Month: February 2020

1 А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята <и ще продължи> седем години.

2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла тя и домът й, и беше поживяла във филистимската земя седем години.

3 А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

4 А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Я ми разкажи всичките големи дела, които Елисей извърши.

5 И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи.

6 И царят запита жената, и тя му разказа <работата>. Тогава царят й определи един чиновник, <комуто> каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.

7 А Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук.

8 И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест?

9 И тъй, Азаил отиде за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест?

10 И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш <от болестта>. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре <друго-яче>.

11 И втренчи погледа си в <Азаила> без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака.

12 А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

13 И рече Азаил: Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

14 Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.

16 И в петата година на Израилевия цар Иорам, син на Ахаава {Изоставят се думите: Когато Иосафат царуваше над Юда.}, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат.

17 Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

18 И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.

19 При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века.

20 В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар.

21 Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си.

22 Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, <и остана независим> до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна.

23 А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

24 И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия.

25 Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син.

26 Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий.

27 Той ходи в пътя на Ахаавовия дом, и извърши зло пред Господа, както Ахаавовия дом; защото бе зет на Ахаавовия дом.

28 И отиде на война с Иорама Ахаавовия син против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама.

29 И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама {Т.е., Рамот-галаад.}, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/8-857b93860a4e2b894b5ab0be99d0a5dd.mp3?version_id=23—

1 Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му рече: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;

2 и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез <при него>, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.

3 После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.

4 И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.

5 И като стигна, ето, военачалниците седяха <заедно>; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.

6 И той стана та влезе в къщата. Тогава <пророкът> изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.

7 И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.

8 Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затвореният така и свободния.} в Израил;

9 и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.

10 А Езавел – кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.

11 Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един <от тях> му каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.

12 А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.

13 Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под <Ииуя> на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.

14 Така Ииуй, син на Иосафата, Намесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;

15 а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.

16 Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езраел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.

17 И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека рече: <С> мир ли <идеш?>

18 Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: <С> мир ли <идеш?> А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражът извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.

19 Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: <С> мир ли <идеш?> А Ииуй отговори: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми.

20 И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но <и той> не се връща; а карането прилича на карането на Ииуя, Намесиевия син, защото кара като луд.

21 Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.

22 И Иорам, като видя Ииуя, рече: <С> мир ли <идеш>, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?

23 Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!

24 А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се прегърби в колесницата си.

25 Тогава рече <Ииуй> на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в <оная> част от нивата, <която принадлежи> на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:

26 Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част <от нивата> ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.

27 А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И Ииуй се спусна подир него и рече: Поразете и тогова в колесницата. <И поразиха го> в нагорнището на Гур, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.

28 И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.

29 А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия син.

30 Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни <клепачите на> очите си, накити главата си и надникна през прозореца.

31 И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: <С> мир ли <идеш>, ти Зимриевце, убийцо на господаря си?

32 А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.

33 И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.

34 И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.

35 И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.

36 И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;

37 и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/9-335d89cb7fac27fd25ed0b23adbb3560.mp3?version_id=23—

1 А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, <в които> рече:

2 Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,

3 то вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.

4 Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?

5 И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.

6 Тогава им писа второ писмо, <в което> рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха).

7 И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.

8 И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата <да стоят> до утре.

9 И на сутринта излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?

10 Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия.

11 И тъй, Ииуй порази всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.

12 Сетне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като беше близо при овчарската стригачница,

13 Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.

14 И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.

15 И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце <към мене>, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, <каза Ииуй>, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:

16 Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.

17 И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.

18 Тогава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.

19 Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъствува, защото имам <да принеса> голямата жертва на Ваала; никой, който отсъствува, няма да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители.

20 И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.

21 И Ииуй прати по целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.

22 И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.

23 Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слугите на Иеова, но <да бъдат> само служители на Ваала.

24 И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отвън осемдесет мъже, на които рече: Който остави да избяга някой от <тия> човеци, които доведох в ръцете ви, животът му <ще се вземе> вместо неговия живот.

25 И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище,

26 извадиха кумирите на Вааловото капище та ги изгориха,

27 строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, <както е> до днес.

28 Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля.

29 Но Ииуй не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши, <то ест>, от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.

30 Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.

31 Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.

32 В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,

33 от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.

34 А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

35 И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.

36 И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/10-53e106dc62f39d77ffba8a84260207d0.mp3?version_id=23—

1 А Готолия Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род.

2 Но Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, сестра на Охозия, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха; и скриха го от Готолия в спалнята, заедно с дойката му, та не биде убит.

3 И беше при нея, скрит в Господния дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.

4 Но в седмата година Иодай прати и, като взе стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом; после, като направи договор с тях и ги закле в Господния дом, показа им царския син.

5 И заповяда им казвайки: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате <на служба> в събота, нека пази стража при царската къща,

6 една трета при портата Сур и една трета при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой.

7 И всички от вас, и от двата отдела, които оставяте <службата> в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя.

8 И да окръжавате царя от всяка страна, като всеки държи оръжията си в ръка; а който би влязъл в редовете да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му.

9 И тъй, стотниците извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си – ония, които щяха да постъпят <на служба> в събота, и ония, които щяха да оставят <службата> в събота – та дойдоха при свещеника Иодай.

10 И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом.

11 И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, стояха около царя, от дясната страна на дома до лявата му страна, край олтара и край дома.

12 Тогава <Иодай> изведе царския син та положи на него короната и <му връчи божественото> заявление; и направиха го цар и помазаха го; после изпляскаха с ръце и казаха: Да живее царят!

13 А Готолия, като чу вика от телохранителите и от людете, дойде при людете в Господния дом,

14 и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбите при царя и всичките люде от страна се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!

15 И свещеник Иодай заповяда на стотниците, поставени над силите, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който би я последвал, убий го с меч; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом.

16 И така отстъпиха й място; и тя отиде през пътя на конския вход в царската къща; и там биде убита.

17 Тогава Иодай направи завет между Господа и царя и людете, че ще бъдат Господни люде – също и между царя и людете.

18 И всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом.

19 Тогава, като взе стотниците, палачите, телохранителите и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и дойдоха в царската къща през пътя към портата на телохранителите, и той седна на царския престол.

20 Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царската къща.

21 Иоас беше на седем години, когато се възцари.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/11-db12825cde5aa13134eb5743857dd8b2.mp3?version_id=23—

1 В седмата година на Ииуя се възцари Иоас, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

2 И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичкото време, когато го наставляваше свещеник Иодай.

3 Обаче високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

4 А Иоас рече на свещениците: Всичките пари от посветените неща, които се внасят в Господния дом, и парите от всекиго, който преминава <преброението>, и парите от всекиго според оценката му, и всичките пари, които би дошло някому в сърцето да принесе в Господния дом,

5 свещениците нека ги вземат у себе си, всеки от познатия си, и нека поправят разваленото на дома, гдето се намери развалено.

6 Но понеже до двадесет и третата година на цар Иоаса свещениците не бяха поправили разваленото на дома,

7 затова цар Иоас повика свещеник Иодай и <другите> свещеници та им рече: Защо не поправихте разваленото на дома? Сега, прочее, не вземайте вече пари от познатите си, но дайте <събраното> за разваленото на дома.

8 И свещениците склониха нито да вземат вече пари от людете, нито <да бъдат отговорни> за поправяне разваленото на дома.

9 А свещеник Иодай взе един ковчег и като отвори дупка на капака му, тури го при олтара отдясно на входа в Господния дом; и свещениците, които пазеха вратата, туряха в него всичките пари, които се внасяха в Господния дом.

10 И когато виждаха, че имаше много пари в ковчега, царският секретар и първосвещеникът отиваха та завързваха в мешци намерените в Господния дом пари, като ги и броеха.

11 И даваха преброените пари в ръцете на ония, които вършеха делото, които надзираваха Господния дом; а те ги иждивяваха по дърводелците и строителите, които работеха в Господния дом,

12 и по зидарите и по каменоделците, и за купуване дървета и дялани камъни за поправяне разваленото на Господния дом, и за всяко иждивение за поправката на дома.

13 Но от парите, които се внасяха в Господния дом, не се направиха сребърни чаши, щипци, легени, тръби, нито какви да било златни съдове или сребърни съдове;

14 но даваха ги на работниците, и поправяха с тях Господния дом.

15 Освен това, не търсеха сметка от човеците, на които даваха парите за да се разпределят на работниците, защото постъпваха честно.

16 <Обаче>, парите принасяни за престъпление и парите принасяни за грях, не се внасяха в Господния дом; те бяха за свещениците.

17 Тогава дойде сирийският цар Азаил та воюва против Гет и го превзе; и после Азаил обърна лицето си за да дойде против Ерусалим.

18 Затова Юдовият цар Иоас взе всичките посветени неща, които бащите му Иосафат, Иорам и Охозия, Юдовите царе, бяха посветили, и посветените от него неща, и всичкото злато, което се намери в съкровищата на Господния дом и на царската къща, та ги прати на сирийския цар Азаил; и той се оттегли от Ерусалим.

19 А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

20 И слугите му се подигнаха и, като направиха заговор, убиха Иоаса в къщата Мило, в надолнището към Сила.

21 Защото слугите му Иозахар Симеатовият син, и Иозавад, Сомировият син, го поразиха, та умря; и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Амасия.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/12-8d6ed6704b57943ee705145f5d6fac48.mp3?version_id=23—

1 В двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иохаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, <и царува> седемнадесет години.

2 Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях.

3 Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаила, и в ръката на Венадада, Азаиловия син.

4 Тогава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше.

5 (И Господ даде избавител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по-напред;

6 обаче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария).

7 Защото <сирийският цар> не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст.

8 А останалите дела на Иоахаза, и всичко що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

9 И Иоахаз заспа с бащите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас.

10 В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, <и царува> шестнадесет години.

11 Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи.

12 А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

13 И Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите царе.

14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевият цар слезе при него та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!

15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели.

16 Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече:

17 Отвори източния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението от сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.

18 Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана.

19 А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш: но сега само три пъти ще поразиш сирийците.

20 И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някои моавски чети опустошаваха земята.

21 И <неколцина израилтяни> като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.

22 И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза.

23 Но Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си;

24 защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад,

25 Иоас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които <Азаил> беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/13-3c17979efd4816fcf36d9451fdb14a1e.mp3?version_id=23—

1 Във втората година на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Иоас.

2 Той бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим.

3 Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давида; той постъпваше съвсем според както бе постъпил баща му Иоас.

4 Обаче високите места не се отмахнаха; людете жертвуваха и кадяха по високите места.

5 И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

6 Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя си грях.

7 Той изби десет души от Едома в долината на солта, и, като превзе <град> Села с бой, нарече го Иоктеил, <както се казва> и до днес.

8 Тогава Амасия прати човеци до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син да кажат: Ела да се погледнем един други в лице.

9 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.

10 Ти наистина порази Едома, и надигна се сърцето ти; радвай се на славата си и седи у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?

11 Но Амасия не послуша. Прочее, Израилевият цар Иоас отиде, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

12 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

13 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса Охозиевия син; и дойде в Ерусалим та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

14 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намериха в Господния дом и в съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

15 (А останалите дела, които извърши Иоас и юначествата му, и как воюва с Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

16 И Иоас заспа с бащите си, и биде погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Еровоам).

17 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Иоасовият син, живя петнадесет години.

18 А останалите дела на Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

19 И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.

20 И докараха го на коне; и биде погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град.

21 Тогава всичките Юдови люде взеха Азария {В гл. 15:13 и 2 Лет. 26:1, Озия.}, който бе шестнадесет години на възраст, та го направиха цар вместо баща му Амасия.

22 Той съгради Елат и го възвърна на Юда след като <баща му> царят заспа с бащите си.

23 В петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, се възцари в Самария Еровоам, син на Израилевия цар Иоас, <и царува> четиридесет и една година.

24 Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

25 Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер.

26 Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен {Еврейски: Нито затворен, нито свободен.}, който да помогне на Израиля.

27 И Господ не рече да изличи изпод небето името на Израиля, но ги избави чрез ръката на Еровоама Иоасовия син.

28 А останалите дела на Еровоама, и всичко що извърши, и юначествата му, как воюва, и как възвърна на Израиля Дамаск и Емат, <които бяха подчинени> на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

29 И Еровоам заспа с бащите си Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Захария.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/14-87e82dedd8cccba96ffc65bd328e0f94.mp3?version_id=23—

1 В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоама, се възцари Азария, син на Юдовия цар Амасия.

2 Той беше шестнадесет години на възраст когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

3 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

4 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

5 Но Господ порази царя, така щото той остана прокажен до деня на смъртта си, та живееше в отделна къща. А царският син Иотам бе домовладетел, и съдеше людете на земята.

6 А останалите дела на Азария, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

7 И Азария заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иотам.

8 В тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Захария Еровоамовият син, <и царува> шест месеца.

9 Той върши зло пред Господа, както сториха бащите му; не се остави от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

10 А Салум, Явисовият син, направи заговор против него, и порази го пред людете и го уби; и вместо него сам се възцари.

11 А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

12 Това беше <изпълнение на> словото, което Господ говори на Ииуя като рече: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвъртото поколение. Така и стана.

13 Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Озия {В гл. 14:21 и ст. 1, 6, 7, 8, 17 и 27, Азария.}, и царува един месец в Самария.

14 Защото Манаим, Гадииният син, като излезе от Терса, дойде в Самария, и като порази Самума, Явисовия син в Самария и го уби, сам се възцари вместо него.

15 А останалите дела на Салума, и заговорът, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

16 Тогава Манаим порази Тапса и всичко що бе в нея, и околностите й, от Терса. Порази я понеже не му отвориха; и разпра всички бременни жени в нея.

17 В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля Манаим, Гадииният син, <и царува> десет години в Самария.

18 Той върши зло пред Господа; през целия си живот не се оставяше от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

19 Тогава асирийският цар Фул дойде против земята; а Манаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.

20 И Манаим с насилие събра среброто от Израиля, от всичките големи богаташи по петдесет сребърни сикли, за да даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна, и не остана там в земята.

21 А останалите дела на Манаима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

22 И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Факия.

23 В петдесетата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факия, Манаимовият син, <и царува> две години.

24 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

25 И полководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него та го порази в Самария, във вътрешната царска къща, с Аргова и Арие, като имаше със себе си и петдесет мъже от галаадците; и уби го та сам се възцари вместо него.

26 А останалите дела на Факия, и всичко що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

27 В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факей, Ромелиевият син, <и царува> двадесет години.

28 Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши.

29 В дните на Израилевия цар Факей, дойде асирийският цар Теглат-феласар та превзе Иион, Авел-вет-мааха, Янох, Кадес, Асор, Галаад и Галилея цялата Нефталимова земя, и заведе <жителите> им пленници в Асирия.

30 А Осия, син на Ила, направи заговор против Факея Ромелиевия син и като го порази, уби го, и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Иотама, Озиевия син.

31 А останалите дела на Факея, и всичко що извърши, ето написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе.

32 Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Иотам, син на Юдовия цар Озия.

33 Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса Садокова дъщеря.

34 Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше съвсем както бе направил баща му Озия.

35 Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. Той построи горната порта на Господния дом.

36 А останалите дела на Иотама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

37 В онова време Господ почна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факея, Ромелиевия син.

38 А Иотам заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ахаз.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/15-78ca59c86a122b97a248cb8834aac898.mp3?version_id=23—

1 В седемнадесетата година на Факея, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, син на Юдовия цар Иотам.

2 Ахаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа своя Бог, както баща му Давид,

3 но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.

4 Той жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво.

5 Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват, и обсадиха Ахаза, но не можаха да му надвият.

6 В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; а сирийците дойдоха в Елат та живееха там, <гдето са> и до днес.

7 Затова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се подигнаха против мене.

8 И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги прати подарък на асирийския цар.

9 И асирийският цар го послуша и възлезе против Дамаск та го превзе, и отведе <жителите> му в Кир, а Расина уби.

10 А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образа на жертвеника, и рисунка на него, точно според направата му.

11 И свещеник Урия направи жертвеник точно според това, което цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия догде се върна цар Ахаз от Дамаск.

12 И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника та направи принос върху него.

13 И върху <тоя> жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси.

14 А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на дома, от <мястото му> между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна от жертвеника.

15 И цар Ахаз заповяда на свещеника Урия, казвайки: На великия жертвеник принасяй утрешното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето <принасяно> от всичките люде на земята и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси и върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи за мене за да се допитвам <до Господа>.

16 И свещеник Урия стори така, точно според както му заповяда цар Ахаз.

17 А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията, и дигна от тях умивалника; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го тури на каменен под.

18 И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в Господния дом, поради асирийския цар.

19 А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

20 И Ахаз заспа с бащите си, в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Езекия.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/16-36c2a943e372c70024b7f112bb2eaf19.mp3?version_id=23—

1 В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, <и царува> девет години.

2 Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него.

3 Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък.

4 А <след време> асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

5 И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години.

6 В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове.

7 А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове,

8 и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и <в наредбите>, които Израилевите царе узакониха.

9 И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.

10 Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

11 и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа,

12 и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо.

13 Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците.

14 При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог.

15 Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите {Еврейски: Суетите.} и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях.

16 И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала.

17 Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневявали.

18 Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе.

19 Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил.

20 Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си.

21 Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги да извършат голям грях.

22 И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях

23 докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, <гдето е> и до днес.

24 Тогава асирийският цар доведе <люде> от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.

25 А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

26 По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина <на служене> на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина <на служене> на местния Бог.

27 Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат <пак> и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина <на служене> на местния Бог.

28 И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.

29 Обаче <людете от> всеки народ поставиха свои богове, <людете от> всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.

30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,

31 авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

32 Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.

33 Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

34 Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,

35 с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;

36 но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.

37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.

38 И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.

39 Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.

40 Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.

41 И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/2KI/17-4677e5cbf82a6833dc435fdddfea3fc2.mp3?version_id=23—