когато Давид въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях; докато целият Израил стоеше.

7 Соломон освети и средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който Соломон бе направил, не можеше да побере всеизгарянието и хлебния принос и тлъстината.

8 По тоя начин Соломон и целият Израил с него, твърде голям събор <събран из местностите> от прохода на Емат до Египетския поток, пазеха в онова време празника седем дни.

9 А на осмия ден държаха тържествено събрание; защото пазеха посвещението на олтара седем дни и празника седем дни.

10 И на двадесет и третия ден от седмия месец <царят> изпрати людете в шатрите им с радостни и весели сърца за благостите, които Господ бе показал към Давида, към Соломона и към людете Си Израиля.

11 Така Соломон свърши Господния дом и царската къща; всичко, каквото дойде в сърцето на Соломона да направи в Господния дом и в своята къща, свърши го благополучно.

12 Тогава Господ се яви на Соломона през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.

13 Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между людете Си,

14 и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.

15 Сега очите Ми ще бъдат отворени, и ушите Ми внимателни, към молитвата, която се принася на това място.

16 Защото сега избрах и осветих тоя дом за да бъде името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

17 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене както ходи баща ти Давид, и постъпваш напълно според както съм ти заповядал, и пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

18 тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който направих с баща ти Давида, като рекох: Няма да ти липсва мъж да управлява Израиля.

19 Но ако се отклоните, ако оставите повеленията и заповедите, които поставих пред вас, и отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

20 тогава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание между всичките племена.

21 А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки, който минава край него, ще се зачуди и ще рече: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

22 И ще отговарят: Понеже оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги изведе из Египетската земя, та се хванаха за други богове и им се поклониха и им послужиха, за това нанесе на тях всичкото това зло.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/7-c5e436df61031295599545ca8bb7f323.mp3?version_id=23—

1 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи Господния дом и своята къща,

2 Соломон съгради <изново> градовете, които Хирам му бе дал, и засели в тях израилтяни.

3 И Соломон отиде в Емат-сова и преодоля над него.

4 И съгради Тадмор в пустата <част над Юдовата> земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат.

5 Съгради още горния Веторон и долния Веторон, градове укрепени със стени, порти и лостове,

6 и Ваалат и всичките градове, в които Соломон имаше житници, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

7 А относно всичките люде, които останаха от хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от Израиля,

8 от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не бяха изтребили, от тях Соломон събра набор <за задължителни работници, каквито са> и до днес.

9 Но от израилтяните Соломон не направи никого слуга за работата си; а те бяха военните мъже, и главните му военачалници, и началниците на колесниците му и на конниците му;

10 тоже те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началствуваха над людете.

11 Тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети.

12 Тогава Соломон <почна да> принася всеизгаряния Господу на Господния олтар, който бе издигнал пред трема,

13 като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, – на празника на безквасните <хлябове>, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.

14 И според наредбата на баща си Давида, постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на заръчаното за тях, да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид.

15 И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.

16 А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена, от деня, когато се положи основата на Господния дом докле се свърши. <Така> се свърши Господният дом.

17 Тогава Соломон отиде в Есион-гавер и в Елот, на морския бряг в едомската земя.

18 И Хирам му прати, под грижата на слугите си, кораби и опитни морски слуги, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и от там взеха четиристотин и петдесет таланта злато та го донесоха на цар Соломона.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/8-1562449cdb08356c30b8b16bce3bc06a.mp3?version_id=23—

1 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни <за нея> въпроси; <дойде> с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не <можа> да й обясни.

3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

4 ястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6 Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7 Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

8 Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

10 (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки {В 3 Цар. 10:12, преградки.} за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива <дървета> не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен <равното на> онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14 освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;

16 и триста щитчета от ковано злато; три <фунта> злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

17 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18 Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновите дни.

21 Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби <като ония>, които отиваха в Тарсис; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

25 Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

26 И владееше над всичките царе от реката <Евфрат> до филистимската земя и до границите на Египет.

27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, <които изрече> против Еровоама, Наватовия син?

30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

31 Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/9-122be28ad3de2448b4efab8c6423f742.mp3?version_id=23—

1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.

2 И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

3 защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.

5 А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, – така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз <ще ви наказвам> със скорпии.

12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

14 и говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз <ще ви накажа> със скорпии.

15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 Тогава цар Ровоам прати <при другите израилтяни> Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.

19 Така Израил въстана против Давидовия дом, <и остава въстанал> до днес.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/10-b79c87c34bed0dd76cd47af01bde097e.mp3?version_id=23—

1 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израиля, та дано възвърнат царството пак на Ровоама.

2 Но Господното слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:

3 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар, и на целия Израил в Юда и във Вениамин, като речеш:

4 Така казва Господ: Не възлизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си, защото от Мене става това нещо. И те послушаха Господните думи та се върнаха, и не отидоха против Еровоама.

5 А Ровоам, като се установи, в Ерусалим, съгради укрепени градове в Юда;

6 съгради Витлеем, Итам, Текуе,

7 Ветсур, Сохо, Одолам,

8 Гет, Мариса, Зиф,

9 Адораим, Лахис, Азика,

10 Сарая, Еалон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и във Вениамин,

11 Укрепи <тия> крепости, и тури в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино.

12 Още във всеки град <тури> щитове и копия, и укрепи ги твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под него.

13 И всичките свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.

14 Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си та дойдоха в Юда и в Ерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изпъдили, за да не свещенодействуват Господу,

15 и <Еровоам> беше си поставил жреци за високите места, за бесовете и за телетата, които бе направил.

16 И след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа Израилевия Бог, дойдоха в Ерусалим за да жертвуват на Господа Бога на бащите си.

17 Така за три години те подкрепяха Юдовото царство и поддържаха Ровоама Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давида и на Соломона.

18 И Ровоам си взе за жена Маелетя, дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав,

19 която му роди синове: Еуса, Самария и Заама.

20 А подир нея взе Авия, Атай, Зиза и Селомита.

21 И Ровоам възлюби Мааха Авесаломовата дъщеря повече от всичките си жени и наложници: (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници, и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери);

22 и Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началствува над братята си, защото <мислеше> да го направи цар.

23 И постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове, <по неколцина> във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и даваше им изобилна храна. И <за тях> потърси много жени.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/11-089ebaff1f27ec0b4b7678f49e67dcc5.mp3?version_id=23—

1 Но след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил.

2 И понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим

3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни {Или, троглодити.} и етиопяни, бяха безбройни.

4 И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим.

5 Тогава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим, поради <нахлуването на> Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихте Мене; затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака.

6 По това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ.

7 А когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака.

8 Обаче те ще му станат слуги, за да познаят <що е> да слугуват на Мене и <що> да слугуват на земните царства.

9 И тъй, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.

10 (А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

11 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите).

12 И като се смири <Ровоам>, гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда <се намираше> някакво добро.

13 Така цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една година на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

14 А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

15 А делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоянни войни.

16 И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/12-99b26b4e6aab796dca0b5570d6f47fbd.mp3?version_id=23—

1 В осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Авия се възцари над Юда,

2 и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михаия, дъщеря на Уриила от Гавая. И имаше война между Авия и Еровоама.

3 И Авия се опълчи за бой с войска от силни войници, <на брой> четиристотин хиляди отборни мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отборни мъже, силни и храбри.

4 Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Еровоаме и целий Израилю.

5 Не трябва ли да знаете, че Господ Израилевият Бог, даде за винаги на Давида да царува над Израиля, той и потомците му, чрез завет със сол?

6 При все това, Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломона, стана и се повдигна против господаря си;

7 и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

8 И сега вие замислювате да се противите на Господното царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество, и между вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.

9 Не изпъдихте ли Господните свещеници, Аароновите потомци и левитите, и не направихте ли си жреци, както правят людете на <другите> земи, така щото всеки, който иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на <ония, които> не са богове?

10 А колкото за нас, Иеова е нашият Бог, и ние не Го оставяме; и <ние имаме> за свещеници, които служат Господу, Ааронови потомци и левитите на службата им,

11 които всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен темян, и <нареждат> присътствени хлябове върху чисто – <златната> трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа нашия Бог; вие обаче Го оставихте.

12 И, ето, с нас е Бог начело, и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа Бога на бащите си, защото няма да успеете.

13 Обаче, Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така щото те бяха пред Юдовите <мъже>, а засадата зад тях.

14 И когато Юда назърна надире, ето, боят бе и отпреде им и отзаде; затова извикаха към Господа, и свещениците засвириха с тръбите.

15 Тогава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоама и целия Израил пред Авия и Юда.

16 Израилтяните бягаха пред Юда; и Бог ги предаде в ръката им,

17 така щото Авия и неговите люде им нанесоха голямо поражение, и от Израиля паднаха убити петстотин хиляди отборни мъже.

18 Така в онова време израилтяните се смириха; а юдейците превъзмогнаха, понеже уповаха на Господа Бога на бащите си.

19 И Авия преследва Еровоама и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му.

20 И в дните на Авия, Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря.

21 Но Авия се засили и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и два сина и шестнадесет дъщери.

22 А останалите дела на Авия, и постъпките му, и изреченията му са написани в повестите на пророк Идо.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2CH/13-0efe9a68ffe95830c4180cb97690f17e.mp3?version_id=23—