Categories
Второзаконие

Второзаконие 18

1 Ни левитските свещеници, ни цялото Левиево племе да нямат дял или наследство с Израиля: нека се хранят с жертвите принасяни чрез огън на Господа и с Неговото наследство.

2 За това, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал.

3 Ето какво ще бъде правото на свещениците от людете, от ония, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и търбуха.

4 Нему да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от дървеното си масло, и първото руно от овците си.

5 Защото, измежду всичките ти племена, него избра Господ твоят Бог да стои да служи в Името на Господа, той и потомците му винаги.

6 И ако дойде левитин из някой от градовете ти в целия Израил, гдето е бил пришелец, и дойде с всичкото желание на душата си на мястото, което избере Господ,

7 тогава да служи в Името на Господа своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на Господа.

8 Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка на полученото от продажбата {Или, наема.} на бащиния му имот.

9 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.

10 Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън {Т.е., който изгаря сина си или дъщеря си в огън.}, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,

11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;

12 защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.

13 Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.

14 Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.

15 Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е <въздигнал> мене; него слушайте,

16 според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.

17 Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха.

18 Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както <съм въздигнал> тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.

19 А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него.

20 Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре.

21 И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? –

22 Когато някой пророк говори от Господното име, и думата <му> не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/18-df701be9009cfb13a1f7b445177a1dbc.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 19

1 Когато Господ твоят Бог погуби народите, чиято земя Господ твоят Бог ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им,

2 тогава да отделиш три града всред земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш.

3 Да си приготвиш пътя <за тях>, и да разделиш на три части земите на страната, която Господ твоят Бог те прави да наследиш, за да прибягва там всеки убиец.

4 И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: оня, който без намерение удари ближния си, когото по-напред не е мразел, –

5 както, когато отива някой с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да пресече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му, та умре, – такъв нека бяга в един от тия градове, и ще остане жив;

6 да не би мъздовъздателят за кръвта в пламването на сърцето си да се завтече след убиеца и го застигне (ако пътят е дълъг) та го убие, без да е заслужил той за смърт, понеже не го е мразил от по-напред.

7 За това, аз ти заповядвам, като кажа: Отдели си три града;

8 (а когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която се обеща да даде на бащите ти,

9 ако пазиш и вършиш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да любиш Господа твоя Бог и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава при тия три града да си притуриш още три;)

10 за да се не пролее невинна кръв в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и да няма върху тебе <виновност> за кръв.

11 Но човек, ако има омраза към ближния си и го причака, и, като се спусне на него, удари го, та умре, и той побегне в един от тия градове,

12 тогава старейшините на града му да пратят и го вземат от там, и да го предадат в ръката на мъздовъздателя за кръвта, за да умре.

13 Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля <проливането на> невинна кръв, за да ти бъде добре.

14 Да не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш, в земята, която Господ твоят Бог ти дава, за да я притежаваш.

15 <Само> един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява <всяко> дело.

16 Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие,

17 тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които <съдят> в онова време;

18 и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си,

19 тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си.

20 Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе.

21 Да го не пожали окото ти; живот <ще се даде> за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/19-1a385cb8e1b3d1ac19b0460328bfd427.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 20

1 Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя.

2 И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже:

3 Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;

4 защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

5 И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? – Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети.

6 И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? – Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

7 И кой се е сгодил за жена и не я е взел? – Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе.

8 Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? – Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

9 И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете.

10 Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 Ако ти отговори мирно и ти отвори <портите>, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят.

12 Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

13 и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа;

14 а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде.

15 Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на <тукашните> народи.

16 А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

17 но да ги обречеш <на изтребление;> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда;

18 за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог.

19 Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе?

20 Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и <с тях> да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/20-b14afe248909689a8897ad6fb89eb8af.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 21

1 Ако в земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш, се намери някой убит, паднал на полето, и не се знае, кой го е убил,

2 тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят <разстоянието> до градовете, които са около убития;

3 и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която не е работено и която не е теглила ярем;

4 и старейшините на оня град да докарат юницата в някоя долина, гдето има текуща вода, <долина> която не е орана нито е сеяна, и там в долината да пресекат врата на юницата.

5 Тогава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното Име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой),

6 и всичките старейшини от оня град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината юница,

7 и да проговорят, казвайки: Нашите ръце не са пролели тая кръв, нито са видели <проливането> нашите очи;

8 бъди милостив, Господи, на людете си Израиля, които си изкупил и не вменявай, на людете си Израиля кръв проляна без <тяхна> вина {Еврейски: невинна кръв.}. И кръвта ще им се прости.

9 Така да заличиш изсред себе си проляната без <твоя> вина кръв, когато сториш това, което е право пред Господните очи.

10 Когато излезеш да воюваш против неприятелите си, и Господ твоят Бог ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,

11 ако видиш между пленниците красива жена, и като я залюбиш пожелаеш да я вземеш за своя жена,

12 тогава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си

13 и, като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.

14 Но ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил.

15 Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца – любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,

16 тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, <който е истинският> първороден;

17 но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството.

18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша,

19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му,

20 и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница.

21 Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.

22 Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво,

23 да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/21-a4a1443f2e57691748906de28704950e.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 22

1 Когато видиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш {Еврейски: Да не затваряш <очите> си към тях.}; непременно да ги върнеш при брата си.

2 И ако брат ти не е близо при тебе, или ако не знаеш <кой е>, тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.

3 Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш.

4 Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него.

5 Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог.

6 Ако се случи птиче гнездо да бъде на пътя ти, на някое дърво или на земята, и <в него> пилета или яйца, и майката лежи на пилетата или на яйцата, да не вземеш майката заедно с малките.

7 Непременно да пуснеш майката, а малките бива да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти.

8 Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навличаш на къщата си <виновност> за кръв, в случай, че падне някой от <покрива>.

9 Да не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, – семето, което си сеял и плодът на лозето.

10 Да не ореш с вол и осел заедно.

11 Да не обличаш дреха <направена> от вълна и лен смесени заедно.

12 Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.

13 Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази,

14 и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица,

15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата;

16 и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази,

17 и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.

18 Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат,

19 като го глобят сто сребърни <сикли>; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.

20 Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата,

21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

22 Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.

23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,

24 тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, – момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.

25 Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;

26 а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие,

27 понеже, като я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве.

28 Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване да лежи с нея, и ги намерят,

29 тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни <сикли>; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.

30 Никой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/22-8a53778e6c84d0ef4fe6f2fe8603e30e.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 23

1 Оня, който е скопец, или чийто детероден член е отрязан, да не влиза в Господното събрание.

2 Никой незаконнороден да не влиза в Господното събрание; никой и от <потомците> му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание.

3 Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;

4 защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълне.

5 Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна.

6 Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века.

7 Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат; да се не отвращаваш от египтянин, защото ти си бил пришелец в земята му.

8 Децата, които се родят от тях в третото поколение, нека влизат в Господното събрание.

9 Когато отиваш на война против неприятелите си, пази се от всяка лоша работа.

10 Ако има всред тебе човек, станал нечист от нещо, което му се е случило през нощта, нека излезе вън от стана, и да не влезе в стана;

11 а привечер да се окъпе във вода, и когато залезе слънцето да влезе в стана.

12 Да имаш тъй също място вън от стана, гдето да излизаш по нужда;

13 и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе.

14 Защото Господ твоят Бог ходи през сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; за това станът ти трябва да бъде свет, за да не види <Господ> нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе.

15 Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си.

16 При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.

17 Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове.

18 Срещу никакъв обрек да не принасяш заплата от блудница нито цена от мъжеложник {Еврейски: куче<, име дадено на мъжеложник.>} в дома на Господа твоя Бог, защото тия и двете са мерзост на Господа твоя Бог.

19 Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва.

20 На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш.

21 Когато направиш обрек на Господа твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ твоят Бог непременно ще го изиска от тебе, и <неизпълнението му> ще ти се счете за грях.

22 Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях.

23 Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши според както си обрекъл на Господа твоя Бог, <сиреч>, доброволния принос, който си обрекъл с устата си.

24 Когато влезеш в лозето на ближния си, бива да ядеш грозде, колкото искаш догде се наситиш; но в съда си да не туряш.

25 Когато влезеш в сеитбите на ближния си, бива с ръката си да откъснеш класове; но не бива да простреш сърп до сеитбите на ближния си.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/23-cce35d1bf853aea38f6f490769e86c0d.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 24

1 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.

2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.

3 Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,

4 то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

5 Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

6 Никой да не взема в залог мелница, нито горният й камък; защото <с това> той взема живот в залог.

7 Ако се намери някой, че е откраднал човек от братята си от израилтяните, та го е направил роб или го е продал, тогава тоя крадец да умре; така да отмахнеш злото изсред себе си.

8 Внимавай относно язвата проказа да пазиш добре и да вършиш според всичко каквото ви учат левитските свещеници; внимавайте да правите така както съм им заповядал.

9 Помни що направи Господ твоят Бог на Мариам по пътя, когато излязохте из Египет.

10 Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него.

11 Вън да заставаш, и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога.

12 И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му <при тебе>.

13 Непременно да му върнеш залога при захождането на слънцето, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се счете за правда пред Господа твоя Бог.

14 Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от чужденците, които са в земята ти отвътре градовете ти.

15 В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа, и това да ти се счете за грях.

16 Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.

17 Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог;

18 но да помниш, че ти си бил роб в Египет и, че Господ твоят Бог те е избавил от там; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

19 Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти.

20 Когато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

21 Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го пребираш; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

22 Помни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/24-57456c01e890494623533e1efe3bdd18.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 25

1 Ако се появи разпра между човеци, и дойдат пред съда, и <съдиите> ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.

2 И ако виновният е заслужил за бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да му ударят удари пред него, с брой, според престъплението му.

3 Четиридесет удара може да му ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече от тия удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.

4 Да не обвързваш устата на вола когато вършее.

5 Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън <от семейството му> за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

6 И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля.

7 Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на <градските> порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

8 Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема,

9 тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си.

10 И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.

11 Ако се сбият човеци помежду си, и жената на единия, като пристъпи да освободи мъжа си от ръката на тогова, който го бие, простре ръката си та го хване за срамните му части,

12 тогава да отсечеш ръката й; окото ти да я не пожали.

13 Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.

14 Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.

15 Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

16 Защото всички, които вършат това, всички, които вършат неправда, са мерзост на Господа твоя Бог.

17 Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте из Египет,

18 как ти се противи по пътя и поради задните ти човеци, всичките останали надире от слабост, когато ти беше запрял и уморен; и той не се убоя от Бога.

19 Поради това, когато те успокои Господ твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена на Амалика изпод небето; да не забравиш.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/25-1ab745dbaa41ace1eb8e4f02021fd9e7.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 26

1 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея,

2 тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там.

3 Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде.

4 Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.

5 А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко <човеци>, а там стана народ голям, силен и многочислен.

6 Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;

7 а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни.

8 Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;

9 и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.

10 За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог.

11 И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти.

12 Когато в третата година, годината за <плащане> десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят,

13 тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените <десетъци> и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил;

14 не съм ял от <десетъците> във време на жалейката си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа моя Бог; сторих според всичко, което си ми заповядал.

15 Погледни от светото Си жилище, от небето, и благослови людете Си Израиля, и земята, която си ни дал, според както си се клел на бащите ни, земя гдето текат мляко и мед.

16 Днес Господ твоят Бог ти заповядва да изпълняш тия повеления и съдби; за това, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа.

17 Днес ти си заявил, че Иеова е твоят Бог и, че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас;

18 а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди,

19 и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил.

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/26-edc886e0430d929400dc7254969f35fa.mp3?version_id=23—

Categories
Второзаконие

Второзаконие 27

1 Тогава Моисей с Израилевите старейшини заповяда на людете, казвайки: Пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам.

2 И в деня, когато минете през Иордан към земята, която Господ твоят Бог ти дава, постави си големи камъни, измажи ги с вар,

3 и напиши на тях всичките думи на тоя закон, като преминеш <Иордан>, за да влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, земя гдето текат мляко и мед, както ти се е обещал Господ Бог на бащите ти.

4 За това, като преминете Иордан, поставете на хълма Гевал тия камъни, за които днес ви заповядвам, и измажи ги с вар.

5 И там да издигнеш олтар на Господа твоя Бог, олтар от камъни. Желязно <сечиво> да не издигнеш върху тях;

6 да издигнеш олтара на Господа твоя Бог от цели камъни и да принесеш на него всеизгаряния на Господа твоя Бог;

7 да принесеш и примирителни жертви, да ядеш там и да се развеселиш пред Господа твоя Бог.

8 А на камъните да напишеш много ясно всичките думи на тоя закон.

9 Тогава Моисей с левитските свещеници говори на целия Израил, като каза: Мълчи и слушай, Израилю, днес вие станахте люде на Господа вашия Бог.

10 За това, слушай гласа на Господа твоя Бог и върши заповедите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам.

11 И Моисей заръча на людете в същия ден, казвайки:

12 Когато преминете Иордан, ето кои да застанат на хълма Гаризин, за да благословят людете: Симеон, Левий, Юда, Исахар, Иосиф и Вениамин;

13 и ето кои да застанат на хълма Гевал за да прокълнат: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.

14 Тогава левитите да проговорят и с висок глас да кажат на всичките Израилеви мъже: –

15 Проклет да е оня, който направи изваян или излеян кумир, мерзост на Господа, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И всичките люде в отговор да кажат: Амин!

16 Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И всичките люде да кажат: Амин!

17 Проклет, който премести междите на ближния си. И всичките люде да кажат: Амин!

18 Проклет, който отбие слепия от пътя. И всичките люде да кажат: Амин!

19 Проклет, който изкриви съда на пришелеца, на сирачето и на вдовицата. И всичките люде да кажат: Амин!

20 Проклет, който лежи с жената на баща си; защото открива полата на баща си. И всичките люде да кажат: Амин!

21 Проклет, който лежи с какво да е животно. И всичките люде да кажат: Амин!

22 Проклет, който лежи със сестра си, дъщеря на баща си, или дъщеря на майка си. И всичките люде да кажат: Амин!

23 Проклет, който лежи с тъща си. И всичките люде да кажат: Амин!

24 Проклет, който скришно удари ближния си. И всичките люде да кажат: Амин!

25 Проклет, който приеме подарък, за да убие невинно лице. И всичките люде да кажат: Амин!

26 Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява. И всичките люде да кажат: Амин!

—https://api-cdn.youversionapi.com/audio-bible-youversionapi/24/32k/DEU/27-a1d78b4d88c2edbf13615c69bb2784d0.mp3?version_id=23—